Принудителното пенсиониране се връща

Принудителното пенсиониране се връща. Социалният министър Ивайло Калфин подкрепи идеята на БСП хората, навършили пенсионна възраст да не могат да избират дали да останат на работа или не, а решението да бъде на работодателя.

Плюсовете на предложението изтъква бизнесът: така младите ще имат по-голяма възможност да стигнат до пазара на труда.

Минусите напомнят синдикатите: мярката е дискриминация за по-възрастните хора и е против Конституцията. И двете страни обаче се съгласяват за едно: едва ли биха се увеличили рязко разходите за хазната, ако хората с право на пенсия го използват.

Пенсионерският живот е за това - да не работиш, разсъждава Юлияна. Занимавала се е с полиграфия, но в момента е безработна. Още е на 57 години, но няма нищо против бъдещият й шеф да я освободи, когато й дойде времето.

„Аз мога да искам да остана до 80 години да работа, но това значи ли, че съм работоспособна и че мога да си изпълнявам задълженията както на 40 или на 50 години?“, пита Юлияна Иванова.

До 2012-та и законът искаше това: бизнесът да освобождава служители, ако имат възраст и стаж за пенсия. Тогава ГЕРБ промени закона, сега променя мнението си. “За“ е и социалният министър.

„Aз подкрепям това работодателят да прецени доколко един човек в пенсионна възраст му трябва и да установят с работещия каква работа и колко време той ще я върши“, твърди социалният министър Ивайло Калфин.Според синдикатите обаче първо трябвало да се помисли за други възможности.

„Прекратяват ми едно право - да работя затова, че съм придобил друго - да се пенсионирам, така че се получава дискриминация“, казва Чавдар Христов от КНСБ.

„Не е ли сега дискриминация към младите хора това, че работодателят е длъжен да държи на работа даже хора, които не са му полезни“, отвръща шефът на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

Срещу предложението е и Валентин. Той е софтуерен инженер и има възможност да се пенсионира още тази година. Обмисля обаче дали да не поработи още една. По финансови съображения. И не иска шефът да му каже „довиждане“ по своя преценка.

„Мисля, че не е редно, би трябвало всеки сам да си преценява, да решава съдбата си. Поне аз нямам чувството да заемам мястото на млади хора“, обясни софтуерният инженер Валентин Масленков.

A най-младите са и най-безгрижни, защото не знаят колко пенсионни реформи им предстоят.Подкрепата на социалния министър сега е реално тежест във везната на опозицията, защото текстовете са на депутати от БСП. Те бяха одобрени, но още чакат гласовете „за“ в пленарната зала.

Novanews.bg