Варна 12°
fallback
Морски бизнес
09:31 | 13 март 2017
Обновен: 06:31 | 3 май 2024

Пробиваме на външния пазар с преработени миди

Продажбата им зад граница изисква по-дълъг срок на съхранение, а също и специално пречистване, сподели за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на браншовата асоциация „БГ ФИШ”

По материала работи: Пламен Янков

Без изграждането на преработвателни мощности за миди няма да се увеличат производството и реализацията на двучерупковите морски видове. Пазарът за тях е ограничен на нашия пазар, а продажбата им зад граница изисква по-дълъг срок на съхранение, а също и специално пречистване както на дивите, така и на култивираните миди, сподели за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на браншовата асоциация „БГ ФИШ”. 

 

Засега в бранша се залага основно на изкуственото производство на черна мида. Над 70 мидени ферми са вписани в националния регистър на  рибовъдните стопанства по данни от началото на 2014 г. Засега от  тях действащи са около 30 по Българското Черноморие. Тяхното общо производство надхвърля 2400 тона. Мидите се нареждат в Топ 5 в менюто, което се предпочита от всички туристи по морето. Това обаче не е достатъчно за реализацията на произведената продукция. Трайното производство на черноморски миди и на добива на бели миди (сега се изнася нелегално) изисква установки и производствени предприятия, оборудвани с мощности, предлагащи продукт с високо качество и гарантирана безопасност. 

Добрата новина е, че по Северното Черноморие предстои изграждането на първото предприятие за преработка на черни миди. Браншът не може да не адмирира това, защото от нововъведението ще спечели не само регионът, но и пазарът, особено външният, на която ще се появи нов вид морски деликатес, каза д-р Господинов. Според него всяка нова мощност ще даде повече възможности на цялото количество произведено в мидените плантации по черноморското ни крайбрежие да се реализира на пазара. Той определя дали ще се изнасят живи или преработени черни миди. Вярно, най-хубави са живите, защото имат най- добро качество, но те стават само за вътрешния пазар. В този вид не могат да се транспортират до Белгия, Холандия. Трябва да се преработват, като най- добро е шоковото им замразяване, каквото вече ще може да се прави. При него не се нарушават вкусовите качества на мидата.Технологията, която ще се въведе в новото предприятие, ще позволи мидите да се запазят за по-дълго време като качествен продукт и ще даде възможност за по-лесна реализация и на външни пазари, и за други производители. 

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още Рибарският бранш се нуждае от лабораторен контрол

Автор на статията:
Пламен Янков
0 коментара
fallback
fallback