Как да се преборим с шума на съседите

Днес навсякъде се говори, а дори и най-закоравелите скептици и традиционалисти са убедени, че ако жилищата ни нямат топлоизолация, пилеем огромни средства, за да отопляваме въздушното пространство. Решението на този проблем вече има единствено финансово измерение, защото никак не е лесно да се компенсира това, което не е направено за повече от половин век. Държавата прави програми за енергийна ефективност, банките отпускат заеми по специални програми и т.н. Не така обаче стои проблемът с един друг силен вредител на човешкото здраве – шумът в жилищата, където спим и почиваме, или на работното място, където човек прекарва 1/3 от денонощието. За улиците да не говорим, защото там проблемът е почти неспасяем, или решението му изобщо не зависи от самите пешеходци.

Едва ли е необходимо да цитираме медицински изследвания за непоправимите увреждания, които причинява шумът, пише napravisam.net. Даже и поносимото ниво, с което сме привикнали, се отразява крайно неблагоприятно върху работоспособността и възможностите за възстановяване на силите по време на сън и във времето за отдих – с две думи, върху общото психическо и физическо здраве на човека.

Шумът ни залива отвсякъде,

а ние сме почти безпомощни да се противопоставим на тази „децибелна напаст“, защото сме орисани да обитаваме жилища, наподобяващи и в прекия, и в преносния смисъл на голямо общежитие. В него всеки по неволя трябва да слуша съпричастно и денонощно кавгите на съседите си, тракането на домакинските съдове и дамските токчета. Да не говорим за непоносимото думкане на развилнял се барабанист, когато някой изпаднал в транс тийнейджър надуе до дупка усилвателя на музикалната уредба. Звукът безпрепятствено преминава през преградните стени и междуетажните плочи, като неспасяемо извира отвсякъде и се възприема не само чрез ушите, но даже и чрез ходилата на краката от вибриращия под. Шумът прониква и от улицата, защото старите прозорци са направо широко отворена врата за него. Не случайно първото и най-силно впечатление у всеки, подменил старата дограма с модерна със стъклопакет и качествен гумен уплътнител, е невероятната тишина, която настава след затваряне на прозореца. Чак ушите да ти „писнат от тишина“!

С казаното дотук целим да обърнем внимание, че когато така и така се правят разходи и поемат неизбежно свързаните с ремонти и строителство неволи по санирането на старите жилища, освен от топлоизолация те се нуждаят не по-малко и от звукоизолация. Това се отнася с пълна сила и за много от построените в по-ново време сгради с преградни стени от гипсокартон, които, ако не се вземат специални мерки за тяхната изолация, са почти „прозрачни“ и свободно пропускат звуковите вълни от едно помещение в друго

Звукът се разпространява във вид на вълни с различна честота и амплитуда

Човешкото ухо е способно да възприема механичните трептения на въздуха като звук, ако тяхната честота е в границите от 17 до 20 000 Hz. Такива трептения се наричат акустични или просто звук. Вълни с честота над 20 000 Hz са вече ултразвук, с който си общуват прилепите, а тези с честота под 17-20 Hz – инфразвук, който не чуваме. За сметка на това звуци с честота под 7 Hz са гибелни за човека. Границите 17-20 000 Hz са постижими за хора с идеален слух, докато реално, и особено с напредване на възрастта, долната граница на чуваемост се вдига нагоре, а горната съответно пада. Звуковите вълни се разпространяват в различни среди (въздух или твърди предмети) с различна скорост, при което възникват явления като поглъщане, пречупване, отразяване, интерференция и резонанс.

Заслужава още да се спомене, че човешкото ухо е най-чувствително към вълните с честота между 1000 и 5000 Hz, като за всяка честота съществува определена минимална стойност на интензитета на звуковата вълна, под която то не я възприема като звук – това е долният праг на чуваемост. За всяка честота съществува и горна граница на интензитета на звуковата вълна, над която той не се възприема вече като звук, а предизвиква болка, последвана и от оглушаване.

Субективната преценка на интензитета на звуковата вълна се характеризира с величината „сила на звука“ или „ниво на звуковото налягане“, които се измерват в децибели (dB) – 1/10 от единицата Bel, наречена на изобретателя на телефона Александър Бел. По-точно, това е логаритмична мярка за сравняване на две стойности на интензитета на звука. Логаритмичната формула, по която се изчислява единицата dB (D=10.lg I2/I1, където I е интензитетът на звука), създава известни затруднения при нейната оценка. Така например разлика в нивото на звука 30 dB на практика означава 1000-кратно по-високо ниво в сравнение с „абсолютната тишина“ (0 dB). Звук над 120 dB вече предизвиква болка в ушите.

В строителната практика се използват и величините: еквивалент ниво на външния шум (LАeq), индекс на изолацията от въздушен шум (Rw) и индекс на изолацията от ударен шум (Lw). Всички се измерват в dB. За по-лесна ориентация сме показали графично изобразяване на еквивалентното ниво на външния шум в различна среда. Нивото на домашния шум е около 30 dB, уличното движение създава шум с ниво 75–80 dB, атмосферата в дискотеките доближава критичната до усещането за болка зона (100 dB), а териториите, разположени непосредствено до летищата, определено не са място за живеене. Индексът на изолация от въздушен шум Rw оценява степента на намаляване на интензитета на звука при преминаването му през различни елементи на строителната конструкция. Намаляване на нивото на шума с 10 dB се възприема от човешкото ухо като намаляване на шума наполовина, а доловима разлика в нивата на шума се получава при разлика 3 dB.

Допустимото ниво на шума в помещения

с различно предназначение (болници, жилища, офиси и т.н.) е нормирано по БДС, а съответните индекси на звукоизолация срещу въздушен шум са зададени в „Норми за проектиране на защита срещу шум“. В табл. 1 са дадени някои от стойностите на Rw за жилищни сгради, а в табл. 2 е пояснен ефектът от звукоизолацията. Както при нормите за топлинна изолация, и тук очевидно изоставаме, защото, докато в някои европейски страни стандартът за звукоизолация между стаи в две съседни жилища предвижда 52 dB, нашият се задоволява с 40 dB, което на практика означава, че ако се говори на висок глас, съседите ви ще бъдат добре осведомени по темите, които обсъждате.

От табл. 2 се вижда, че за да бъде жилището добре звукоизолирано, стените му трябва да осигуряват индекс на изолация срещу въздушен шум 55-60 dB или още по-добре – до 65 dB. Една добре изпълнена преградна стена от керамични тухли с дебелина 15 cм (с мазилката) осигурява индекс на изолация не повече от 40–45 dB, т.е. може да се чувате със съседите си и без да се налага прекалено да повишавате глас.

Възможностите за подобряване на звукоизолацията срещу въздушен шум са две:

изграждане на масивни, т.е. дебели и тежки преградни стени от плътни тухли или бетон, или използване на конструкции със силен звукопоглъщащ ефект. Вторият подход, естествено, е за предпочитане и масово се използва в съвременното строителство, при това с еднакъв успех при ново строителство, при преустройства на помещенията чрез изграждане на леки преградни стени или при саниране на съществуващи сгради. Тези конструкции използват т.нар. принцип маса-пружина-маса, който представлява многопластова система, изградена примерно от две плочи гипсокартон с пълнеж от минерална вата помежду им. Такава именно трябва да бъде конструкцията на леките преградни стени, а не пространството във вътрешността им да се оставя празно.

При звукоизолиране на съществуващи тухлени стени върху тях се прави обшивка от гипсокартонени плочи с пълнеж от минерална вата – ефектът от гледна точка на звукоизолацията е същият. При външни стени такава звукоизолация има и допълнителен ефект, който също не е за пренебрегване – може да послужи и за много добра топлоизолация.

Монтирането на двустранна двупластова облицовка от гипсокартонени плочи със същата дебелина (12,5 mm) при непроменена дебелина на пълнежа от стъклена вата повишава индекса на звукоизолация до 55 dB. Ако пък целите да сте напълно звукоизолирани от съседните помещения, решението е двустранна двуслойна обшивка от гипсокартонени плочи с два слоя стъклена вата с обща дебелина 15 cм.

По подобен начин се решава проблемът със звукоизолацията при съществуващи сгради. Методът „сухо строителство“ с използване на плочи от гипсокартон гарантира бърза и почти без замърсяване на помещенията монтажна работа. Единственият недостатък е, че се отнемат допълнително 10 cм от помещението. За сметка на това обаче получавате спокойствие, здрави нерви и здравословен сън.

За да сме съвсем коректни, трябва да се знае, че общият ефект от звукоизолирането на преградните стени в съществуващо жилище винаги ще бъде по-нисък от този, който се постига за самата стена. Причината е, че шумът от съседния апартамент например преминава не само през стените, но и през неизолираните елементи на строителната конструкция – тавани и подове, т.е. образуват се „звукопроводящи мостове“. Към това трябва да се добави и ударният шум, причинен от живеещите на горния етаж. За звукоизолация на подове срещу преминаване на ударен шум се използват специални изолационни плочи, способни да поемат натоварването от плаващата циментова замазка върху тях. Друг вариант е направата на носеща конструкция от напречно разположени бичмета и пълнеж от стъклена вата.

И накрая още един съвет – ако желаете да се отървете от проникващия в жилището ви уличен шум, първата работа е да подмените старата дограма със съвременна.

Четете още: