Перспективите за развитие на морските изследвания в мащабите на общината, региона и на държавата като част от ЕС определиха темата на нашия разговор в началото на новата 2018 г. с проф. д-р кап. I ранг Калин Калинов, зам.-началник по учебната и научноизследователската работа във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров.
- Кои са новите тенденция, които формират реалната среда за морските изследвания?
- Първата е, че България в момента е на прага на своята пълноценна интеграция в ЕС. Минахме дълъг преходен период, през който наши структури се конкурираха със съществуващите в Европа - някои не се вписваха в единната европейска изследователска рамка, други разчитаха да продължат нещо правено с години, вместо да се огледат и фокусират върху актуалното за бизнеса и за националната икономика. Тези структури като че ли вече отшумяха. Започна реално прегрупиране, в което намираме своето място.
- А конкретно за морските изследвания?...
- В това прегрупиране България се формира като доставчик на кадри за европейския морски сектор. Но ако се ограничим само с ролята на вузовете да дават изпълнители за този сектор, ще се лишим от перспективи за развитие. Ние трябва да развием мощна наука, която да бъде секторно ориентирана. Това е и една от тенденциите.
Втората тенденция е в малко по друг контекст. Има една мисъл на Айнщайн, че няма нищо по-практично от добрата теория. Да перефразираме и Конфуций - няма разсъждения без знания, иначе стават опасни. Тоест, ако искаме да развиваме нашата индустрия, трябва да я поставим на здрава теоретична школа, която да подхранва актуалните научноприложни направления на развитие. Какво имам предвид? Пазарът в областта на съществуващите технологии като че ли вече е разпределен. В тази връзка, ако трябва да се върнем към сектори, свързани, примерно с добивната промишленост, корабостроенето, ще трябва да се борим за преразпределение на европейското икономическо пространство, което не е логично. В същото време имаме уникалната възможност да се ориентираме към новите перспективни направления, отчитайки националния интерес. Ще дам пример с добива на енергоносители от т. нар. газохидрати. Проучванията сочат, че най-големите находища в Европа са в Черно море и те удивително се препокриват със сега разработваните концесионни полета. Същевременно в световен мащаб има глад за наука, как да бъдат разработени тези технологии. Има и друго. Работната ръка, изследователският труд в нашата част на Европа са по-евтини в сравнение със старите държави, членки на ЕС, което ни прави по-агресивни и по-атрактивни. Така че няма проблем да претендираме в европейски мащаб бъдещите разработки в това перспективно направление и всички свързани с тях инвестиции да бъдат насочени към България. Тази година започват първите проучвания в рамките на ЕС за газохидрати в Черно море. И ако пропуснем този уникален шанс, ще изпаднем в неизгодното положение други да водят европейската научна и добивна политика за този тип енергоносители в региона.
- Кое може да бъде следващото направление?
- То е много смело и много критикуемо, но съм убеден, че животът ще ни подкрепи. Промени се характерът на съвременната наука. Едно време цикълът от генериране на идеята до внедряване в производството бе много разтеглен във времето. Днес е лукс да имаме толкова време. Уникален е шансът ни да го съкратим по невероятен начин, използвайки информационните технологии, които ни дават възможност голяма част от теоретичните изследвания, разработки ( без които не можем) да бъдат ползвани в машинно, а не в реално време. Характерът на науката се променя. Голяма част от моделите, с които се изпитваха теоретични съображения, дали са коректни, вече не ги разработваме на хартия, с химикал, а със сложни програми. Правим ги във виртуална среда с имитационни модели. Това дава силен тласък в областта на информационните и комуникационните технологии, което е изключително важно в национален план.
- Науката все повече се съсредоточава в София...?
- България ще има голям проблем, ако не се промени моделът на централизация на власт, икономика и наука в един хъб в София и със загиваща периферия. За съжаление, това го наблюдаваме като устойчива тенденция. Проблемът е демографски, етнически, религиозен, както искаме можем да го наречем. С тази свръхцентрализация държавата като че ли бяга от територията си. Тя се е събрала около няколко такива абстракции, като правителство, БАН и Бог знае още какви. Категорично регионите трябва да се развият. Варна има традиции, възможности. Варна е университетски град, има различни институти, филиали и трябва да развиваме капацитета им.
Ще добавя още една тенденция - в съвременните изследвания практиката налага интердисциплинарен подход. Дали ще го наречем системен, комплексен, всеобхватен или някакъв друг, това е подход, където нещата се правят от колективи. Не може в рамките на една институция да се сформира колектив, който е в състояние сам да реши важен проблем. Наивно е.
- В тази насока имате ли подкрепата на общината?
- Ключово е взаимодействието между институциите и се радвам, че колегите от общината го осъзнават. Дали защото й носи имидж, или защото го приема като необходимост, но факт е, че общината подкрепя инициативите с регионално значение.
Като говорим за всички тези тенденции, трябва да отбележим и налагащото се интегриране в регионален план, което надхвърля България и обхваща и останалите черноморски държави.
Значи първото нещо е интегрирането, второто - фокусирането върху перспективни направления. И то, без да храним илюзии, че в изследвания, които вече са застъпени в институтите на старите страни членки на ЕС, можем да имаме водеща роля. Тоест, трябва да намерим своите перспективни ниши и да се фокусираме върху тях.
Приоритетните за Европа направления, които могат да се формулират в нашия случай, са класически свързани с морето. Първото от тях, както вече споменах, е свързано с добива на енергоносители (газохидрати или други алтернативни източници). А също с използването на сероводорода в Черно море, за който също има много изследвания в региона. Това е перспективно направление, което защитава националните интереси и създава уникална ситуация за развитие на Варна като център на морските институции.
- А корабоплаването?...
- Това е второто направление, което винаги ни е интересувало. То е свързано с оптимизиране на управлението, с тенденцията за нарастваща информатизация на процесите. Не сме далеко от момента, когато ще тръгнат дистанционно управляеми кораби, но не без екипаж. В никакъв случай. Убеден съм, че още дълго време ще има човек на борда. Докато хора от моето поколение управляват бизнеса, няма да сме съгласни милионите долари, които пътуват в морето, да ги оставяме само на прищевките на една машина, която мисли. Обаче ще се увеличи степента на частичната автоматизация с изнасяне на управленските процеси в централа на брега, където работят умни, знаещи и подготвени хора. Така че това е другото перспективно направление.
Във Варна разполагаме с Център по хидро- и аеродинамика, който разполага с много силна теоретична база. В нея могат да бъдат правени математически модели, да бъдат интегрирани и т.н. Разполагаме и с Институт по океанология, който дава живата връзка с морската среда. Разполагаме с познанията на колегите от ВСУ в областта на архитектурата, на ИУ - в областта на икономическите познания. А също и с ТУ, ВВМУ, които имат капацитета и ясното виждане какво точно е нужно на пазара в момента. Да не пропусна и МУ, където все повече се говори за превантивната медицина, която е свързана с хигиената на живот. Тоест, да се интегрираме и да произвеждаме това, което се търси. Откритият миналата година във ВВМУ Център за борба с нефтени разливи, с финансовата подкрепа на Европейското икономическо пространство, е стъпало на тази интеграция. Той е дело на колективите на Морското училище, Басейнова дирекция, областната администрация. Сега тази разработка тръгва в много интересна насока, която ще определя като трето важно направление, свързано с корабоплаването - интегрирането на съвременните информационни потоци. ЕС ни дава възможността и ние получаваме поръчка за интегриране на информацията със спътниковата система “Сeнтинел”, с радиолокационната картина, идваща от нея. Или ние вече не само имаме осъзната потребност от интегриране, имаме и финансиране от ЕС, което е признание на капацитета ни да решим този въпрос.
Така идваме до четвъртото направление - киберзащитата на тези системи. Защото те ще бъдат уязвими не просто по лош умисъл, а просто защото, интегрирайки тези системи в една информационна среда, те ще дават изключително висок дял на осведоменост за икономическите процеси, които протичат.
И да завършим на щастливото число пет. Докато правим всичките тези неща, не трябва да се отказваме от факта, че сме държава, в която туризмът има огромно значение за националната икономика. И той ще продължава да расте.
- Това важи особено за Варна, нали?
- Да. Варна е определено туристически град. Не знам с какво сме по-известни, с научните си изследвания или с гларусите на плажа. Опасявам се, че гларусите на плажа и Варненският халколитен некропол са по-популярни от професорите ни. А устойчивият туризъм предполага надежден контрол върху околната среда. Тук определено трябва да влезем в контекста на възможностите, които ни дават всички онези оперативни програми и фондове за инвестиране в изследователската дейност, подкрепяща устойчивото развитие на информационната среда. Няма да крия, че в регионален план вече е сформирана общност, която да реши тези важни въпроси. Един от тях е за дифузното замърсяване на заливите, туристическите райони. Не можем да решим всички въпроси, но трябва да го правим стъпка по стъпка, фокусирайки се върху замърсяването, което идва от вливащите се потоци, реки, дерета и т.н. Това трябва да върви ръка за ръка с плановете за развитието на Варна като икономически и търговски център. Защото не върви да се излеят тонове бетон на едно съоръжение (пирс, кей) и след това да се чудим защо от едната страна зеленясва, а от другата пясъкът си замина...
Казах пет, но ще включа и още едно шесто перспективно направление, което е чисто морско. Реализацията на морската наука трябва да спре да бъде двуизмерна и да стане триизмерна. Тя трябва да погледне отново към звездите, но в широк контекст. Там в момента са най-надеждните информационни източници. От там минават информационните потоци, които наземните станции обменят помежду си. Оказва се, че много инициативи на общността нямат регионално отражение. ЕС реализира специалната система “Сентинел” за спътниково наблюдение, която е в състояние да бълва информационни потоци, но те, уви! - няма как да стигнат до реалния потребител. До тези, които работят в областта на защитата на околната среда и водите, на морското наблюдение. И ако тук не решим този въпрос да ги интегрираме, рискуваме да го направи някой друг по нестойностен начин.
- Може ли Варна да стане такъв информационен хъб?
- Варна трябва да стане мощен хъб, в който да се влива информацията и всички да вземат от нея онова, което им е нужно. И всеки от нас, в рамките на наложените ресурсни ограничения, да може да черпи от информационното море, което ни дава спътниковата система. Варна има всички дадености да стане такъв хъб. С географското си разположение, развитите индустриални райони, транспортните артерии … Варна има историческата предопределеност като най-стара цивилизация. Тя е единственият център, който може да противостои на тази безумна и много вредна централизация.
СТЕФАН ДЕНКОВ
Коментари