Тревожно: Чешмяната вода бъка от химикали

Колко безопасна е чешмяната вода, е въпрос който през последните години все повече тревожи експертите в почти всички страни в Европа. Сред основните проблеми са прекомерното замърсяване с хранителни вещества от земеделието, както и с химикали, отлагани от въздуха или използвани в строителството и промишлеността. Едва 44% от повърхностните води са в добро състояние от екологична гледна точка, гласи докладът „Водите в Европа“ на Европейската агенция по околна среда за 2021г. Добрата новина е, че подземните води в Европа, осигуряващи голяма част от питейната вода в повечето страни, са предимно чисти, като 75% от тях са в добро състояние по отношение на наличието на химикали.

И все пак изследвания продължават да откриват химикали, причиняващи различни болести, в чешмяната водата. Често водата изпълнява незавидната задача да пренася замърсителите, изпускани във въздуха и почвата, а в някои случаи тя е също крайната дестинация на произвежданите от нас отпадъци и химикали. За някои от намиращите се в чешмяната вода химически замърсители не са установени допустими норми, други изобщо не подлежат на контрол.

„Трудно е да се определи колко вредно е дадено вещество. Зависи както от количеството, така и от продължителността на излагане. Някои химикали се натрупват в телата ни. Много от тях водят до повишен оксидативен стрес, който от своя страна ускорява процеса на стареене. Налице е по-висок риск от рак и намален имунитет,“ казва Рони Блуст, професор по екологична физиология и токсикология в Университета в Антверпен, участвал в голямо проучване за състоянието на водата във Фландрия, Белгия.

Кои са замърсяващите химикали в чешмяната вода, за които може би не сме чували?

ПАВ

Полиароматните (полицикличните) въглеводороди са голяма група органични съединения с малка водоразтворимост. Образуват се в най-голяма степен при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Съдържат се също в катрана и асфалта. Основният проблем е, че подобно на тежките метали, те са широко разпространени. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат в тялото и чрез водата и храната. ПАВ са силно токсични и канцерогенни.

Ендокринни разрушители

Ендокринният разрушител (или ендокринно нарушаващ химикал) имитира или пречи на нормалното действие на хормоните в организма. Използват се в широк спектър от продукти и материали, в козметиката, пестицидите и промишлените разтворители. Диоксините и синтетичните пестициди, които се отделят в околната среда, попадат в почвата и плитките подпочвени води, което води до риск питейната вода да бъде замърсена. Добре познат ендокринен разрушител е веществото бисфенол А, който често се използва за добавки в пластмасовите изделия.

Ендокринните разрушители могат да причинят широк спектър от здравословни проблеми. Те влошават качеството на спермата и съответно фертилитета, нарушават функционирането на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и панкреаса. Ендокринните разрушители могат да увеличат риска от затлъстяване, диабет и други метаболитни заболявания.

Нововъзникващи замърсители

Пример за по-рядко срещано вредно вещество е диоксан, който се добавя към промишлените разтворители, за да ги направи по-стабилни. Диоксанът се използва при химическо чистене, както и в охлаждащи течности за автомобили. Той се разтваря лесно във вода, което може да доведе до по-бързо и силно замърсяване на подпочвените води. Диоксанът се смята за потенциално канцерогенно вещество.

Друг замърсител е веществото MTBE, което се добавя към бензина като заместител на оловото. В редица американски щати употребата му е забранена, защото е установено, че има негативен ефект върху питейна вода.

Хром-6

Друг химикал, който според експерти представлява сериозен проблем, е хром-6. Това вещество представлява форма на хрома и се използва в покрития, дървесни консерванти, черен катран, използван в железопътните вагони и кораби, и в електрическите стълбове. Хром-6 се свързва с повишен риск от рак на белия дроб и множество респираторни заболявания. В Европейския съюз използването му е драстично ограничено, но продължават да се произвеждат покрития в авиационната индустрия.

Тежки метали

Най-често срещаното замърсяване на почвата и водите е с тежки метали като олово, живак, цинк, никел, хром, кадмий, арсен и мед. Ако те се озоват в човешкото тяло, могат да доведат до различни видове здравословни проблеми и увреждане на органите, сред които анемия, астма, намален фертилитет, рак на белия дроб и кожата др.

Ако тежките метали се намират в горния слой на почвата, е възможен директен контакт с тях, като например докато децата играят в парка. Също така ги вдишваме, когато са прикрепени към прахови частици. Възможно е да ги поемем чрез зеленчуци или продукти като яйцата, тъй като растенията и животните абсорбират сдържащите се в почвата или подземните води тежки метали.