За развитието на морските ни пристанища като логистични хъбове, за тяхното включване в дългосрочната стратегия на Пътя на коприната разговаряме с Ангел Забуртов, генерален директор на ДП ”Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). Тези въпроси са свързани с една от основните теми (инициативата „Един пояс, един път”, известна като Новия път на коприната), които бяха обсъдени на Седмата международна конференция-изложение „Пристанища и корабоплаване по Черно море 2018“, която се проведе във Варна под егидата на ДППИ.
- Оправдаха ли се очакванията от форума във Варна?
- Конференцията е традиционна и за първи път се организира в нашата страна. На нея наред с обсъждането на глобалните въпроси акцентът беше поставен върху региона на Черно море. Това е форум за обмен на идеи, защото освен конкуренти ние сме партньори и трябва да намерим правилния начин да се кооперираме. Това, което чухме на конференцията, а и по време на проведените двустранни срещи в почивките между отделните сесии, е достатъчно, за да кажа - очакванията ни напълно се оправдаха. Когато толкова много професионалисти се съберат на едно място, се раждат добрите идеи за сътрудничество.
- Коя е силната страна на морските ни пристанища?
- Това, за което аз говорих по време на форума, е за възможностите за развитие на логистичните хъбове с добавена стойност. В това е най-големият ни потенциал. И особено за Варна. Колкото по-лесно и по-бързо разберем, че потенциалът ни е именно там, толкова по-добре. Вместо само да говорим колко е важно да имаме дълбоководен терминал. Силата на Варна не е в дълбоководния терминал, а във възможността за индустриално развитие и за логистични хъбове с добавена стойност. Това е тенденцията, която смятам, че трябва да следваме, за да стигнем далеч.
- Как ще се аргументирате?
- Направихме анализ, пък и видяхме презентациите по време на конференцията. Чухме как участникът от Констанца, Румъния, заяви, че през 2007 г. имат 70% трансшипмънт ( бел. ред. -означава, че ако голям кораб влезе през Босфора да разтовари контейнерите на дълбоководния терминал, те веднага трябва да заминат за друга дестинация пак в Черно море). Тогава е достигнат пикът им в обработката на товари - 1,5 млн. ТЕU ( един 40-футов контейнер е равен на 2ТЕU). На следващата година обаче имат 600 хил. ТЕU, което е намаление над два пъти. Както чухме от презентацията, в момента в Констанца правят около 700 хил. ТЕU и повече нямат трансшипмънт.
- Какво представлява обособяването на логистични хъбове с добавена стойност, за които казвате, че имат голямо бъдеще във Варна?
- Означава, че няма директно преминаване на товари. В тях например се сортират товари, преопаковат се за търговски вериги и т.н., все дейности, които носят добавената стойност. Ако голяма компания реши да влезе в България и от тук да захранва големи потребители в Европа, тогава вече говорим за логистични хъбове и дистрибуционни центрове. Така че има потенциал и в тази посока.
- На конференцията беше обсъдено развитието на интермодалните превози, а ние от много години имаме голям фериботен комплекс, който в момента слабо работи?...
- По принцип всяко пристанище е интермодален терминал (могат да се сменят поне два типа превозни средства - кораби, жп вагони). Относно фериботния комплекс въведохме облекчена тарифа за фериботните кораби, които пристават тук. Трябва обаче да се облекчи и режимът за движение на стоките.
- Наскоро участвахте в международна конференция, пак на тема пристанищата, която се проведе в Баку...
- Да. Хубаво е да кажем защо точно в Баку се проведе конференция от такъв характер, организирана от Международната асоциация на пристанищата (IAPH). Причината е, че това е част от стремежите на Азербайджан да превърнат Баку в регионален хъб и важен център от световно значение за търговията. Там бяха дискутирани развитието на пристанищната инфраструктура, внедряването на иновативно оборудване и ИТ услуги в морските пристанища, концепцията за превръщане на Азербайджан в регионален хъб, създаването на новите транспортни коридори по Пътя на коприната, развитието на мултимодалния транспорт, ролята на зоните за свободна търговия. Това, за което говорих днес на форума, е как в Баку беше направена само за 3 месеца свободна икономическа зона. Режимът е напълно либерален. Например регистрирането на компания вече може да става направо през мобилен телефон. Вярно, ние сме в Европа. Но така се развиват големите логистични хъбове по света.
НОВИЯТ БРЕГОВИ ЦЕНТЪР ЗА НАБЛЮДЕНИЕ ВЪВ ВАРНА дава възможност за хармонизиране на системата за управление на корабния трафик и информационно обслужване на морския транспорт.
Мислим за следващо посещение в Баку и за среща с тамошната жп компания, а също и с Грузия, за да обмислим дали е възможно възобновяването на фериботните превози. Там трябва да говорим и за пристанищните такси, които в Грузия са доста високи. Освен преодоляването на тези спънки другото много важно нещо е да има наличие на товари, които да пълнят бездействащите в момента кораби. Ще направим опит за двустранна и тристранна среща с Азербайджан и с Грузия, за да договорим тази възможност, която според мен е напълно реална. Вчера гледах справката колко вагона се превозват всекидневно от Одеса за Баку - между 100 и 150 на ден. Ако отклоним част от тях за Европа, фериботната линия може да заработи.
- Контейнерите не изместиха ли вече фериботния превоз с вагони?
- Колкото и да е остаряла концепцията за фериботните превози на товари, в този край на света голяма част от движението на стоки и товари продължава да се извършва с вагони, а не с контейнери. Може да звучи странно, но е факт. Така че Фериботният комплекс - Варна, е добре дошъл и в днешно време. Затова по време на форума подчертах, че ние имаме стара традиция в интермодалните превози в Черно море. Концепцията е отпреди 40 години. През последните 20 години постепенно стигна почти до нулата, но смятам, че може да е дошло времето за тръгването й отново нагоре. Много са факторите, с които трябва да се преборим, докато стигнем до решение. Много са и участниците в този процес и съответно всеки търси своята икономическа изгода. В края на краищата обаче всичко е въпрос на организация по една логистична верига и затова днес говорих много за дигитализацията в обмяната на информация между субектите.
- Как ДППИ въвежда електронното управление на морския транспорт и какви са първите резултати?
- Наскоро еврокомисарят Виолета Булц говори за мултимодалните превози и първата дума, която използва, бе дигитализация, цифровизация. Това е електронният документооборот. Мога да декларирам, че тук ние сме отличници, дори може да се каже, че сме такива и в Европа. Ние бяхме от първите четири държави, които рапортувахме за изпълнение на европейската директива Maritime Single Window. Така че определено има с какво да се похвалим.
Още през 2009 г. въведохме първата информационна система на принципа едно гише. Ефектът е впечатляващ. Вековната традиция корабният агент да разнася за одобряване обемисти папки с документи до няколко администрации за получаване на разрешения за визитата на корабите в нашите портове беше променена. По електронен път информацията се предоставя едновременно на всички институции, отговорни за граничния контрол. Чрез електронен портал корабният агент има възможност да проследи становищата на администрациите и да предостави при необходимост допълнителни документи.
През 2015 г. завърши вторият етап от развитието на електронното управление в морския транспорт. В структурата на ДППИ обособихме Национален център за електронен документооборот на морския транспорт. Скоро след това системата беше разширена с допълнителен програмен модул за планиране на пристанищните маневри - MOVER, като обхватът на електронното управление се разшири с нови потребители - пилотските станции, терминалните оператори, буксирните компании и швартовите команди. След още една година електронното управление обхвана и документооборота на пристанищата по Дунав.
- Кои са следващите стъпки в тази насока?
- Както вече казах, въведохме електронното управление в морския и речния транспорт – системите Single Window по море и река, предстои да внедрим и системата за електронен обмен на информация в българските пристанища (Port Community System – PCS). Става въпрос за стандартизирана електронна платформа, която свързва няколко информационни системи и позволява интелигентен и сигурен обмен на информация между заинтересованите страни. Платформата цели подобряване на конкурентоспособността на морските пристанища и оптимизиране и управляване на пристанищни и логистични процеси чрез единно подаване на данни. Разработваме и планове за приемане и обработване на отпадъци в пристанищата
- Това ни прави и по- привлекателни като пристанище, нали?
- Не казвам, че само с това ще станем привлекателни, но то ни дава предимство и потребителите са доволни, защото се облекчава работата им. Когато всички данни се въвеждат на едно място и разпределят автоматично по различни документи, това е голямо облекчение за всички.
- Докъде стигна проектът за Интермодален терминал - Варна?
- Приключиха първите два етапа от договора за проектиране на Интермодалния терминал - Варна. Това е един изключително мащабен и комплексен проект, така че неговата реализация изисква и технологично време. В момента се изпълнява третият етап. Изработеният проект на генерален план на пристанищна зона 1 за ИМТ – Варна, е внесен за разглеждане, приемане и одобряване от междуведомствен експертен съвет, назначен със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. След неговото одобряване ще се премине към изпълнение на следващия етап от договора - разработване на технически проект на база избрания вариант на идеен проект за изграждане на пристанищната зона и гаровата зона на ИМТ - Варна.
СТЕФАН ДЕНКОВ

9 камъка талисмани за 2027 г. според датата на раждане
Рецепта за рагу с кайма, наденица и фенел с прясна паста
Топ 10 на сериалите, които препоръчват да гледаме през празничния декември
Какво се случва с тялото ни, ако всеки ден ядем ябълки
Товарният кораб Dragon на SpaceX напуска МКС и се връща на Земята
190 т отпадъци на Луната ще бъдат използвани за нови структури
Популярен ферментирал продукт чисти организма от микропластмаса
Спортът по телевизията днес, 19 ноември
Реал не успя да се измъкне от баскетболния ад на Истанбул
Арсенал е готов да продаде Мартин Субименди за 70 млн. евро, Челси следи ситуацията
Венсан Компани се завръща начело на Байерн след припадък и операция
Нумерологична прогноза за 19 ноември
Кекс с канела и масло – топи се в устата
12-те зодиакални знака и техните значения: Пътеводител в астрологията
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
БЛС: Разпределението на средствата в проектобюджета на НЗОК крие рискове за здравната система
Как се променя имунната система през зимата?
Каква са видовете фимоза? Кога тя е проблем?
Нова кампания учи как да използваме антибиотиците разумно
Anthropic определи цена на IPO-то си от 83 долара на акция, над целевия диапазон
9 камъка талисмани за 2027 г. според датата на раждане
„Топлофикация София“ е на ръба: Възможно ли е това да е последният сезон?
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Кейт Мидълтън блесна в Индия с рокля в цвят вермилион и изумрудите на кралица Елизабет (СНИМКИ)
2026 година завършва супер успешно за 4 зодии
Коментари