Емил Радев: Европейската комисия трябва да подходи по-отговорно към създаването на новата Европейска прокуратура

„Европейската комисия трябва да подходи по-отговорно към създаването на новата Европейска прокуратура“. За това настоя Емил Радев, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ председателстваше заседанието на ресорната комисия, в рамките на което днес бе изслушана Лаура Кьовеши - европейският главен прокурор.

По време на изслушването, свързано с напредъка по създаването на службата, Лаура Кьовеши обяви, че Европейската прокуратура постепенно започва своята работа, но среща сериозни затруднения. Тя сподели опасенията си, че службата вероятно ще се изправи пред редица пречки в резултат от предвидения непълен работен ден, на който ще се назначават делегираните прокурори. По думите на Кьовеши трудностите ще произтичат от неяснотата в кой момент точно делегираният прокурор работи като такъв и се занимава с въпроси относно защитата на интересите на Съюза, и кога е в качеството си на национален прокурор.

„Натовареността е изключително висока. В първата година от своята дейност Европейската прокуратура ще трябва да разгледа около 2000 дела“, отбеляза европейският главен прокурор. Тя уточни, че делегираните прокурори ще трябва да прегледат поне по 3000 дела, за да могат да преценят изобщо с кои да се заемат и кои да върнат обратно на националните прокурори. Според Кьовеши е немислимо някой да твърди, че амбициозните задачи, които са поставени на службата, ще могат да се извършват с тази натовареност и с наличния персонал - само 22 делегирани прокурори. „Тяхната бройка трябва да бъдат поне по двама от страна и то задължително на пълно работно време”, смята Кьовеши.

По този повод Емил Радев коментира, че българският делегиран прокурор ще бъде назначен на пълен работен ден и че Прокуратурата у нас ще окаже пълно съдействие на новата служба, така че тя да изпълнява пълноценно своите задължения. „От изключителна важност е да се знае кой ще разпределя приоритетите на делегираните прокурори и как ще се гарантира тяхната независимост, за да могат те добросъвестно да си вършат работата”, отчете още зам.-председателят на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Представители на Европейската комисия, които също взеха участие в заседанието, прогнозираха, че Европейската прокуратура ще започне да работи още тази година. Към тях последваха множество въпроси поради затрудненията, с които се сблъсква новата служба.

Недостигът на финансиране за Европейската прокуратура беше основен повод за негодувание, а голяма част от евродепутатите призоваха тя да не бъде със статут на агенция, а отделен субект със собствена бюджетна линия. Мнозинството се обедини около позицията, че по този начин биха се гарантирали независимостта и достатъчния капацитет за борба с измамите в ЕС, които годишно се равняват на 30 до 60 милиарда евро.
Зададени бяха и редица въпроси относно сътрудничеството на Европейската прокуратура както с държавите-членки, които са заявили своето участие, така и с тези, които все още са извън новата служба. Повдигната бе и темата за сътрудничеството с Евроджъст.

Моника Холмайер, председател на комисията по Бюджетен контрол, заяви, че е силно разочарована от бездействието на Комисията, защото е очаквала да чуе как ЕК категорично няма да приеме назначаването на делегирани прокурори на непълен работен ден и от какви точно щатни бройки ще се нуждае службата.

Прочетете още: До 10 години оставаме без специалисти във всичко