Емил Радев: Взети са всички мерки да се защитим от чуждестранните бойци и от терора

Емил Радев е роден на 26 март 1971 г. във Варна. Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право. С политика се занимава от 2007 г., когато влиза в Общинския съвет на Варна от листата на ГЕРБ. През 2009 г. е избран за депутат в 41-вото народно събрание, а през 2013 г. и в 42-рото народно събрание. Евродепутат от 2014 г.

- Г-н Радев, благодаря Ви, че успяхте да намерите свободно време и да ме приемете в кабинета си в Европарламента в Страсбург. Номиниран сте за евродепутат на годината. Как се стигна до това голямо признание?

- Тази номинация в категория “Благосъстояние на животните” е оценка не само за мен, но и за България. Ние сме втората държава в ЕС, която създаде зоополиция – полицейско звено, което да се бори срещу насилието спрямо животните. Дълъг беше пътят до това и се надявам през 2016 г. зоополицията да заработи с пълна сила. Трябва да се подпишат някои междуинституционални споразумения – между Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. В тях са съсредоточени правомощията за охрана на защитените видове, за административните санкции, за нарушение на законодателството за защита на животните и, разбира се, за разследванията на престъпленията по чл. 325 а, б и в от Наказателния кодекс. Те касаят насилието над животни, убийството на животни, уреждането на боеве с животни и когато животно, оставено без контрол, нанесе телесни повреди или убие човек. Това ще подобри и борбата с насилието в България, защото знаем, че насилието срещу животни обикновено се прехвърля към хората. По този начин се надявам да намалее и агресията при хората.

- Едно общество си личи доколко е хуманно от отношението му към животните. Значи ли това, че сме изпреварили европейските си партньори?

- Да, направихме голяма стъпка. Благодаря на министъра на вътрешните работи, на премиера (взел активно участие и своеобразен “двигател” за създаването на зоополиция), на неправителствените организации и на вас, журналистите, които с предаванията си помогнаха да се стигне до този добър начин за защита на животните. България е втората страна в ЕС с такова звено след Холандия, която през 2011 г. създаде своя зоополиция. Ние получихме адмирациите на колегите в Европарламента, на интергрупата за защита на животните.

- Какви са шансовете Ви да станете евродепутат на годината? В други сфери са номинирани още двама българи – Мария Габриел и Филиз Хюсменова.

- Много сериозна е конкуренцията в тази категория. Другият номиниран е Януш Войцеховски – председател на интергрупата за защита на животните в Европейския парламент. Затова и борбата за наградата ще е оспорвана.

- Отношенията между хората в ЕС обаче в последните няколко седмици приеха тревожни параметри след бежанската вълна...

- Европейският парламент винаги е реагирал адекватно, когато говорим за европейска миграционна политика и охрана на границите на Европа. Ситуацията е такава не от вчера, а от 3 г. Сериозните мигрантски потоци са не само от бежанци от Сирия и Ирак (където се водят военни действия), а и от нелегални икономически мигранти: от страните в Африка, Афганистан, Пакистан, Бангладеш. Те са и най-проблемните в момента. Това, което стана в Кьолн, е явно доказателство, че мерките на Европа не са достатъчни за овладяване на миграционната вълна. Трябва много по-строг контрол по границите. България може да се посочи като страна, спазваща стриктно европейското законодателство и охраняваща добре външната европейска граница. Имаме сериозна граница с Турция, на пресечен терен. Граничните полицаи се справят в много тежки условия. На най-прекия път от Турция към Европа сме. В Турция са съсредоточени над 2 млн. мигранти. От там минават най-големите потоци на нелегални бежанци. Вземат се мерки. Обсъжда се създаването на европейска гранична полиция и брегова охрана, които трябва да пазят границите на ЕС. Засега може би предложението не е пълно, защото става въпрос за Шенгенските граници. България ще настоява да се включат всички граници. Защото имаме и морска граница. Трафикът се мести от гръцките острови към Черно море. Преди дни бяха заловени мигранти, нелегално преминали румънската граница към Сърбия. Явно и каналите се изместват от Гърция към България и Румъния. Трябва да сме готови да реагираме на тези нови опасности.

Важна е и борбата с трафикантите на хора. Ако някой влезе незаконно в държавата, има задължението да се регистрира, да му се снемат отпечатъци, дали няма криминално минало, дали е член на терористична организация. Освен да бъдем хуманни, трябва да мислим и за сигурността на европейските граждани. Терористичните атентати от 2015 г. в Париж, в Брюксел и други европейски държави дадоха нови измерения на проблема. Разбити бяха терористични групи. Взеха се много мерки, за да се повиши възможността на Европа да се защити от чуждестранните бойци и от атаките. Службите за сигурност вече имат директиви, с които да локализират потенциалните терористични бойци още на влизане и излизане. Само така ще предотвратят атентатите.

Съществено е да се ограничат и финансовите потоци. Прие се 4-тият пакет за борба с прането на пари. Имах честта да бъда докладчик в сянка от страна на ЕНП по един от нормативните актове. Взеха се сериозни мерки да се спрат финансовите потоци както на терористичните групировки, така и на организираната престъпност.

Защото знаем много добре, че когато престъпниците и терористите нямат пари, много трудно ще извършат терористични действия. А трафикантите на хора от Либия само за година генерираха печалба от 760 млн. долара.

И това, което стана в Кьолн, е недопустимо. Германия с либералната си политика предизвика последствия, които можеха да бъдат избегнати. Затова и държавите от ЕС трябва да преосмислят политиките си.

- България отлично пази външната граница на ЕС. Имаме ли възможност да попаднем и в Шенгенското пространство?

- Много напрегнат е сега моментът, защото държавите членки въвеждат ограничения на Шенгенското пространство. Австрия въведе граничен контрол, това правят и Германия, и скандинавските държави. Не е добре да поставяме въпроса за кандидатурите на Румъния и България. Поставени са под въпрос правилата за Шенгенското пространство. Суспендирането може да стане за 6 месеца, но може да стигнем и до 2 г. Първо трябва да запазим Шенгенското пространство. Кандидатурата ни стои от 4 г., но влизането ни е обвързано във вътрешнополитически борби в някои страни от ЕС. Механизмът за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред обаче ни ограничава, защото той изкуствено се използва като пречка за нашето влизане.

- Границите поне падат в областта на интернет търговията...

- Бях докладчик в сянка от страна на ЕНП по единния цифров пазар. Това е бъдещето. Много малки и средни предприятия продават през интернет. Важно е за търговията да се премахнат географските ограничения. Да не се блокират ІР-адреси в страните членки. Или кредитни карти. Само така фирмите ще развиват дейност по прозрачни правила в единния цифров пазар и ще се генерират печалби и съответно  ще се откриват работни места, а Европа ще върви напред.

- Оптимист ли сте с оглед проблемите?

- Проблеми има винаги. Европа трябва да се справя с тях. Особено миграцията, тероризма. Ще направим всичко възможно да ги преодолеем. А нашата задача като евродепутати е да помогнем да се съхранят и българските интереси. Виждам, че в колегите има решимост да вървим с бързи и решителни крачки към развръзка в глобалните проблеми, надвиснали над Европа. Колкото повече се създават работни места, толкова по-бързо ще вървим напред. България се справя отлично с усвояването на еврофондовете и запазването на тази тенденция трябва да помогне на страната ни в създаването на развита икономика, с ниска безработица, а доходите ни да станат адекватни и близо до европейските. Защото специалистите ни не отстъпват по нищо на тези в останалите страни от ЕС, затова заслужават и съответното европейско възнаграждение.

Борис Проданов