Илзе Атанасова, председател на УС на Морски клъстър - България: Успяхме да включим водния транспорт в стратегията за интелигентна специализация

За новите проекти и развитието на Морски клъстър – България, през годината разговаряме с Илзе Атанасова, председател на неговия Управителен съвет.

-  Г-жо Атанасова, кои са най-новите проекти, по които работите?

- Преди малко повече от месец стартирахме работата по проект, който се нарича „Блу нет” и се финансира от Европейския фонд по морско дело и рибарство. Това е международен проект, който се изпълнява от консорциум с координатор Морския технологичен клъстър в Италия. Участват също морски клъстъри от Кипър, Румъния и Хърватия. Идеята е свързана с междуклъстърното коопериране в района на Черно море и Средиземно море. Основната цел на проекта е подобряване работата в мрежата и подпомагане развитието на капацитета на малките и средните предприятия в страните партньори, засилване на иновационния им потенциал. Това може да стане чрез подобряване и укрепване на връзките между предприятията и научните организации за работа от взаимен интерес. Казано с други думи, идеята е да се обменя опит в клъстърния мениджмънт между участниците в проекта, където италианският и кипърският клъстъри имат значително по-богат опит. Друго много полезно по проекта е, че ще изследваме морските политики в различните държави и ще ги сравняваме. На тази фаза ще се идентифицират различните модели на взаимодействие между членовете на клъстъра, между бизнеса, публичната администрация, научните институции. Също така ще бъдат идентифицирани областите на синята икономика при отделните партньори и държави. Става дума за морската икономика, която наред с традиционните сектори, като корабостроене, кораборемонт, корабоплаване и съпътстващите структури, обхваща и новите, като рибарството и аквакултурите, биотехнологиите, свързани с морето, възобновяемите енергийни източници, морския туризъм и др. След като ги идентифицираме, ще определим общите сектори на синята икономика  в съответните региони, клъстъри, техния иновационен потенциал. На тази база ще извършваме мониторинг на фирмите, ще разработим методология за оценка. В резултат на това ще създадем база данни, която ще включва иновационните фирми, експертите, с които ще може да се осъществява контакт при определени потребности на предприятията. Така ще се разшири хоризонтът на сътрудничество, на междупартньорски отношения, а защо не и на кооперирането в бъдеще. Всъщност, точно това е далечната цел след приключване на проекта - за съвместно използване на иновациите в технологиите, за излизане с общи продукти на пазара.

- Това не е ли заложено в самата идея за клъстърите?

- Точно така. За мен е много интересно, че ще имаме възможност вече много отблизо да видим опита на другите,  да споделим нашия, да сравняваме средата, в която се работи. Така ще видим и къде сме, какво още ни липсва, какво може да се подобри.

- Какво друго можете да кажете за инициативите през годината?

- Миналия месец подписахме  меморандум за сътрудничество с Изпълнителна агенция „Малки и средни предприятия”(ИАНМСП), с която работим конструктивно. Надяваме се през следващата година международните изложения да бъдат включени в програмата за интернационализация, управлявана от ИАНМСП, което ще осигури възможност на желаещите наши членове да вземат участия в тях. В клъстъра вече имаме един такъв проект, видяхме, че е изключително добра практика, защото за много от малките фирми е трудно сами да участват в международни изложения. А в тези програми 80% от разходите са финансирани. Ще се изгради национален щанд и българските фирми ще могат да се включат в него. 

Какво още направихме? Работихме активно и в края на миналата година внесохме наше предложение във връзка със стратегията за интелигентна специализация на България. По директивите на Европа всяка страна членка трябва да разработи стратегия за развитие на секторите, които имат най- висок иновативен потенциал. Тоест, приоритетни ще бъдат тези икономически дейности, респективно проекти, които са свързани със смарт специализацията на държавата. И тъй като първоначално в работния вариант на тази програма беше установено, че липсват секторите от морската икономика,  експертен екип от Техническия университет, Центъра за аеро- и хидродиманика, Института по океанология изготви много добра обосновка. Тя беше подкрепена от браншовите организации, община Варна, областите Бургас, Добрич. Изпратихме предложението си в Министерския съвет, Министерството на икономиката. В резултат водният транспорт вече фигурира в националната стратегия за интелигентна специализация, макар и не като самостоятелно направление, както ни се искаше. Важното е, че водният транспорт вече е включен в сферата на чистите технологии.

- Какво ново се случи след първата среща на Морски клъстър –България,  с еврокомисаря  по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела през миналата година, за която информирахме във в. „Черно море”?

- Ще припомня, че тя се проведе в Брюксел и беше организирана от Европейската мрежа на клъстърите. Тогава еврокомисарят Вела предложи тези срещи да станат традиционни и да се провеждат всяка година. Направена бе организация и на 3 май в Люксембург се проведе отново работна среща на Европейската мрежа на морските клъстъри (ЕММК) с еврокомисаря. Една от темите на срещата бе напредъкът по разработване на методология за изготвяне на база данни за морската икономика.

ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МОРСКИ КЛЪСТЪР –БЪЛГАРИЯ, ВОДНИЯТ ТРАНСПОРТ ВЕЧЕ ФИГУРИРА в сферата на чистите технологии на националната стратегия за смарт специализация.

- Защо се налага да има нова методология за събиране на икономическите данни?

- Защото със съществуващата методология за събиране на данни информацията от Евростат не е прецизна. Това наложи въпросната инициатива на Европейската мрежа на клъстърите. Тя стартира и в края на 2015 г. се проведе търг, организиран от ГД ”Морско дело и рибарство” . В началото на тази година бе избран изпълнителят, който да извърши такова изследване, събиране на данни и определяне на нова методология за оценка на европейската морска икономика. Тук морските клъстъри активно участват и като консултанти, и като източници за информация в изследването. Очаква се резултатите от изследването да станат ясни до края на тази година. Идеята е да се създаде новата методология, даваща възможност за реална оценка на европейската морска икономика. Нещо изключително важно за анализа и планирането на политиката в европейското морско пространство. Очакването е морските клъстъри да бъдат участници в процеса на събиране на информация отдолу нагоре, на нейното прецизиране, преди да бъде обобщена в ЕК, за да се използва в секторната политика. 

- Какви други въпроси бяха разисквани на срещата с еврокомисаря?

- Друга тема, която трябва да спомена, е участието на мрежата при обсъждането на действията по международното океанско управление. Тук идеята е за пространственото планиране на морските пространства, океаните. Независимо че сме далеко от Атлантическия океан и някак си нямаме достатъчно информация, други европейски клъстъри от този район активно работят в тази насока. Има група за международно океанско управление, в която участват експерти от мрежата.
Интересна тема на тази среща беше и възможността за финансиране на морски проекти от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Това са зелени проекти, екологичен транспорт и др., каквито има всеки от клъстърите. Сега сме във фазата на разговори с управляващите този фонд, за да се търсят начини за промяна на правилата, критериите, което ще позволи действително да можем да го ползваме. На срещата попитахме еврокомисаря за възможностите за финансиране на морските магистрали в Черно море по подобие на балтийските…

- Това е особено актуално, тъй като в момента се изгражда ново огромно пристанище в Грузия, което може да бъде свързано по море с варненското и да се осигури пътя на товарите от Средна Азия към Европа...

- За такъв тип проекти става дума. На нашия въпрос от кабинета на еврокомисаря отговориха, че условие за реализацията на такива проекти е това да бъде на национално равнище. Инициативите може да бъдат съвместни с Румъния или други европейски държави, с които да се участва в общ проект.

И още нещо. Във връзка с  резолюцията,  публикувана през  септември 2015 г. за рестартиране на корабостроенето и модернизацията на този сектор в Европа, зададохме въпроса дали се очаква някакво раздвижване от страна на комисията, парламента и какво може да се случи? Отговориха ни, че се изследват всички правни регулаторни рамки, свързани с този сектор по отношение на техническа безопасност, екологична ефективност. И на този етап не смятат, че са необходими промени по отношение на политиката за държавната помощ . Основната финансова помощ, която е предвидена, е насочена към научните изследвания, иновациите и е осигурена чрез програмите “Хоризонт 2020”, “Лидерство”, “Косме”.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още Александър Александров (Хермеса):Моята риба никой не може да я хване