Кунчев предупреди за национална епидемия от магарешка кашлица

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев предупреди за национална епидемия от магарешка кашлица. Предупреждението идва след смъртта на двете бебета в Кюстендил. 

От началото на годината са регистрирани над 200 случая на заболели от коклюш, като през 2023 година са били едва 4, предаде БНТ. 

Да се сформира работна група за обсъждане на ваксинация срещу коклюш при бременните. За това призовават лекари, като дават за пример практиката в страните от Западна Европа.

В момента у нас имунизацията започва при бебетата след два месеца и така новородените са най-застрашени от разболяване. Сред останалите предложения на медиците е въвеждане на реимунизация при възрастните.

В страната в последните месеци се наблюдават сериозен ръст на заболелите от коклюш, като за сравнение за цялата минала година случаите на заболяването са били едва 4, а от януари до момента те са 280, като две бебета починаха.

"В много държави от Западна Европа, а бременните жени в последния триместър от тяхната бременност се ваксинират срещу коклюш. Това осигурява трансплацентарно на антитела от майката към плода и пази бебето през тези 2 месеца след раждането, когато е изложена на риск от инфектиране. В България това все още не се случва и много се надявам да се сформира една работна група и това решение да бъде обсъдено и е добре да се помисли при възрастните пациенти, сред които има и здрави заразоносители, на всеки 10 години да се поставя нов бустер, както е при ваксините за дифтерия и тетанус", обясни д-р Наталия Габровска, зам.- началник на Клиниката по детска пулмология в СБАЛ “Проф. Иван Митев” - София.

Класическото протичане на коклюш не води до трайни последици за организма. Това каза инфекционистът д-р Трифон Вълков. "По данни на немската здравна система между 70-75% от хоспитализираните деца, с доказана диагноза коклюш, са с клинични данни за пневмония. Около 5% от случаите се стига до по-тежка форма на енцефалопатия", посочи той.

Не е случайно, че ваксината е включена в задължителния имунизационен календар. Това каза по bTV проф. Ива Христова, директор на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). „Най-рискова е групата на новородените – на месец-два, преди да им е поставена първата имунизация“, обясни тя и допълни, че двата смъртни случая при новородени в Кюстендил вероятно се дължат на забавено лечение.

"Относно разпознаването на коклюша - той започва като остро респираторно заболяване. Налице са хрема, температура и лека кашлица. Симптоматиката, която е тежка и води до задушаване, се развива в следващите дни и седмици", поясни още проф. Христова.

Според нея случаят в Кюстендил показва, че има доста източници на зараза, които са безсиптомни или с атипични симптоми. Тя поясни, че се хваща "върхът на айсберга", а вероятно разпространението на зараза е доста по-мащабно и не се разпознава лесно.

"Очевидно има скрита заболеваемост, тъй като не може да бъде открит източника на заразата. Болните хора разпространяват бактериите още в инкубационния период - още преди изявата на симптомите. Ако се хване още в първата седмица, лечението ще даде ефект и ще се пропуснат тези пристъпи на кашлица. Но ако се изпусне този период и минат десетина дни, при неваксинираните лица се стига до тежки пристъпи - конвулсии и гърчове, които водят  до невъзможността да се поеме въздух", обясни още експертът.

"Всички лаборатории са задължени да докладват случаите на коклюш, така че няма значение къде ще се направи изследването. Клиничните симптоми не са типични и е най-добре да се прави тест при наличието на съмнение за коклюш", каза още проф. Христова.

Тя посочи, че лечението от една страна цели да спре разпространението на бактериите, а от друга - да бъдат облекчени симптомите. От думите ѝ става ясно, че в първите дни антибиотиците са изключително ефикасни - колкото по-късно бъдат включени те, толкова по- голяма е опасността за пациента.