К.д.п. Богдан Богданов: С общината ще подготвяме проекти по европейски програми

За процесите на обединяване в морската индустрия при решаване на жизненоважните въпроси на бранша, за взаимодействието с общината и защо още липсва здрава основа за развитие на национална морска политика - по тези и ред други въпроси, които са били обсъдени на проведеното наскоро годишно събрание на Българска морска камара, разговаряме с председателя на нейния Управителен съвет к.д.п. Богдан Богданов.

- Как върви консолидацията в бранша?

-  Консолидацията на морската общност е една от основните цели, които стоят пред УС на  Българска морска камара (БМК) още от създаването й. На последното ни Общо годишно събрание, което по традиция се провежда в края на април, отчетохме, че нашите усилия в тази насока дават резултати през последните години. БМК вече е призната от останалите ни морски асоциации като водеща организация в бранша. Това е изключително признание за достойното място, което успя да извоюва БМК. То е  плод както на усилията на целия УС, така и на членовете на Камарата.

През последните години можем да отчетем, че в голяма степен морският бранш  се консолидира, което не означава, че все още няма какво да се желае. И веднага мога да дам примери в тази насока.

С общите усилия на бранша успяхме да намерим решение за изпълнението на Наредба №10 от 31.ІІІ.2014 г., която се отнася за обхвата и съдържанието, изработването и одобряването на изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт. Какъв бе проблемът? Още в самото заглавие на наредбата се вижда, че априори в нея са изключени специализираните пристанища по чл. 107,108 и 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Става дума за рибарските, яхтените и пристанищата със специално предназначение, каквито са пристанищата на  кораборемонтните,  корабостроителните заводи и др. Това създаде напрежение в бизнеса и наложи да поканим тогавашния служебен министър на транспорта Николина Ангелкова на среща във Варна с морската общност за решаване не само на този проблем, а и на някои други, чието решаване чакаме от години. На тази среща принципно бе намерено  решение на въпроса и малко по-късно министър Ангелкова  ни изпрати уведомително писмо със съответните указания как да се изпълняват изискванията на Наредба 10. Това бе много положителна стъпка и създаде голямо доверие между министерството и морската общност в лицето на Камарата. На тази среща министърът пое и лично обещание звеното за разследване на морски аварии да бъде преместено във Варна. Защо това все още не се е случило, ще попитаме сегашния министър.

Друг не по-малък проблем се появи  по време на прегледите на плаващите докове. Създаде се голямо напрежение между администрацията и собствениците на докове, което пак наложи намесата на Камарата, за да се намери решение на възникналия сложен казус. Държа да отбележа, че в никакъв случай не искам да обвинявам администрацията.

- За какво става дума?

- Досега по време на годишните прегледи плаващите докове се преглеждаха като хидротехнически съоръжения. Тази година те бяха преглеждани на базата като големи кораби, където изискванията са коренно различни. И ако това се беше случило, щеше да наложи собствениците на докове да направят сериозни допълнителни разходи. А  бизнесът  и без това е в тежко състояние заради дълго продължаващата криза и всеки допълнителен разход  му се отразява пагубно. В случая обаче не става въпрос за това, а за една принципна позиция, която администрацията следваше да изработи, без да се нарушават нормативните документи. По този повод бяха проведени няколко срещи с администрацията, съвместно с Асоциацията на  корабостроителите и кораборемонтчиците подготвихме становище до МТИТС. Направихме предложение за промяна на КТК, което беше внесено в Комисията по  транспорт, информационни технологии и съобщения към  Народното събрание. Предложението беше разгледано, влезе в пленарната зала и бе гласувано на първо четене. Сега чакаме окончателното му приемане, за да бъдат изключени плаващите докове от регистъра на големите кораби. Те могат да бъдат третирани като такива безспорно само при положение, че се налага преместването им от едно пристанище до друго. Но при положение, че става дума за съоръжение, което е постоянно закотвено с 16 котви, и ти да го третираш като кораб в международното плаване,това е направо недомислие. Така че трябваше да се намери баланса за най-доброто решение за всички страни, без да се нарушават законовите процедури. Очакваме в най-скоро време поправката да мине и на второ четене в Народното събрание, с което казусът да бъде окончателно решен.

- А как вървят взаимоотношенията с местната власт?

-  Подписахме споразумение с община Варна, с което  ни бе възложено разработването на 2 теми: едната е за морското образование и бе развита прекрасно от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и представители на БМК,  а другата - също изключително важна, бе за състоянието на българското търсене и спасяване на море, която бе развита съвместно с Асоциацията на българските морски капитани. Докладите бяха предадени през януари т.г. и получиха много висока оценка. На тази база съвместно с общината създадохме постоянно действащ оперативен център по морско дело, чиято цел е да работи за реализиране на проекти по европейски програми.  В него като членове влизат ВВМУ,  ДП „Пристанищна инфраструктура”- Варна, БМК, ВСУ, пристанище Варна,ТУ, Институтът по океанология, Центърът  по хидро- и аеродинамика, както и ИА ”Морска администрация” - Варна. Всяка от тези институции определи своите членове, които ще участват в създадените 5 работни групи: по екология и свлачища, разливи на море, търсене и спасяване на хора в морето, морско образование и проблеми на морската инфраструктура. БМК ще участваме със свои представители във всички работни групи.

- Каква е идеята на това съвместно начинание с община Варна?

-  По изброените направления да се разработят и представят проекти в общината, за да се постигне възможното максимално участие в европейските програми. Всяка от работните групи ще има координатор. Например за екологията ще бъде ИО, за морското образование- ВВМУ, и т.н. Начинанието е много добро и смятам, че с него се отваря много добра перспектива за реализиране на европейските проекти. Известно е, че досега Варна в това отношение не можеше да се похвали със сериозни успехи, така че всеки един реализиран проект ще бъде добре дошъл за общината. Подобен постоянно действащ оперативен център се прави за първи път, което става благодарение на чудесните взаимоотношения които имаме с община Варна.

- Как върви реализацията на проекта за Паметник на моряка във Варна и има ли шанс  той да получи европейско финансиране?

- Построяването му е свързано със сериозни средства. Размерът на сумата ще стане ясен, след като бъде възложено изработването на проекта. Мястото на паметника е съгласувано в общината и ще бъде в началото на вълнолома. Имаме и принципното съгласие на ДП „Пристанищна инфраструктура” за мястото, които са собственици на вълнолома. Считаме, че то е подходящо, но все още се уточняват подробностите. Не мога да кажа дали ще може да се осигури европейско финансиране, но това е идея, която ще проучим и ако е възможно, ще подготвим проект.

- Кога да очакваме готовия Паметник на моряка?

-  Нещата определено тръгнаха и се развиват благоприятно след забавянето, което имаше по една или друга причина през миналите  години. Сега срещаме пълното разбиране и съдействие от общината, което е много важно. За съжаление, преди не срещахме подкрепа. Активно ни съдейства и помага и  варненската дирекция на ДП „ПИ” - без нейна помощ трудно бихме могли да реализираме такъв проект. Според мен, ако всичко върви нормално, в рамките на 2 години бихме могли да се поздравим с Паметник на моряка, от който има определена нужда във Варна.

-  Не мога да не Ви попитам и за болния въпрос - липсата на морска стратегия, работи ли се по него?

- За съжаление, този въпрос продължава да бъде изключително болезнен за морската общност. Липсата на стратегия не само по отношение на морската индустрия, но и на много други сфери от икономиката, е проблем, който незнайно защо вече толкова години се подценява и не се решава. Липсата на национална морска стратегия доведе до това днес България да има само няколко кораба, плаващи под нейно знаме, пристанищата ни да са със затихващи функции, да нямаме корабостроене. Това, което се случи с морската ни индустрия, за мен е престъпление. Светъл лъч беше разглеждането на проекта  „Интегриране национална морска политика”, изготвен по инициатива на предишните областни управители на Варна, Бургас и Добрич и със съдействието на Института по регионални стратегии в Бургас, подкрепен и от настоящите областни управители на трите области, което се състоя в Бургас през април.  Представители на БМК  участвахме в  заключителното обсъждане и по наше настояване окончателното му приемане бе отложено с един месец, който вече изтече. В този документ имаше  сериозни празноти, които се надяваме да бъдат попълнени, преди да бъде представен в Министерския съвет. Приемаме го само като първа стъпка и на  тази основа да бъде разработена националната морска стратегия. Аз винаги съм бил много скептичен към изграждането на интегрирана морска политика, без да имаме национална морска стратегия. Тя е основата, на която може да стъпи интегрирането на различните сектори на морската индустрия. Без нея върху какво може да се гради?!...Правили сме много усилия в тази насока. Със  сегашния министър на транспорта още не сме провели среща,надявам се това да стане много скоро и на тази среща за пореден път да обсъдим кои са причините вече 26 години България да няма национална морска стратегия?

Стефан Денков