Гостуваща изложба слага началото на сътрудничество между музеите в Букурещ и Варна

Изложбата се открива официално утре в 17:00 ч. и ще остане във Варненския археологически музей до 30 март 2025 г./Снимка: АРХИВ

Общинският музей на Букурещ гостува за първи път във Варна. Той представя изложба „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година“, която проследява връзките между българските и румънските земи от първите големи преселнически вълни на север след войната от 1806-1812 г. между Русия и Османската империя до Освобождението на България през 1878 г.

Събитието се реализира по покана на Регионалния исторически музей във Варна и слага началото на сътрудничество между двете институции. Планирано е българската страна да гостува догодина в Румъния с археологическа експозиция, каза за БТА директорът на Букурещкия музей Адриан Маджуру. 

Изложбата „Отвъд Дунава“ съдържа 84 експоната. Всички се излагат за първи път, а някои не са показвани досега извън Румъния. Сред тях са много изящни гравюри - офорт, акватинта, литография, представящи живота от средата на XIX век, уловили реалистични детайли от ежедневието. На една от показаните картини се вижда ханът „Солаколу“. Те са от фондове „Графики“, „Пинакотека“, „Изящно изкуство“. 

Сред ценните документални свидетелства за българското присъствие в румънската столица са две писма и счетоводна книга на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Директорът уточни, че в музея има информация за дейността им от средата на XIX век, когато са имали бизнес в Браила, Букурещ и Константинопол. Книгите им са написани на стария български език, разчетени са и са преведени на модерен румънски език, давайки цялата информация за следите, които оставят двамата като меценати не само в България, но и в Румъния. 

Показан е медальон от бронз и мрамор с образа на Христо Ботев, който също е живял в румънската столица през емигрантските си години. По думите на Маджуру той е изработен вероятно в началото на ХХ век и е красял сграда в Букурещ, която е била разрушена при режима на Чаушеску, но липсва повече информация за причината за създаването му. Открит е при строителни работи през 1960-те години.

Идеята на Общинския музей на Букурещ е да представи света от двете страни на Дунава през XIX век - на север с васалните за Османската империя княжества Влашко и Молдова, обединени във втората половина на периода в единна княжеска Румъния, а на юг с българските земи, владение на султана. Реката играе роля на географска, но и политическа, и духовна граница между двата свята и много българи я преминават в търсене на по-добър и справедлив живот, създавайки колонии в големи градове като Букурещ, Браила, Гюргево, а и извън тях.

Осем информационни табла са посветени тематично на обединението на Влашко и Молдова, модернизацията на столицата на новото княжество Букурещ, на създаването и развитието на българските павликянски общности в Чопля и Попещ и други интересни моменти от българо-румънските контакти в предосвобожденската епоха.

Културните връзки са проследени до 1947 г., когато е сключена българо-румънската културна спогодба и е организирана голяма съвместна изложба за изящни изкуства. За нея Корнел Медря и Ада Джео правят пластики на български творци като Ненко Балкански и Илия Бешков, които могат да се видят в настоящата изложба. 

Куратор на изложбата „Отвъд Дунава“ е Адриан Маджуру. Той е завършил история в Букурещкия университет, където защитава и докторска степен в областта на човешката география. По-късно специализира и преподава градска антропология в магистърски и докторски курсове в Университета по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“. Известен е на широката публика с книгите си за Букурещ, сътрудничи активно като автор и на много периодични издания.

Изложбата се открива официално утре в 17:00 ч. и ще остане във Варненския археологически музей до 30 март 2025 г.