Изолацията доведе до бум на битовия алкохолизъм

Изолацията, предизвикана от пандемията предизвика стрес у мнозина, като голяма част от хората посегнаха към алкохола. Регистриран е ръст в покупката на алкохол, а за опита с неговата злоупотреба разказва жена - член на "Анонимни алкохолици" пред БГНЕС. Тя вече е трезвена от 5 години.

"Аз намерих спасение в АА. Там ние говорим само за собствения си опит. Знам, че аз така или иначе и без COVID-19 бях изолирана докато консумирах нон-стоп, по 24 часа, алкохол. Част от хората около мен ме избягваха, а и аз сама се изолирах, защото моето единствено искане и желание всеки божи ден да съм с алкохола. Сега, към ден-днешен, когато съм трезва не мога да кажа как се чувстват други алкохолици, които все още страдат от мъките на тази нелекувана болест. Малко хора знаят, че това е болест на три нива – физическа, умствена, защото начинът ни на мислене, емоции и възприемане на света ни води към употребата на дадено вещество, в моя случай, алкохол и духовна, която напълнена с алкохол трябва да се напълни с нещо друго", обяснява жената.

Тя казва, че благодарение на срещите си с хората в АА и спазването на програма в 12 стъпки е успяла да възприеме света такъв, какъвто е и да излезе от илюзорния живот, в който е живяла, опирайки се дотогава на алкохола, като на патерица. И добавя, че въпреки въведените ограничения общността им продължава да се среща на живо, спазвайки всички противоепидемични мерки. Срещи се провеждат и онлайн.

"Днес ми е важно да съм чиста и трезва, защото знам, че алкохолизмът е смъртоносна болест. Изходът от нея е лудница, затвор или смърт и аз ще живея с тази болест докато умра. Аз си мислех, че опира до воля, а тя не подбира нито социален статус, нито религиозни възгледи, нито убеждения, нито възраст, нито цвят на кожата. Просто хората не са информирани, че това е болест, която не зависи от теб", казва още жената.
Според нея няма понятие като "контролирана консумация на алкохол".

"Алкохоликът, ако му дадеш едно и вече от там се отваря кутията на Пандора и нещата тръгват по нанадолнище", убедена е жената и споделя, че други преминават към други зависимости, които не са алтернатива.

Според нея е много по-важно не да потискаш желанието за пиене, а да не ти се пие алкохол. Жената споделя, че когато излязла от опиянението на алкохола, тя се е преродила и започнала да живее наново, тъй като до момента всичко, което е преживявала е било под въздействие и в отсъствие от този свят.

"Трябваше да разбера, без деформиране на мозъка ми, какво харесвам, какво не харесвам, харесвам ли мъжа ми, каква храна и дрехи харесвам", обяснява тя.

По думите ѝ възстановяването не е за тези, които имат нужда, а за тези, които пожелаят. "Това е основният трик и ключовият момент при алкохолика. Защото нуждаещи се може с лопата да ги ринете, а пък тези, които желаят да спрат и да променят начина си на живот не са много", заявява Мария и споделя, че изолацията през тази година я е направила по-креативна и дори не я е усетила.

Извън епидемичната обстановка  тя се занимава с различни активности, свързани и организирани от АА – срещи с лишени от свобода и хора от клиники за зависимости.

Споделя, че всеки абнормен пияч мечтае да има лечение и лекарство срещу алкохолизма, но на този етап това остава мечта, чиято реализация не се вижда факт в скоро време. Тя споделя, че това вече не е нейна мечта, защото е трезвена от години и живее качествен и щастлив живот, без необходимост от алкохол.