За или против еврото: Очаква ли ни финансов апокалипсис?

България ще е следващата страна членка в еврозоната, но без да се поставят конкретни срокове за приемането ни, това стана ясно след двата ключови финансови форума, които се проведоха преди дни в столицата като част от инициативите, свързани с европредседателството ни. Част от страните в еврозоната обаче начело с Германия са против по-нататъшната интеграция на България към еврото поради страх тя да не се превърне във втората Гърция. Дни преди заседанието на еврогрупата и Съвета по икономическите и финансовите въпроси в София българският политически елит публично изрази консенсус за това, че България трябва да подаде заявката си за присъединяване към ЕРМ- 2 (чакалнята на еврозоната).

Какво представлява чакалнята на еврозоната и какви ще са предимствата и недостатъците за обикновените българи и бизнеса от въвеждането на единната европейска валута у нас, разкрива финансистът Веселин Моров в сутрешния блок на телевизия „Черно море“ с водещ Магдалена Петрова.

- Преди дни финансовият министър даде срок за влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната до една година, възможно ли е да се спазят тези срокове при условие, че Германия и други водещи европейски икономики са против?

- ЕРМ-2 е механизъм, създаден като предварителна стъпка преди приемането на съответната държава в еврозоната, с цел да проследи стабилността на нейното макроикономическо развитие по определени показатели, които биха показали, че страната няма дисбаланси и негативни влияния, които биха могли  да доведат до негативни влияния в цялата еврозона. Този механизъм сам по себе си представлява една стъпка, която няма реален ефект нито върху икономическите процеси в страната, нито върху това, да кажем, че вече сме част от еврозоната. Това е процес, чрез който създаваме една добра основа икономиката ни да е силна и здрава при евентуалното приемане на еврото след определен брой години.

- Какви са критериите за присъединяването ни към еврозоната?

- Критериите са няколко и те са чисто икономически и финансови, свързани с инфлация, дефицит, държавен дълг и дългосрочни лихвени проценти. България изпълнява тези критерии още от 2011 г., с изключение на 2014 г., когато имахме пиков дефицит. Към момента имаме готовност от фискална гледна точка. Това обаче не е достатъчен аргумент, който се изтъква най-вече от нашите партньори от Европа, като причината е, че се търси т.нар. реална конвергенция, която не съществува като икономически елемент. Това означава на какъв етап съответства покупателната способност в нашата държава на средната покупателна способност в Европа. Очакванията са за 2017 г. покупателната способност в България да е в рамките на 50-52% от средната покупателна способност в Европа.

Ако трябва да направим сравнение с другите страни, които са приели еврото в последните 10 години, то ние сме на по-добро ниво от това, което са имали Литва, Латвия, Естония при влизането си в механизма ЕРМ-2. Техните проценти са били в рамките на 40-45% от средната покупателна способност.

- От какво тогава идват опасенията на Германия, след като вече има страни, които са били с понижени критерии по тези показатели?

- Основните притеснения на Германия и Холандия се изразяват не само по отношение на членството на България в еврозоната, знаем, че има немалък отпор и по отношение на членството на България в Шенген. Тук не можем да говорим за някакви конкретни индивидуални причини, които може би имат обоснован фискален или финансов характер. Ясно е, че говорим за обща политика, която приема, че България все още се движи назад, най-вече по отношение на развитието си, и затова, че не сме успели докрай да се реформираме. Европейските страни се опитват да използват механизъм, който е свързан с други дейности, като опита ни да влезем в ЕРМ-2 и впоследствие в еврозоната, като основание за това да изискат още по-строга дисциплина по отношение на изпълнение на определени критерии  за съдебната ни система.

- Има изказвания на финансови експерти за това, че инфлацията ще достигне много високи нива при приемане на еврото. Имат ли почва тези притеснения?

- За съжаление, много често се използват такива митове. Това са коментари, които нямат ясна обосновка и конкретни доказателства за това как би се случил този инфлационен процес. Имаме достатъчно много примери от държави, които вече са приели еврото, включително такива, които са били на нивото, на което в момента е България като икономическо развитие, и при нито една от тях не е проследен подобен етап. Ако сме видели инфлационни ръстове, то те са били в рамките между 1-2,5 %, което се приема за благоприятна за икономиката инфлация. Това по-скоро е цел, а не риск.

Очакванията за наличие на някаква инфлация по-скоро са свързани с минимална инфлация, която е нормално в рамките на шест месеца до една година да бъде изгладена от стандартните процеси, които се развиват в една икономика. Можем да очакваме изменение в рамките на не повече от 1-2%.

- Какво ще е прякото отражение от въвеждането на еврото върху джоба на всеки един от нас? Много хора се вълнуват от начините на приравняване на лева към еврото. Очаква ли се да паднат наполовина месечните ни възнаграждения и ще се повишат ли цените на стоките?

- Към новата валутна единица бихме преминали чрез валутен курс, който при нас е фиксиран от 20 години, така че не можем да очакваме някакви рискове и да кажем, че валутният ни курс би се променил значително точно преди влизането ни в еврозоната и съответно левът да се обезцени. Очаква се, ако приемем един ден еврото, това да стане при фиксирания валутен курс, който имаме към момента.

Приемането на еврото като перспектива би създало предпоставка за подобряване на икономическото състояние както на държавата като цяло, така и на бизнеса и домакинствата. Не би трябвало да имаме оскъпяване на живота, както и да говорим за загуба на доход, защото ако трябва да преизчислим, то в абсолютна стойност, ако едно лице е получавало примерно 200 лв., а ще получава 100 евро, то и цената на продукт, струващ 2 лева, би трябвало да струва 1 евро, ако приемем еврото към днешна дата.

- Какви биха били ползите и вредите за бизнеса?

- Приемем ли еврото, променят се още няколко характеристики на нашата икономика. Изчезва валутният риск като такъв, т.е. необходимостта от това, че имаме различна валута от еврото и приемаме рисковата премия на валутната единица евро. Тя е стандартна за цялата еврозона, което означава, че рисковете, които биха преценявали инвеститорите в страната ни, намаляват с един. Биха се понижили още повече и потенциалните лихвени нива по отношение на финансирането, което може да се осигури чрез банкови заеми. Причината за това, че има много по-евтино финансиране през Европейската централна банка, до която биха имали достъп и българските банки. Можем да очакваме понижаване на лихвите по кредитите с още 1-2%. Икономическата активност в страната може да се понижи поради това, че има по-лесен достъп до свеж ресурс за инвестиции.

- Виждате ли някакви негативи за бизнеса?

- При влизане в еврозоната този модел на търговия с евро може още повече да стимулира конкуренцията в страната - инвестиции на чужди компании в България, които са били конкурентни на местни компании в същия сектор. Това са стандартни процеси, които не би трябвало да ни плашат, защото конкуренцията създава добри условия за развитие както в съответния сектор, така и за потреблението. Очаквам, че в периода, в който влезем в този ИРМ-механизъм и евентуално приемем еврото след няколко години, бихме имали позитив от нови инвестиционни потоци.

- Да разбираме ли, че страховете са на малкия и средния бизнес?

- Страхове винаги има, това, което трябва да имаме като ясна визия, е, че всеки един бизнес трябва да оцени собствения си бизнес модел до каква степен е печеливш и до каква степен е устойчив на дългосрочните влияния.

- Как ще се отрази на външнотърговската  ни политика с трети страни, в това число и тези извън Евросъюза, въвеждането на тази валута?

- Основният риск, който ще изчезне, е валутният риск при липсата на лев и преминаване към евро. Икономиката ни има стабилни темпове на растеж. Приемането на еврото ще означава, че България е приела един механизъм за запазване на стабилност по отношение на банковата система. Това ще е още един атестат, че ще имаме и външен надзор над банковата система.

- Това помогна ли на Гърция?

- Това е въпрос дали някой сам иска да си помогне, за да му бъде помогнато. Ясно е, че има критерии, които трябва да се спазват, в противен случай е възможно да се стигне до дисбаланс. Този дисбаланс не е характерен само за Гърция. Там се стигна до крайния етап, в който видяхме, че не може да се контролират дисбалансите на вътрешно ниво, и се наложи да влязат външни институции, които да контролират. При държави като Италия, Испания, Ирландия се стигна до период, в който самите държави успяха чрез вътрешни действия да се заздравят.

- Кога очаквате реално еврото да бъде въведено у нас?

- Със сигурност никой не би могъл да отговори в точен диапазон, защото е ясно, че има определен критерий - минимум 2 години престой в ЕРМ-2. Период, в който да се проследи дали има стабилност в макроикономическите показатели, които се следват, и ако е така, след това е въпрос на решение. Приемаме, че 2 години е кратък срок. Ако успеем да постигнем в рамките на следващите 4-5 години 70% покупателна способност от средно европейската, можем да очакваме, че 2013-2024 г. е реален и постижим срок за влизане в еврозоната.

Магдалена Петрова

Мариана Стойкова

Цялото интервю: "Щрихи от утрото" (2.05.2018) - За или против еврото: Очаква ли ни финансов апокалипсис?