Красен Кралев: Отделяме достойно внимание на всички според възможностите ни

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев беше гост в студиото на предаването “Посоки.eu” по тв “Черно море”. Варненецът говори за борбата с обездвижването на нацията, за новия Закон за спорта, за очакванията си от олимпиадата в Рио.

- Г-н Кралев, има негативна статистика, според която 80% от хората в активна възраст не се движат. Какви са конкретните мерки и програми, които предприема ръководеното от Вас министерство?
- Проблемът е не само за нашата страна, а и за целия Европейски съюз. За съжаление, обездвижването сред нашите деца е много голямо. До момента губим битката с компютрите. Те заемат важно място (и много време) във всекидневието. Справянето с проблема започва от най-ранна детска възраст. Единият аспект са детските програми, а другият – спортът в училище. И подобряване на условията за спорт там. Нашият екип положи много усилия миналата година, за да може третият час по физическо възпитание да се изпълни със съдържание. Направихме законодателни промени, според които вече може третият час от І до ІV клас да бъде воден от учители по физическо възпитание, а от ІV до ХІІ клас - от треньори. Така спортовете трябва да станат по-атрактивни. Започваме от септември. Но федерациите трябва да предоставят треньори и специалисти.

- Кои спортове ще бъдат застъпени?
- Зависи от районите. Във Варна са популярни баскетболът, волейболът, плувните спортове, футболът. Тези федерации активно подкрепят проекта и ще дадат треньори. В Ловеч пък популярни са борбата и хандбалът. Даваме си сметка, че “от раз” няма да може да тръгнат нещата. Но ако 20% от училищата ни заработят в този режим през първата година, ще бъде добре. Много често в часовете по физическо не се практикуват спортни упражнения. Моля всички родители, които имат такива наблюдения, да се обръщат към спортното министерство, за да вземем мерки. Зависи много от директора тези часове да се изпълнят със съдържание. Ако не, често се правят компромиси. За да се раздвижат децата, трябва да се работи и с училището, и със семейството. При пълна подкрепа на държава, училища и родители можем да се справим с негативната статистика.
Самото министерство има интересни програми. Преди мен колегите създадоха “Научи се да плуваш”, за развитие на детския футбол, за каране на ски. Инвестираме в тях около 2 млн. лв. Много деца се включват в тези програми. Създадохме миналата година “Тенисът - спорт за всички” с бюджет 150 000 лв., а със спонсори очаквам да стане и 300 000 лв. Както и “Децата и спортният клуб” също има бюджет 150 000 лв. Очаквам да обхванем 35 000 – 40 000 деца, които се докосват за първи път до магията на спорта. Това са все извънкласни занимания. Голямата мечта ми е да направим нещо такова и за волейбола, като един от най-популярните спортове в България.
Идеята е след това те да си изберат някой спорт за в бъдеще.

- Европейска практика е треньори да преподават в училищата?
- Да. Установи се, че в Германия, Швейцария, Белгия и Холандия подобен ход вече е направен. Те пренасят магията и усещането на съответния спорт и най-естественият начин е създаването и на отбор. Първо за градските първенства, после и за държавното. Министерството за първи път ще осигури именно тази година пари за участие в Световните ученически игри. Миналата година имахме много сериозни успехи.

- Какъв е резултатът от тези мерки?
- Вкарването на треньори има успех. В нашата статистика около 20% от деца остават трайно в избрания спорт. Или около 7000 деца започват да тренират активно.

- Как ще се борите с липсата на физкултурни салони в училищата?
- Проблемът е не на едно и две правителства. Цели политически епохи не успяха да се справят с него. И във Варна има училища без физкултурни салони от 50 г. насам. Около 2700 са училищата, 300 от тях нямат салони (или заради липса на терен, или на средства), а 400 отговарят само на някои стандарти. За малките населени места се направи изменение в програмата за развитие на селските райони. Вече няма да има големи стадиони там, а ще се строят салони, които да стават и за спортни зали. Големите населени места обаче остават под въпрос, но ще се опитам да убедя колегите в Министерския съвет да направим програми за тях.

- “Програма за развитие на спорта за хора с увреждания“. Какъв й е бюджетът и за какво конкретно ще бъдат разходвани парите?
- Много дебати има по тези програми. Залиташе се изцяло в посока да се печелят медали. Не мисля обаче, че при хората с увреждания медалите са най-важни. Най-важното е да създадем условия за спорт и повече хора да се чувстват пълноценни. За първи път тази година създадохме отделна програма за хора с увреждания. По нея ще кандидатстват всички организации. Средствата в бюджета са завишени с около 20%. Без да подценяваме досегашната дейност на Параолимпийската асоциация и Спортната федерация на глухите. Те ще получат същите средства, както през 2014 и 2015 г. Държавата ще отпусне на БФ по баскетбол 100 000 лв. за състезанията на хората в колички. Знаете, благодарение на кмета Иван Портних и активната социална политика на общината във Варна има много силен отбор по баскетбол в инвалидни колички. Но в София и Бургас няма такава възможност. Федерацията по гребане, по конен спорт, по канадска борба ще получат също допълнително финансиране. Децата със синдром на Даун и умствена изостаналост се повлияват добре от конния спорт.
Смятам, че направихме едно добро дело, но не мисля, че медалите са най-важни.
И нека не се коментира, че държавата не дава пари за това или онова.
Отделяме достойно внимание на всички според възможностите ни.

- Обсъжда се новият закон за спорта. Какво да очакваме?
- Той е готов. Даден е за обсъждане във федерации и институции, които са заинтересовани. През май ще бъде внесен в МС и парламента. С него се надявам да оправим казуса със спортната инфраструктура и с базите. Ще дадем възможност на частни инвеститори. Базите на държавата и общините ще се дават за срок от 30 г. (сега е 10 г.) срещу инвестиции. В спорта те се възвръщат трудно и затова увеличаваме сроковете. Така ще развържем ръцете и на кметове, и на областни управители да намерят повече стопани. Но проектите трябва да са атрактивни.
Ще има промени в пререгистрацията на клубове и федерации. Срочната лицензия ще стане безсрочна (за федерациите), но режимът и контролът ще са по-строги. Критериите ще бъдат над 15 клуба (и 20 за публично финансиране). Така ще отсеем работещи от неработещи федерации.
Ще настояваме общините да имат фиксиран бюджет за спорт. Преди беше в младежките дейности. И минимум 70% от тях да отиват за масов спорт. Приоритет на държавата и клубовете е да финансират спорта за високи постижения, общините да обърнат внимание на масовия спорт. Иначе има общини, които влагат 90% от бюджета си за спорт в професионалния спорт. Не, не е това пътят.
Предвиждаме и възможност да се увеличи дейността на университетите в спорта. Ще имат възможност да регистрират клубове и да ги финансират. До момента това не беше възможно. Клубовете ще бъдат регистрирани във федерациите. Така ще имат и двойно финансиране. Варна има силен баскетболен отбор в Икономическия университет. Той ще има финансиране и от ВУЗ-а, и от държавата. Така ще подкрепим спорта и се надявам, че студентите ще се заразят от примера на звездите. А европейските практики сочат, че така се получава шанс за втора кариера. Не само по специалността, а и в спорта.
Но ако не обърнем внимание на масовия спорт, няма и елитен спорт. Ако нацията е обездвижена, не бива да чакаме и елитни спортисти. Без идоли, на които децата да подражават, няма и масов спорт. А така се намират талантите.

- По-добра ли ще е тази година за инвестициите в спортната инфраструктура на Варна?
- Имаме за тази година финализиране на обществената поръчка за саниране на Спортното училище. Търсим с кмета Иван Портних и пансион към него. Ремонтираме и зала “Владислав” – направихме осветлението, ред е на газификацията. Ред е на покрива, на съблекалните. Трябва да дойде ред и на игрището. Съоръжението е уникално и подценявано през годините. След година ще заработи на пълен капацитет. Реконструкцията на стадион “Тича” е на етап обработване на документите и подготвяне на процедура.

- И за финал - оптимист ли сте за олимпиадата в Рио?
- Имаме поводи за оптимизъм. Разполагаме с добри спортисти в бокса, борбата, ансамбъла ни по художествена гимнастика. В леката атлетика, спортната стрелба. Възможности съществуват, не би трябва обаче оценката да идва от едно-единствено състезание. Понякога с късмет печелиш, с малшанс се проваляш. Но нека не се фокусираме върху олимпиадата и да не правим драми.
Защото правим реформи и вървим напред.

Елена Кирова

Борис Проданов