Чрез „Черно море” Океан и Капитан се срещнаха отново

 Най-после успях да науча, че моят стар приятел к.д.п Васко Николов е жив и здрав и много искам отново да се чуем и видим. С тази молба се обади по телефона Океан Тодоров от Велинград. Оказа се близо 20 години търсил кап. Николов, на когото е и кръстник. След като сменили мобифоните телефони с новите джиесеми, прекъснали връзката помежду си. Бях загубил надежда да се видим отново, когато реших да вляза в сайта chernоmоre.bg  на Информационна агенция „Черно море”. Взех да го търся на „Капитанът” и на „Васко” и така на една от страниците „На капитанския мостик” във вестник „Черно море” попаднах на името му („К.д.п. Васко Николов: Няма да ми омръзне да пътувам” от 29 юли 2015 г.).

кап. Васко Николов

С жена ми Светла често си спомняме за него, навремето беше ни оставил едни записи на песни, които обичал да слуша по време на дългите си плавания  с кораба, сподели Океан Тодоров. Някои от тях и сега пускат по радиото и като ги чуем, все се питаме: „Какво ли прави сега Васко в морето?”.

Запознахме се при едно негово идване с жена му на почивка във Велинград и бързо се сприятелихме. Беше още млад моряк, имаше само едно плаване, помня на кораба „Александър Димитров”, и ни разправяше за силните си впечатления от този първи незабравим  рейс. На следващата година пак идва, после ние му отидохме на гости във Варна. Разправяше ни за  своите пътувания, за Малайзия, Сингапур, Австралия, остров Тасмания...”Ти знаеш ли каква красота е там!” - казваше разпалено. Видях, че за това разказва и във вестника. Морето сме виждали само от брега и ни беше много интересно да го слушаме, продължи Океан Тодоров.

Когато е на брега, Васко не пропускаше веднъж на годината да идва със семейството си на почивка. Веднъж правим кратка разходка с него и жена му и стигаме баташката църква-музей. Тогава още не беше действаща, но до нея има друга, където бащата на моята жена Светла е бил свещеник. Водим ги там и някак спонтанно двамата решават да сключат църковен брак, ние им ставаме кръстници. В материала за кап. Васко Николов чета, че има син, който също плава и сигурно вече е станал капитан като баща си. Наистина, много съм благодарен, че ми помогнахме след толкова години отново да установя връзка с моя стар приятел, на когото бях загубил следите и вече мислех, че никога повече няма да се чуем, добави Океан Тодоров.

Успяхме да се свържем с кап. Васко Николов, за да предадем за неговия приятел след четири месеца, когато се прибира от поредния си рейс на японски кораб-автомобиловоз. Много се зарадва, като чу за своя приятел и кръстник във Велинград. Години поред си ходехме на гости, после прекъснахме връзките си и мина доста време оттогава, каза кап. Николов. След това продължихме всяка година да почиваме в Родопите, в едно малко село Момчиловци. Прекрасно място! Селото има връзка с Китай и няколко години тяхната телевизия идва там да прави своето предаване „Сървайвър”. Веднъж бях с кораба в Китай, където видях да продават кисело мляко от село Момчиловци. Сега чувам ще снимат някакъв филм в селото.

Морски човек съм, но много обичам да почивам в планината и особено в Родопите, продължи кап. Николов. Веднъж, като се прибрах от плаване, ме свали грипът, отидохме там и като с магическа пръчка изведнъж ми мина. Харесват ми планинците. За разлика от тях ние, морските хора, сме по- разкрепостени, по-освободени. Но пък при планинците приятелствата са по- здрави. Държат повече на тях, което много ме радва. И сега, като се чуем с Океан, бързам да му отида отново на гости, допълни кап. Николов.

СТЕФАН ДЕНКОВ