Проф. д.н. Веселин Пейчев: Нов център сближава морската наука и бизнеса

Идеята за създаване на център, който ще обедини усилията на Института по океанология, Центъра по хидро- и аеродинамика и ВВМУ „Н. Вапцаров” в обучението на кадрите, морската наука и разработването на технологии, определи темата на нашия разговор с проф. д.н. Веселин Пейчев, заместник-директор по научноизследователската дейност в ИО - БАН.

- Какво ще представлява новата структура?
- Институтът по океанология към БАН, Центърът по хидро- и аеродинамика към ИМСТЦХА – БАН, и ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров” подготвяме идеен проект за създаване на център за компетентност във Варна, който ще обедини и координира тяхната дейност в областта на морските науки и технологии. Той ще се нарича център за морски науки и технологии. Както е известно, във връзка с разработване на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” (2014 - 2020 г.) Министерството на образованието и науката (МОН) приема предложения за създаване на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Те ще включват по няколко научни институти, университети, включително и фирми, като дейността им ще протича в три стъпки: обучението на кадри, разработването на научни проекти и крайната фаза - комерсиализация на получените резултати, тоест тяхната практическата реализация в бизнеса. В случай, че нашият проект бъде одобрен от МОН, ръководството на новия център ще се осъществява на ротационен принцип от трите институции. Центърът ще бъде отворен за участие на други институции и на фирми.
- Идеята за обединяване на морския научен потенциал не е нова, само преди година бе лансирано създаването на подобен център във Варна.
- Така е, но този път има реален шанс тя да се реализира, стига да получи одобрението на МОН. Както вече споменах, ръководството му ще бъде на ротационен принцип, като на определен период ще се поема от една от трите институции. Правим го, за да няма съмнения за изземване на функции от някоя от тях. Нещо, което досега ставаше като препъникамък на идеите за подобни сдружавания. Предвиждаме усилията на новия център да се насочат на първо място към образованието, което се провежда основно във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”. Преди няколко години в него беше разкрита нова специалност „Океанско инженерство”, обединяваща инженерните науки с океанологията и новите морски технологии. Засега обучението е само за бакалаври, но се предвижда откриването и на магистърска програма през учебната 2014 - 2015 година. Студентите ще провеждат своите стажове в Института по океанология и в Центъра по хидро- и аеродинамика, което ще им позволи практически да навлязат в морските науки и технологии. Същевременно и трите институции, влизащи в центъра, са акредитирани да обучават по докторантски програми в тези дисциплини.
Научноизследователската дейност на центъра ще бъде насочена към изучаване и усвояване на енергийносуровинните и биологичните ресурси на българския сектор на Черно море. По отношение на енергийносуровинните ресурси ще работим в областта на газохидратите и газовите извори. Знаете, че газ метанът, който е на голяма дълбочина, при високо налягане се превръща в газохидрат (бучки лед). Разработването на технологии за тяхното усвояване вече става световен въпрос. Най-големите находища на нефт започват да се изчерпват и в недалечно бъдеще индустрията ще опре до газохидратите, каквито има в големи количества в Черно море. Правят се първи опити за разработването на технологии за техния добив главно в Япония и Канада. Най-малкото, което трябва да правим сега, е да изследваме запасите от газохидрати в Черно море. Другата област са дълбоководните органогенно-минерални утайки, които по идея на проф. Петко Димитров от БАН могат да се използват в биоземеделието, а напоследък и като неметални изделия с повишена твърдост. Третото направление е свързано с усвояването на сероводорода, тъй като от него може да се получи водород като бъдещо водородно гориво в специални горивни клетки. Като съпътстващ продукт от него може да се извлича сяра.
- Напоследък много се набляга на аквакултурите. В тази насока какво ще правите?
- Центърът ще отдели особено голямо внимание на развитието на биотехнологиите и аквакултурите. В цял свят усилено се работи върху изкуственото отглеждане на водорасли, ракообразни, червеи, мекотели, риби и т.н. Световният улов на риба е някъде около 100 млн. т, което е на границата на биологичната продуктивност на океана, тоест повече не може да се увеличава. Дори по-скоро трябва да се очаква неговото понижение, тъй като вече се е стигнало до преулов - има много повече технически средства за риболов, отколкото риба може да произведе Световният океан. Затова единственото спасение е да се преминава към аквакултурите. От 2 - 3 години в Института по океанология разработваме една такава технология. Предвиждаме новият център да разработи оборудване за бъдеща лаборатория за аквакултури, генетични изследвания и химически изследвания.
Третата фаза от дейността на центъра ще бъде насочена към бизнеса. Крайният ни продукт да има не само научна стойност, но и реализация в производство, което ще генерира и бъдещи средства за нови научни изследвания.
- Как виждате възможността да се стимулира връзката между морската наука и бизнеса?
 - Досегашната практика е да се разчита на инициативата на някои фирми, които имат по-будни виждания и като се заемат с нещо ново, търсят научна помощ. За съжаление, такива няма много. Малкият и средният бизнес не може да отделя средства за някаква изследователска и внедрителска дейност. Големият бизнес пък има собствени научни звена и от чужбина идва направо със своите технологии и учени и нас най-много да ни използват за някаква спомагателна дейност. Трудно ще стане свързването на науката с бизнеса и няма да мине без подкрепата на държавата.
- Излиза, че стъпка в тази насока ще бъде одобрението на новия център за морски науки и технологии от МОН?
- Така е. От думата на министерството ще зависи дали ще получим финансиране от ОП ”Наука и образование за интелигентен растеж”. Засега няма 100 % гаранция, че ще я получим, тъй като има и други предложения на различни научни организации и университети, а финансирането е ограничено. Очаква се да бъдат създадени само няколко научни центъра. Много е важно центърът за морски науки и технологии във Варна да получи зелена светлина. Досега почти всички подобни центрове се създаваха в София. Всеизвестно е, че цялата наука е съсредоточена в столицата - от институтите на БАН само Институтът по океанология е във Варна, останалите 41 са там. Самото наименование на центъра показва, че мястото му е тук, край морето. Още повече морската индустрия продължава да бъде в тежка криза и се нуждае от сериозно съдействие, включително и научно обслужване.
- Специално центърът как ще помогне за стимулиране на връзката наука-бизнес?
- На първо място с това, че резултатите от изследванията ще послужат на отделните фирми. Например аквакултури могат да се разработват и от малкия и средния бизнес, тъй като не са нужни големи капиталовложения. В случая важното е да има разработени технологии. Както вече казах, предвиждаме изграждането на специализирана лаборатория и провеждането на изследователска програма за прилагане на аквакултурите или производни продукти от тях за нуждите на хранително-вкусовата промишленост. Откриват се нови приложения на аквакултурите като източник на хранителни вещества и по специално на белтъчини, което има връзка с решаването на глобалния проблем за прехраната. Така че центърът ще има и експортен потенциал.
Биотехнологиите и по-конкретно приложението им при използването на аквакултурите ще имат ключово значение за успеха на бизнес начинанията, така че обединяването на дейностите, свързани с тях, е изключително важна предпоставка за успешното функциониране на центъра. А резултатът ще бъде висока добавена стойност в родната индустрия, насочена към аквакултурите.
Стефан Денков