Кабинетът обяви Русия за една от основните заплахи за България

Българското правителство разглежда Русия като една от основните външнополитически заплахи, става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност за 2016 г. Той бе приет от правителството и е изпратен за гласуване в Народното събрание. За първи път в правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации срещу Москва, пише в днешния си брой вестник "Сега".

"Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на Европейския континент и съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност", посочва документът, подписан от министрите и лично от премиера Бойко Борисов.
Авторите отделят много място на Русия, и то основно в негативен план. В рубриката "Външна среда за сигурност" е записано, че "интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политическия живот на Русия, както и разширеният излаз на тази страна от акваторията на Черно море, вкл. до енергийните залежи в него, продължиха да водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион".

Като проблем се отбелязва и влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и ЕС. Това поставя пред сериозни изпитания изградената европейска архитектура за сигурност. "Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори в областта на контрола и конвенционалните оръжия, незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа", пише в правителствения документ.

Пак там се твърди, че за задълбочаване на кризата в отношенията спомагали интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние. Това ставало дори чрез "действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои от случаите като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори помощ за защита на националната идентичност и суверенитет".

Все пак правителството посочва, че с Русия не се изчерпват всички рискове за националната сигурност. В доклада например изрично е отбелязано, че такъв риск през 2016 г. са представлявали и продължаващите и нововъзникващи претенции на съседни държави за наличие на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало както на международните норми, така и на националните интереси. "В същото време се констатира засилване на процеса на асимилация и изолация на българските общности в региона, както и нарушаване на основни права на българите, останали извън пределите на страната ни по силата на мирните договори след Първата и Втората световна война".

Като опасност се сочат продължаващите бойни действия в Сирия, както и предизвиканите от нея, Афганистан и някои страни от Африка бежански и миграционен натиск към ЕС. Според доклада "най-същественият риск е възможността за инфилтрация на екстремистки клетки, за което свидетелстват атентатите във Франция, Германия, Белгия и други европейски държави през 2016 г.".

Като друга опасност е посочен Брекзит. Той създавал атмосфера на несигурност както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Съществувала несигурност относно запазването и защитата на правата на българските граждани и условията за бизнес.

Според авторите тенденциите в развитието на международната среда очертавали преобладаващо хибриден характер на бъдещите рискове и заплахи. Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи, оказвали влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Веднага след това в доклада пише: "Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.", завършва статията във в. "Сега".

БГНЕС