9 Арго сонди следят състоянието на Черно море

Снимка: Института по океанология към БАН във Варна

България разполага с девет Арго буя. Това са своеобразни роботи, които се спускат на различна дълбочина, на определен период от време се показват на повърхността, подават събраната чрез сензори информация към сателит и отново се потапят. Арго сондите се оперират от Института по океанология. Това сподели пред БТА проф. Атанас Палазов от института посочи, че По думите на Палазов те събират различна информация – температура, соленост, разтворен кислород. Два буя набират и био-гео-химични данни, включително наличие на нитрати и нитрити.

България е член на научната инфраструктура ЕвроАРГО, допълни Палазов. Според него това дава възможност на учените ни да участват във всички проекти на консорциума. В световния океан има близо 4 хиляди автономни сонди, в нашето море са 11, от които 9 български, каза още Палазов.

Арго сондиte, подводен дрон и друга техника за наблюдение, изследване и оценка на състоянието на Черно море представиха днес учените от Института по океанология към БАН във Варна по време на събитие, посветено на Световния ден на водата – 22 март.

Тайните на медузите, изучавани с подводен и въздушен дрон, представи Траяна Калудова, докторант в института. Тя коментира, че като цяло видовете в Черно море са безобидни, има парливи, но отровни няма. Изследваме ги, защото условията в нашето море са по-различни и медузите не са достатъчно изучени, обясни Калудова.

Учените следят основно два вида – безобидната аурелия, или ушата медуза, и парливата резистома, която достига до 60 сантиметра. Освен това обаче наблюдават и ктенофорите (гребенистите) Beroe ovata и Mnemiopsis leidyi. Следим и за струпване на медузи, допълни още Калудова. По думите й най-голямото е засечено в румънски води.

Макар и недолюбвани от мнозина, медузите са удивителни създания, ненапразно съществуват от около 700 милиона години, каза още ученият. По думите й някои от тях могат да бъдат окачествени като безсмъртни. Има видове, които могат не просто да се регенерират, а да връщат процеса на развитието си наобратно, поясни Калудова и уточни, че полипът става зряла медуза, но ако условията не са добри, си „връща“ младостта и отново става полип в очакване на по-добри времена. Как се завръщат към детството си и пак съзряват не е съвсем ясно, но причината може би е, че са много просто устроени, с усмивка допълни Калудова.

В рамките на събитието днес всяко дете получи екземпляр от новия комикс „Пътешествие с наблюдателите на Океана“. Книжката е преведена от нас и адаптирана, за да бъде разбираема и за най-малките, посочи Палазов. По думите му отпечатването й е реализирано със съдействието на OMV Petrom. Предстои институтът да издаде още един комикс за деца, който ще представя подробности за живота в океана.