Проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика – Варна, при ИМСТ ”Акад. А. Балевски” към БАН: Имаме експериментална база на световно конкурентно ниво

- Наскоро тържествено отбелязахте 40- годишнината от официалното откриване на научноексперименталната база на Института по корабна хидродинамика, какво се променя в  дейността му с времето? 

- Нашата дейност е стандартизирана от международните организации и не се променя по характер като методология и инструментариум. Естествено, ние следваме най-новите тенденции, като например необходимостта от снижаване емисиите на вредните газове в атмосферата, което се постига с намаляване на разхода на гориво чрез подобряване качествата на кораба (корпуса, гребния винт, двигателя). Това е едно от основните направления, наложено от чисто икономически съображения. Другото е навлизането на дейностите по добива на нефт и газ от морското дъно, свързания с тях морски транспорт и въобще на цялата морска индустрия в нови сфери на опериране. Тук по-специално влиза усвояването на Арктическите области и произтичащите от това инженерни трудности, които трябва да бъдат преодолени отчасти с провеждането на специални изследвания. Другото недостатъчно изследвано поле е подводният обем и находища. На дъното на морето има огромни минерални  и биологични ресурси. В Черно море има големи запаси от метанхидрати, които са енергиен източник. Източници на морска енергия са и вълните , вятърът, теченията, температурните разлики, солеността на морската вода. И тези дейности, свързани като цяло с ВЕИ, напоследък са широко застъпени. Друго интересно направление е влиянието на индустриализацията на Световния океан върху биологичните ресурси. Например отражението върху морската фауна на звука на работещия кораб, на гребния винт, или използването на тези звукови емисии за разпознаване на морски обекти стават обект на акустични изследвания. Всичко това са теми, които по един или друг начин влизат в нашата съвременна научно-изследователска програма. За съжаление, няма как да говоря конкретно за отделните проекти, защото голяма част от тях са класифицирани.

- Кои са основните клиенти, за които работите?

- Работим с доста клиенти от различни държави. Един от основните е германската фирма „Бекер  Марийн Систъмс”. От няколко години  с нея имаме много добро и разширяващо се сътрудничество в сферата на енергоспестяващите устройства. С турски корабостроителни фирми имаме няколко договора за изпитания на корабни модели по много интересни проекти, нови проектантски решения. За Корея подготвяме голям проект за търговски кораби. От Китай имаме поръчки за три големи проекта за моделни изследвания. Част от тези изследвания обаче са съпроводени с предварителни изчисления с помощта на т. нар. числена хидродинамика. Чрез нея извършваме предварителна оценка на качествата на дадения проект и чак тогава провеждаме моделни изпитания.  Сега това е предпочитаната схема за изследванията - първо числени, които са на много високо ниво, с модерни методи и компютърни програми, които сме закупили и лицензирали и които действително дават възможност за оптимизация на хидродинамичните качества на проектите преди вече официалните им изпитания в басейна.

Поддържаме редовни контакти и с фирми и организации от САЩ. Те са ни редовни клиенти и често се обръщат към нас. С тях повече си сътрудничим в областта на военното корабостроене, свързано с авангардни проекти.

- На кое място сте сред  сродните центрове в света?

-  Трудна е такава оценка. Преди 40 години с финансовата и експертната помощ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и на Международната морска организация (ИМО) сме построили комплекс от 4 основни и няколко спомагателни съоръжения, които осигуряват такава широка база, че на практика ние можем да правим всичко, докато в други сходни лаборатории  обемът на изследванията е по-малък.  Така че, сравнявайки големината на експерименталните съоръжения и разнообразието им (за всеки вид изпитания разполагаме с подходящо експериментално съоръжение), мога да кажа, че сме на високо конкурентно равнище. Това е от една страна, от друга обаче сме ограничени веднъж от лошата икономическа ситуация в Европа, която и нас не ни е подминала. Имахме едно наследство на недоверие и се налагаше новите ни клиенти да бъдат убеждавани в това, че качеството на работата ни е на същото и дори на по-високо равнище от това, което могат да им предложат в другите басейни. Между другото, този етап на доказване, който вървеше с нашия икономически преход,  вече сме го преодолели. Вече имаме утвърдени контакти, постоянни клиенти, търсят ни. Като всяко съоръжение обаче, ние имаме някакъв капацитет, който, от една страна, зависи от наличните експериментални съоръжения и техните възможности и, от друга - от персонала, който работи в нашия център. В момента мога да кажа, че капацитетът по експерименталните ни възможности не е запълнен. Бихме могли обаче да провеждаме повече изпитания, по-голям обем изследвания.

- Коя е причината?

-  Имаме достатъчно клиенти, проблемът е, че нямаме достатъчно персонал. В БАН от финансови съображения има ограничения за щатовете на научните институти, които не трябва да бъдат превишавани. От тази гледна точка капацитетът на института е запълнен. Тук обаче има и други обстоятелства. Дори да можехме да увеличаваме персонала, много трудно намираме кадри заради ниското заплащане, което е определено в институтите на БАН, и поради оттичането на младите хора от инженерните професии. Напоследък малко  качествени специалисти завършват инженерни специалности. Не говоря само за корабостроенето, а въобще. Нужни са ни и компютърни специалисти, електротехници, машинни инженери. По всички тези направления трудно намираме подходящи хора, защото работата ни изисква специална подготовка, специални познания. Тук се образоваме през целия си живот, за да бъдем на нивото на съвременните новости. 

- Виждате ли светлинка в тунела?

- Има две възможности. Едната е тези най-способни и подготвени хора, които напуснаха България през последните години, да получат условия за завръщането си. Това за момента не е много реално. Става дума за процес, който изисква поне няколко години, ако не и повече. Другата възможност, от която, между другото, ние се възползваме, е навлизането на наши специалисти в процеса на обучение в ТУ – Варна, и Морското училище. Там преподаваме сродни специалности, свързани с нашата дейност, и имаме възможност да си изберем добри студенти, които да убедим по някакъв начин да дойдат на работа при нас. Вече имаме 4-5 човека, привлечени по този начин, и за момента сме доволни от тях. Това е бъдещето в крайна сметка.

- Какъв е делът на изследванията за външни и за български клиенти?

- Доскоро българският дял бе нулев. Работехме само поръчки за чужбина. Тази година стана много похвална промяна. Получиха се  заявки и от български клиенти. Дойдоха интересни проекти за нови кораби от една наша корабостроителница и смятам, че следващите години това сътрудничество ще се развива. Другото интересно и похвално е, че община Варна също ни стана клиент. Искам да подчертая, че такова нещо става за първи път. И сме благодарни на властите за оказаното доверие, като ни възложиха два много важни проекта - за рибарско пристанище „Карантината” и за възстановяване на естакадния мост при Северния и Рибарския плаж. Нашите функции са свързани както с изпълнението на някои части по двата проекта, така и да бъдем главен координатор. Работата е доста обемна, включва голям брой дейности, част от които не са ни присъщи. Затова като главен координатор трябваше да обединим специалисти от Варна по отделните направления - общо имахме 16 съизпълнители. Всички се включиха с голямо желание. Все пак става въпрос за знакови за Варна инфраструктурни обекти. И за двата се получиха интересни решения. Старите варненци помнят любимия им т. нар. Рибарски мост, който сега ще бъде почти двойно по-дълъг и много интересен с архитектурното си решение, за да се превърне в чудесно място за разходка, развлечения. Ще има и стопанска полза - доколкото знам, има намерение да се възобновят крайбрежните пътнически плавания с корабчета до Балчик, Златни пясъци и надолу към Бургас. 

- Очаквате ли и други поръчки в бъдеще, навярно пак свързани предимно с европейските програми за регионално развитие?

- Възможно е и ние сме отворени в контактите си с местната власт, защото това сътрудничество между научните институти и местната власт е от полза за двете страни. Едните получават квалифицирана помощ, а другите възможност да развиват своята научно- изследователска дейност. Така че формулата е печеливша и за двете страни. И аз съм много благодарен както на  кмета на Варна г-н Иван Портних, така и на областния управител г-н Стоян Пасев, които уважиха нашето юбилейно празненство по случай 40-годишнината от основаването на Центъра и в техните думи се съдържаше точно това - възможността и желанието за постоянно и ползотворно сътрудничество между различните институции на регионално равнище.

Стефан Денков

Четете още Добри Димитров: Исках сам да построя най-голямата яхта у нас

Тръгва работата по мастър плана на пристанище Варна

Кап. -лейт. Станислава Стефанова: Имам респект към морето и то винаги ме покорява