Доказано: Разпространението на COVID-19 расте, когато няма слънце

Колкото и да е оскъдно слънцето през зимата, го търсим, защото ни създава по-добро настроение и смекчава зимните температури. Но се оказва, че този сезон повече от всеки друг има и допълнителна много съществена причина да се надяваме на повече дни със слънчево греене. Изглежда, новият коронавирус не загива от слънцето, но и не се чувства комфортно директно под лъчи, пише Радио Варна.

Естествените вариации на ултравиолетовата радиация влияят върху разпространението на COVID-19, въпреки че въздействието е умерено в сравнение с превантивните мерки като карантина, физическо дистанциране, носене на маски, твърди ново изследване от Харвардския университет. Тези открития предполагат, че честотата на COVID може да има сезонен характер, като се разпространява по-бързо през зимата, когато денят е по-къс и лъчите падат по-полегато, отколкото през топлите месеци. Констатациите са публикувани в изданието на Академията на науките на САЩ.

“Разбирането на потенциалната сезонност на предаването на вируса, който причинява инфекцията COVID, може да ни помогне за стратегии за отговора ни на пандемията през следващите месеци”, казва пред “Сайнс дейли” водещият съавтор на проучването д-р Джонатан Проктър от Харвардския център за околната среда.

Екипът е анализирал ежедневните доклади за случаите на COVID и метеорологични данни от над 3000 административни региона в повече от 170 държави. От тях се установява, че разпространението на новия коронавирус SARS-CoV-2, който причинява COVID, обикновено е по-ниско в седмиците след по-продължително въздействие на слънчевите лъчи.

Сезонността на COVID е загадка, откакто болестта се появи преди една година, но има някои обосновани хипотези, че ултравиолетовите лъчи може да играят самостоятелна роля. Установено е, че сродни видове коронавируси като SARS и MERS са чувствителни към слънчевата радиация и скорошни лабораторни проучвания показват, че УВ лъчите инактивират  SARS-CoV-2 върху повърхности.

Опитите за разбиране на влиянието на ултравиолетовата радиация в реалния свят обаче са ограничени от оскъдните данни и трудността да се изолират климатичните променливи от други фактори с роля за предаването.

За да се избегнат потенциално объркващи фактори, които се различават в различните региони - като здравна инфраструктура или плътност на населението, екипът изследва как се променя предаването в рамките на определена общност в зависимост от вариациите в слънчевата светлина, температурата, валежите и влажността.

Промените в УВ радиацията след преминаването от зимен неактивен период към по-дългото греене през топлите месеци водят до 7 процентни пункта забавяне на скоростта, с която се увеличават случаите на COVID в северното полукълбо, което е около половината от средния дневен темп на растеж в началото на пандемията. Докато това изследване показва, че инфекцията проявява сезонен характер поради промени в слънчевата радиация, пълната сезонност на пандемията остава неясна поради несигурни влияния от други фактори на околната среда като температура и влажност.

Но сезонната динамика на ултравиолетовата радиция може да се използва и като самастоятелна прогнозна величина при планиране на политиките за борба със заразата, включително карантини и ограничения за пътуване.