Споделя ли Виена чувствителна информация с Путин?

Дали Москва научава какво се случва в австрийските тайни служби? Въпросът вълнува и опозицията, и пресата, според които службите на съюзническите държави са се дистанцирали от Виена от опасения, че чувствителна информация може би е споделяна с Владимир Путин, с когото управляващата крайна десница поддържа тесни връзки, пише Франс прес.

Тези кадри обиколиха целия свят и не допринесоха за изчезване на притесненията: ръководителката на австрийската дипломация Карин Кнайсъл отдели специално внимание на руския президент на сватбата си. Поканата й към стопанина на Кремъл изуми голяма част от политическата класа.

Влязла в правителството на консервативния канцлер Себастиан Курц в края на 2017 г., крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) пое управлението на няколко ключови министерства. Освен министерството на външните работи тя контролира още министерството на отбраната и стратегическото министерство на вътрешните работи, което никога преди не е ръководила.

От февруари виенското седалище на Бюрото за защита на Конституцията и борба с тероризма (БФТ), което се занимава с вътрешната сигурност и контрашпионажа, стана обект на много спорни претърсвания, по време на които бяха иззети важни документи.

Няколко западни служби са ограничили оттогава предоставяната на Австрия информация от страх тя да не бъде споделена с Москва, написа "Вашингтон пост" в публикувано миналата седмица разследване, чиито изводи потвърди вчера и австрийският всекидневник "Пресе".

"Има опасения, че тези документи може да се озоват утре на бюрото на Владимир Путин", твърди цитиран от "Пресе" служител на БФТ.

Австрийското правителство официално заяви, че подобни страхове са безпочвени. Те обаче се подхранват от близките отношения между Путин и АПС, която сключи през 2016 г. споразумение за сътрудничество с неговата партия "Единна Русия".

"Австрия вече не е заслужаващ доверие партньор"

Австрия е неутрална страна, разположена в сърцето на Европа и в която се намират централите на много международни организации, сред които ООН, ОПЕК и ОССЕ. Тя традиционно е място, където усилено работят разузнавателните служби, и играеше важна посредническа роля между Изтока и Запада по време на Студената война.

През март Виена се разграничи от своите партньори в ЕС, като отказа да изгони руски дипломати заради аферата Скрипал и заяви, че иска да "поддържа отворени каналите за комуникация с Русия".

Сергей Скрипал, бивш руски двоен агент, бе отровен заедно с дъщеря си във Великобритания през март. Лондон обвини Москва, която отрече да е замесена по какъвто и да е начин. Случаят доведе до сериозна дипломатическа криза между Запада и Кремъл.

Притесненията по свързаните с разузнаването въпроси толкова се засилиха, че в сряда опозицията поиска свикване до две седмици на Съвета за национална сигурност.

"Австрийските служби вече нямат репутацията на заслужаващ доверие партньор", заяви депутатът социалдемократ Ян Крайнер, член на парламентарна анкетна комисия за БФТ. "С действията си в Бюрото правителството компрометира сигурността на австрийците", твърди той.

Бившият шеф на германската Федерална разузнавателна служба (БНД) Аугуст Ханинг доля масло в огъня, като заяви в сряда в интервю за германския всекидневник "Билд", че "на служба, която не успява да опази информацията и източниците на съюзниците си, трябва да се гледа с предпазливост".

"Тайната трябва да е гарантирана. Това обаче е изключително трудно при обстановка като тази в Австрия", добави той, признавайки в същото време, че не разполага с конкретна информация за БФТ.

Ръководителят на БФТ Петер Гридлинг заяви, че сътрудничеството с партньорските служби "продължава да функционира добре по ключови въпроси като борбата с тероризма".

Канцлерът Курц също отхвърли критиките и притесненията и каза, че "те отразяват желанията на тези, които ги изричат".

Според бившия координатор германското разузнаване Бернд Шмидбауер, цитиран от всекидневника "Курир", "никоя разузнавателна служба на света не може да си позволи да не сподели с БФТ информация за готвещ се в Австрия терористичен акт".

Що се отнася обаче до документи, които засягат директно руските интереси, въпросът остава отворен, твърди австрийската преса.

Путин често е обвиняван в опити да разедини 28-те държави членки на ЕС, най-вече чрез създаването на връзки с популистките партии в няколко европейски страни.

/dnes.bg

Четете още: