Защо преболедували COVID не образуват антитела?

Преболедувалите от инфекцията очакват, че ще са защитени от COVID-19 поне за известно време, но 17% от тях не показват наличие на антитела срещу коронавируса след възстановяване. Както обясниха специалистите, някои хора имат особености на имунната система - организмът им не реагира на коронавируса и не отделя антитела. Според тях това се дължи на специфични генетични мутации, пише zdrave.to.

Като правило това се отнася за хората с леко протичане на заболяването. Най-често асимптоматичният или лек ход на COVID-19 показва ниска доза инфекция. В повечето случаи се оказва, че ако няма симптоми, значи няма и имунен отговор - имунната система “мълчи”. Освен това според специалистите по инфекциозни болести понякога нивото на антителата може да бъде толкова под прага на чувствителност на тестовете, че тяхното присъствие не се засича.

Освен хуморален имунитет се формира и клетъчен имунитет, който е доста труден за тестване. Клетъчният имунитет играе ключова роля. Важно значение имат и макрофагите (клетки, способни активно да улавят и смилат бактериите). Те са първите, които се борят с вируса на ниво вроден имунитет, много преди да се образуват антитела. Тези клетки изпълняват ролята на “специални сили” - защитават организма от първоначалното попадане на патогена.

Те в началото не разбират дали е добър или лош, а го унищожават. И едва след това вземат фрагмент от инфекцията и го пренасят в лимфните възли, където вече се произвеждат антитела. Според специалистите липсата на антитела може да показва много силна първична имунна система.  Предполага се, че първоначално такива хора все пак развиват антитела, но имат толкова малко от тях, че към момента на изследването им те вече са достигнали до нулево състояние.

В този случай могат да сработят и “клетките на паметта”. Ако човек преди това се е сблъсквал с някакъв вид коронавирус, то тези клетки са запазили информация за цялото семейство коронавируси, тъй като те имат 70% подобен генетичен състав.

Възможно е да има хора и с определен генотип, на които САРС-CoV-2 не влияе по никакъв начин, както и такива, които са имунизирани срещу коронавируса. Така например към ХИВ са невъзприемчиви хора, които са хомозиготни (с две идентични форми на гени) за мутантния ген CCR5 на рецепторния протеин. При тях вирусът просто не може да проникне в клетката.

В случая на COVID-19 количеството AMP2 в организма може да играе роля - специален ензим, благодарение на който тялото поддържа водно-солевия баланс и нормалното кръвно налягане. Нещо повече, следите му се намират във всички тъкани на тялото - включително белите дробове.

По-рано група вирусолози, ръководени от професора от Оксфордския университет във Великобритания Пол Кленерман, определиха, че количеството на ACE2 е свързано с два гена на вродената имунна система - IFNL3 и IFNL4. А поведението им зависи от това как е подредено друго парче ДНК, което се намира в 19-ата хромозома на човека. Този сегмент на генома може да съдържа три различни типа мутации. Те значително променят начина, по който тялото реагира на всеки вид вирус, попадащ в организма.