Варненската опера отбелязва 80-годишният юбилей на бележития Милко Коларов

Държавна опера Варна поднася първата си премиера за 2026 година с оперната приказка "Най-щастливият човек" от бележития варненски композитор Милко Коларов, по повод неговата 80-годишнина.

6 февруари, 19.00, Основна сцена
7 февруари, 12.30, Основна сцена

Героят в оперната приказка "Най-щастливият човек“ сбъдва мечтата си. Всъщност щастливият човек винаги е мечтател. Творец, философ, визионер, който гради бъдеще от мечти. Ако към тези характеристики добавим последователност, ерудиция, критичност, ще се оформят и някои щрихи от портрета на самия Милко Коларов. Такъв, какъвто го познават сподвижниците в творческия му път към истинското изкуство. "Има едно необяснимо нещо, наречено призвание, то се случи и в моя живот. Просто разбрах, при това съвсем рано, че трябва, длъжен съм да стана музикант“, признава композиторът в книгата на своята есенна мъдрост "Записки“. "Големият урок, който съм получил от проф. Панчо Владигеров е, че човек трябва да има търпение, ако иска да се изгради като полезна личност и че всеки човек, особено талантливият, е роден с мисия, която трябва да изпълни“, споделя още за своя кумир Милко Коларов, последният ученик на най-изтъкнатия български композитор и педагог.

Милко Коларов завършва Музикалната академия в София с композиция при проф. Панчо Владигеров и с оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев (1973). Специализира в Париж (1986). Следвайки заветите на своите двама бележити наставници, той се изгражда като изключително взискателен творец, който на свой ред се утвърждава като самостойна величина и една от ярките фигури в съвременната музикална култура. Като диригент на Варненската филхармония създава Фестивален камерен оркестър, застава и на диригентския пулт на Варненската опера, работи като заместник-главен редактор на Радио София, БНР. В продължение на близо 20 години ръководи Камерния оркестър на Габрово, където основава фестивала "Дни на камерната музика“. Преподава във ВСУ "Черноризец Храбър“, дирижира Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна. През 2005 година полага дългогодишната традиция на Камерния ансамбъл "Симфониета“, с който участва във всички издания на ММФ "Варненско лято“, със "Симфониета“ изнася и многобройни матинета в ГХГ "Борис Георгиев“. Като професор по инструментознание, симфонична оркестрация и дирижиране, член на жури в редица наши и международни конкурси, председател на фондация "Добри Христов“, Милко Коларов развива богата педагогическа и обществена дейност, оценена по достойнство с редица национални и международни награди.

Забележителното в творческата биография на Милко Коларов е, че той твори с еднакъв успех във всички музикални жанрове - опера, балет, симфонична, вокално-симфонична, камерна, хорова, театрална музика. Негови произведенията са изпълнявани и записвани, освен в България, в Италия, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Япония, САЩ, Южна Корея и други страни.

"За мен Милко Коларов е един голям музикант, със свое ярко присъствие в българската музика“, подчертава проф. Панчо Владигеров (1974); "Милко Коларов е музикант от висш порядък“, добавя проф. Константин Илиев (1976); "Творчеството на Милко Коларов носи оригиналното умение да преосмисля ценностното наследство на музикалните ни традиции, да ги обогатява с яркия си и богат музикален език, с превъзходни си художествен вкус и искрена, одухотворена и вълнуваща емоционалност. Най-висока оценка заслужава безупречният му професионализъм, освободен от всякаква маниерност – съвременен в истинския смисъл на думата“, обобщава проф. Иван Маринов (2001).

Сред творбите на Милко Коларов широк отзвук имат "Оратория Април 1876“, Концерт за цигулка и оркестър, Елегия за голям симфоничен оркестър и орган, Токата за голям симфоничен оркестър, Концерт за баскларинет и камерен оркестър, балетът "Корени“, оперната приказка "Най-щастливият човек“ и др.

За своя принос към българската музикална култура Милко Коларов получава многобройни отличия, сред които три награди "Варна“ и Голямата награда "Варна“; Почетен знак на ММФ "Варненско лято“, златен медал "Добри Христов“, няколко първи награди на СБК за ораториални и симфонични творби, Голямата награда на МКФ "Златният делфин“ за театрална музика, награда на Парижката консерватория за вокалния цикъл "Позиции“, награда на Амстердам за филма-балет "Корени“ с балет "Арабеск“, награда от университета "Кеймбридж“ за "Постижение на XX век в областта на музикалното изкуство“, награда "Златното петолиние“ на СБК, "Златна лира“ на СБМТД, орден "Св. св. Кирил и Методий“ I степен с огърлие за високи творчески постижения и особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството в Република България. Милко Коларов е удостоен със званието Почетен гражданин на Габрово и Почетен гражданин на Варна. Освен всичко останало, Варна му дължи благодарност и за идеята ММФ "Варненско лято“ да се открива с Българска рапсодия "Вардар“ на Панчо Владигеров, която през тази година ще ознаменува началото и на 100-тното фестивално издание.

Композирана по либрето на Максим Асенов, тя излиза на грамофонна плоча в "Балкантон“ (1983), запис на оркестър "Симфониета“ с диригент Милко Коларов и с участието на актьорите: Николай Бинев, Надежда Топалова, Славка Славова, Асен Ангелов Кисимов, Борис Арабов.

"Най-щастливият човек“ е поставена във Варненската опера през сезон 1990/1991, с диригент Милко Коларов, режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, хореография и пластика Желка Табакова. В премиерата на 22.03.1991 г. главните роли изпълняват Арсений Арсов (Най-щастливият човек) и Даниела Димова (Мечтата). Втората варненска постановка на "Най-щастливият човек“ в сезон 2025/2026, посветена на 80-годишнината на Милко Коларов, е поверена на диригента Нелко Коларов – брат на композитора и режисьорката Вера Стойкова, сценографията и костюмите са дело на Адриана Добрева. В премиерата на 06.02.2026 г. от 19 часа и на 07.02.2026 г. от 12.30 часа в главните роли ще се изявят Артьом Арутюнов (Най-щастливият човек) и Лилия Илиева – Михайлова (Мечтата).

Кога ли е щастливото време за композитора? Отговора дава самият Милко Коларов още в първата си книга "Недовършена анкета“, в която разказва за десетте години (1968-1978), прекарани в близост до неговия любим професор Панчо Владигеров. "След като се дипломирах, почти пет години живях и в дома му - това са най-красивите, най-щастливите ми години", спомня си Милко Коларов. И завършва книгата си с онзи прочут стих на приятеля му Христо Фотев: "И пак сънувам оня светъл хаос... Не подозирах, а съм бил щастлив“.