Георги Мотев, директор на ГД „Аварийно-спасителна дейност” в Изпълнителна агенция „Морска администрация”: Създава се нова европейска система за сигурността на море

- Г-н Мотев, Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност” навърши една година от своето създаване. Оправдаха ли се очакванията, с които тя стартира като самостоятелна структура към ИА „Морска администрация” със седалище Варна?   

- Първо да припомня, че нейното създаване стана с приемането на новия устройствен правилник на ИА „Морска администрация”. Имаше нужда от структура към изпълнителната агенция, която да координира действията в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и на река Дунав. Това е изискване на международните конвенции, които са ратифицирани от Р България. Става дума за конвенцията за опазване на човешкия живот на море, конвенцията за незамърсяване на околната среда на морето, конвенцията за търсене и спасяване и др. На въпроса, една година след нейното създаване, дали е успяла да оправдае очакванията, могат да отговорят най-вече моите началници. Аз само мога да кажа какво сме свършили. През изминалата година наред с рутинната си работа смятам, че направихме стъпка в правилната посока с участието си в националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2016", което получи висока оценка от български и чуждестранни наблюдатели, Военноморските сили (ВМС). Включихме се и в националното учение на Българския червен кръст (БЧК), което се проведе преди около два месеца в района на Бургас. Затвърдихме контактите си по отношение на съвместната работа на море. Създадохме и нови със структурите на пожарна безопасност и защита на населението, на Сухопътни войски (военното формирование в Белене), Гранична полиция (във Видин, Русе, Силистра) за съвместна работа на река Дунав.

- Приключи ли структурирането на новата главна дирекция?

-  Главна дирекция „Аварийно- спасителна дейност” вече напълно е структурирана с 4 отдела. Броят на ангажирания персонал е променлив и се движи около 40 души. Както знаете, първият отдел е морският спасителен координационен център, вторият - за спасителните средства в Черно море, третият - за аварийно-спасителна дейност по река Дунав, и четвъртият (също съвсем нов) се занимава с разработването и управлението на проекти за нуждите на изпълнителната агенция. Към тях влизат и проектите, които ще се финансират с европейски средства.

- Новият отдел работи ли вече по европейски проекти?

- Отделът преди всичко подпомага усилията на ИА „Морска администрация” при включването не само по европейските, но и по редица други международни и български проекти, които засягат работата на агенцията. Те са насочени към квалификацията на кадрите, инфраструктурата и придобиването на необходимо оборудване.

- Обяснете по-конкретно за някои от най-важните проекти?

- Един от европейските проекти, по които се работи, е „Обща среда за обмен на морска информация”. Това е, най-общо казано, за осигуряване на Европейската система за сигурност на море. Идеята е да се създаде такава система, която да подпомага планирането на операциите по търсене и спасяване, по ликвидиране на нефтените разливи и др. Това е свързано с увеличаването и модернизирането на техническата и технологичната въоръженост. Но тези проекти още са в началото и, както вече споменах, по тях кандидатства  ИА „Морска администрация”, ние само подпомагаме подготовката и реализацията им.

- Какво ще представлява тази европейска система за обмен на морска информация? 

- Създава се система за единна европейска картина, като целта е осигуряване на сигурността на море. Ще има резултати и в насоката на по-бързото изпълнение на операциите по търсене и спасяване, което е в основата на ефективността им. Ще се подобрят комуникациите, обменът на данни между различните институции в Европейския съюз. Базата с данни, която в момента е създадена, ще се обогатява и всеки ще може да има достъп до тях, за да ги ползва за целите за сигурността на море. Ще се обменя информация, която не може да се пише навсякъде, и т.н.

- А помага ли сегашната брегова система за наблюдение и контрол на море?

- Много добре работим с колегите от трафик контрола и системата за наблюдение, която е към ДП „Пристанищна инфраструктура", Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, получаваме от тях необходимата ни информация. В бъдеще може би системите за наблюдение на различните институции ще бъдат интегрирани, за да става по-лесно и по-бързо обмяната на информация. Нещо, което все още не е постигнато напълно.

- Колко са случаите на спасяване през тази година?

- От началото на годината до 30 септември в морския спасителен координационен център са постъпили 93 сигнала и по тези сигнали са спасени общо 74 души. Това са основно оказване на помощ на плувци и на лодки в морето. Нямаме случай на бедстващ кораб, а също и на разливи на нефтопродукти. Последният случай беше за оказване на помощ на капитана на кораб под филипински флаг, който имаше нужда от медицинска евакуация. Нашият спасителен катер „Надежда” в Бургас го взе от борда на кораба и го откара до бургаското пристанище, където беше обработен в тамошната МБАЛ.

- Помнят се скандалните случаи с чужди  моряци, които имаха нужда от медицинска помощ, но се оказа, че липсва регламент, който да определя тяхното медицинско обслужване у нас…

- По-скоро става дума, че нямаме регламент за това нашите дежурни лекари да дават консултация по медицински въпроси на корабите. Липсва такъв регламент, което е проблем. Медиците дават консултации, но само на добра воля и защото са положили Хипократова клетва.

- Има ли нужда от нова структура за координиране участието на морската вертолетна авиобаза „Чайка“ при търсенето и спасяването на бедстващи моряци?

- Военноморските сили никога не са отказвали при необходимост да изпратят хеликоптер, да оказват помощ, било за разузнаване или друг случай. Никога не сме имали проблеми с тях. Така че няма нужда от създаване на нова структура в тази насока. 

Постигната е координация и с другите институции за съвместна работа при необходимост. Нужно е обаче още повече да се подобри и работим в тази насока.

КАТЕР НА ГД "АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ" СПАСИ ДАВЕЩА СЕ РУСКА ГРАЖДАНКА недалеко от варненския вълнолом. Акцията бе проведена съвместно с ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Снимка ИНТЕРНЕТ

- Главната дирекция беше създадена най-вече, за да се създаде тази координираност, нали?

- Преди нейното създаване дирекциите на ИА ”Морска администрация” във Варна и Бургас отговаряха за аварийно-спасителната дейност в отговорните им райони. С новата главна дирекция освен за цялото морско крайбрежие вече получаваме сигналите, обработваме ги и при необходимост координираме процеса и на река Дунав.

- Има ли промяна в техническия парк, с който разполагате?

- Не. Разполагаме с 6 спасителни катера тип паркър 900 и два спасителни катера тип паркър 1400, полска постройка, строени специално за ИА „Морска администрация”.

- Достатъчни ли са?

- България разполага с определени ресурси и в зависимост от размера им може да си позволи тези средства. Разбира се, ако има по-голям ресурс, ще могат да бъдат придобити и други технически средства.

- А какво става с „Мизар” и „Перун”?

- Те не се стопанисват от изпълнителната дирекция и отговор може да получите от по-горни институции. Имам само информация, че „Перун” е в доста тежко състояние и са нужни  над 1-2 млн. лв. за възстановяването му.”Мизар” е в по-добро състояние. 

-  Нещо ново да очакваме в бъдеще?

- Ние не сме структура, която създава атракции. Работата ни е да поддържаме 24-часови дежурства през 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. И, общо взето, стремим се тази структура навреме да обработва сигналите и да отговаря адекватно на възникналата ситуация, като се надяваме да запазим и развиваме още повече добрите контакти, които имаме с другите институции.

Стефан Денков

Четете още Проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика – Варна, при ИМСТ ”Акад. А. Балевски” към БАН: Имаме експериментална база на световно конкурентно ниво