Произвеждаме аквакултури по нова технология

Полуиндустриална инсталация ще докаже промишлената приложимост на уникална за света технология за ускорено отглеждане на морски червей, съобщи за „Черно море” доц. Васил Донев от ИО при БАН. След приключилото вече успешно лабораторно изследване това ще бъде заключителният етап на тестването на разработката, патентована от двама варненци. Очакваме силен инвестиционен интерес за изграждане на крупна производствена мощност, тъй като резултатите от досегашните изследвания надминаха и най-оптимистичните ни очаквания, заяви доц. Донев.
Предисторията
на идеята за уникалната технология тръгва като на игра, както често става с много открития. Креативното мислене на двама високообразовани варненци, чиято специалност и работа нямат нищо общо с океанологията, освен че са запалени въдичари, е провокирано от станалата дефицитна основна стръв, морския червей. Преди време любителите риболовци са ги вадили от Варненското езеро, но там вече са на привършване. Двамата започнали да се ровят в интернет за публикации по темата и така излязла идеята им за разработката, която патентовали, сподели доц. Донев. Единият от тях - негов стар приятел, го потърсил преди 3 г. и му споделил, че са патентовали технология за ускорено отглеждане на морски организми. Сега търсели съдействие от някоя научна организация, която да я анализира и тества, за да се установи промишлената й приложимост, тъй като им липсвал професионалния капацитет, за да доведат работата докрай.
Най-общо казано технологията се състои в следното: чрез манипулиране на параметрите на жизнената среда на морските организми се постига ускоряване от порядъка на 2-3 пъти на тяхното полово съзряване и на фазата на размножаване - нещо много важно от икономическа гледна точка, обясни доц. Донев. Той уточни, че става дума за манипулиране в изкуствена среда, която само наподобява естествената морска, тоест за отглеждане на аквакултури.
Имало индикации, че
предлаганата технология е перспективна,
но дали става за промишлено производство, това трябвало да бъде проверено по установените правила за доказване на всяка научна разработка с практическа приложимост. Технологията беше разработена върху морски дънни червеи, но по принцип е приложима и за други морски организми; представете си какво значи да можеш да отглеждаш примерно риба за 2-3 пъти по-кратко време, продължи доц. Донев. В момента експерименталната част на разработката е насочена към морските дънни червеи, защото това са първични организми, които стоят в началото на хранителната верига и са доста удобни и от методическа, и от практическа гледна точка за тестване. След като се докаже, че технологията удовлетворява индустриалните изисквания, после тя ще бъде лесно приложима и върху други по-сложни морски организми. Освен това морските червеи са и най-евтиният начин за проверката, каза още доц. Донев.
Научният съвет на Института по океанология единодушно приема патентованата разработка на двамата варненци. В едно от помещенията на института направихме специална лаборатория с водни басейни, където в умален мащаб да направим изследванията на процеса на отглеждане на организмите. Тестовете показаха, че технологията е вярна от теоретична и напълно приложима от практическа гледна точка. В един момент стана ясно, че тази малка лаборатория вече изчерпва своите възможности и за да може да се провери в промишлен мащаб, където се гонят големи количества на производство, трябва да се направи инсталация, наподобяваща индустриалната. Това надхвърля финансовите възможности на Института по океанология и на самите притежатели на патента, затова решихме да кандидатстваме през ИАРА по ОП „Рибарство”, където има мярка за индустриална проверка на нови технологии. Проектът е одобрен през миналата година, но все още продължават някои спорове с агенцията по начина на финансирането му, каза още доц. Донев. По неговите думи разговорите трябва скоро да приключат и най-късно до края на годината полуиндустриалната инсталация да бъде готова. Тя ще бъде изградена на територията на Института по океанология.
Резултатите от лабораторните изследвания
на технологията върху морски червеи надминаха всички очаквания. Първо, оказа се, че коефицентът на възпроизводство на организмите е десетократно по-голям от това, което излизаше на теория. Обяснението е просто, когато морският червей се отглежда в изцяло контролирана среда, където няма естествени врагове и няма загуби от унищожение, коефицентът на размножаване става 1:100 000 в рамките на едногодишния биологичен цикъл. Или само поставянето му в изкуствена среда рязко вдига производителността на технологията. Второто, което е по-ценното - оказва се, че биологичният цикъл на организмите се съкращава от една година на малко над 2 месеца. Или започват 6 пъти по-бързо да съзряват и да стигат до размножителна фаза. Това е в резултат на комбинацията от фактори, които манипулират жизнената им среда. Очакванията бяха съкращаването на биологичния цикъл да бъде едно към две, а се получи едно към шест. В случая главното е, че толкова пъти се вдига оборотът на промишленото производство, което е най-ценното на разработката. И третият резултат от лабораторните изследвания, който също е много важен - технологията е предназначена за напълно изкуствена среда и по никакъв начин не може да нанесе някаква екологична вреда. Единственият естествен ресурс, който се консумира, е първоначалното зареждане на системата с морска вода и морски пясък. И още нещо - в случая изобщо не става дума за ГМО. Всички процеси, които се извършват върху организмите, са напълно естествени, няма никаква химия, никаква генетична манипулация. Впрочем правим генетични изследвания, но само за да се убедим, че в организмите не настъпват генни изменения, подчертава доц. Донев.
Освен като основна стръв за рибарите морският червей се оказва, че става и за хранителна съставка с много ценни качества, тъй като
съдържа близо 85% чист протеин,
който е най-ценната добавка във фуражите за животновъдството. Сега изследваме методиката, за да докажем в какъв вид е годен да се ползва в селското стопанство, продължи доц. Донев. Според него няма друга храна с толкова високо съдържание на протеини. Другото ценно качество е, че този чист белтък се получава от преработката на отпадъчни продукти, тъй като морският червей е дънен организъм и се храни с тях. По този начин се постига още един ефект - оползотворяване на всякакви отпадъци от месодобива и други дейности, които са токсични за природата и трябва да се изгарят в екарисаж. Извършват се изследвания и за използване на отпадъчна растителна храна, но няма още окончателни резултати.
Междувременно влязохме във връзка с френски специалист, който работи от години върху морските червеи и прояви
интерес към новата технология,
каза още доц. Донев. Той успял да извлече от кръвта на морските червеи някакво вещество, което се използва като кръвозаместител в хуманната медицина. Направил предприятие, което вече работи във Франция, и много се заинтересувал от технологията заради високата й производителност. В света има само 4 ферми за отглеждане на морски червеи в изкуствена среда, като се разчита на естествения едногодишен цикъл на възпроизводство, допълни той. Водени са разговори при готовност на полуиндустриалната инсталация и постигане на удовлетворителни резултати, да се търсят инвеститори, за да я превърнат в завод с мащабно производство. Това е другата причина, заради която трябва на всяка цена да реализираме тази полупромишлена инсталация до края на годината, подчерта доц. Донев. След това веднага започвали да работят върху проект за пълномащабно промишлено производство. Той е убеден, че ще има голям инвестиционен интерес. Изчисленията за рентабилността на полупромишления модел показвали около 30% годишна възвръщаемост на вложените средства. При промишлената инсталация може да се окаже, че е още по-голяма, тоест изплащането й да стане в рамките на няколко години - мечта за всеки инвеститор.
Когато науката и бизнеса си подават ръка, ползата е взаимна, категоричен е доц. Донев. Инсталацията, която сега ще правим в Института по океанология, ще остане негово притежание и ще може да се използва за много други научноприложни изследвания. По този начин ИО се ангажира точно по своето предназначение. А да не говорим, че си осигурява и допълнителен източник на приходи. Морските технологии са много перспективни, има и хора, готови да инвестират, стига да видят доказателствата за добър икономически ефект. Сега важното е да се стигне до първото сериозно предприятие, което, от една страна, ще захранва науката с тематика за нови изследвания и ще ангажира много хора с високоинтелектуална дейност, а от друга, ще произвежда висока добавена стойност. Голямата цел е да излезем от този експеримент и да отидем въобще върху ускореното отглеждане на морски организми, допълни доц. Донев.
Стефан Денков