Вечерният прием на хапчето за кръвно не е по-полезен от сутрешния

Данните от новото проучване противоречат на предишни констатации за сърдечносъдова полза от вечерния прием на лекарствата.

Изследванията, представени на медицински срещи, се считат за предварителни, докато не бъдат публикувани в рецензирано списание. Прогнозите са, че това ще се случи скоро, тъй като данните представят резултатите при особено голям пул от пациенти.

Диагнозата хипертония се поставя след множество измервания на артериалното налягане при няколко посещения при лекар. Болестно артериалано налягане се подозира, когато при две измервания в две амбулаторни посещения средната стойност на кръвното надвишава 140/90 мм живачен стълб.

Високото кръвно е водещата глобална причина за преждевременна смърт. Например само за една конкретна година е убило почти 10 милиона души. От тях 4,9 милиона се дължат на исхемична болест на сърцето, а 3,5 милиона - на мозъчен инсулт.

Статистиката ще е още по-страскаща, ако се добавят и косвено свързаните фатални случаи.

У нас сърдечносъдовите заболявания са на първо място по честота и като причина за смърт. Според Евростат България е една от петте страни в Европейския съюз с най-голям брой хипертоници.

Нощното повишаване на кръвно налягане е по-добър предиктор за сърдечносъдови рискове в сравнение с вдигането на стойностите през деня. На това убеждение стъпва идеята, че антихипертензивните лекарства, приемани вечер, а не сутрин, намаляват в по-голяма степен артериалното налягане в по-рисковия период - през нощта.

По-ранното проучване със същия фокус - Hygia 2, показа защитен ефект срещу сърдечносъдовите събития при “вечерно” хапче, но то провокира доста критики, се напомня в съобщението.

Новият проект TIME е проспективно рандомизирано проучване - казано най-общо, отговаря на високи научни критерии. Tо е едно от най-мащабните сърдечносъдови проучвания, провеждани някога. И според екипа, който го е осъществил, дава категоричен отговор на въпроса дали лекарствата за понижаване на кръвното налягане трябва да се приемат сутрин, или вечер. Отговорът идва от сравняването на здравословното състояние на доброволци от Обединеното кралство, включени в проекта.

Те са били разделени на случаен принцип на две групи - 10 503 са си вземали лекарствата вечер, а други 10 601 - сутрин. Средната продължителност на проследяването е 5,2 години, но някои са участвали в проучването повече от девет години.

Проучването ясно установи, че инфарктите и инсултите са почти поравно, независимо от времето на приложение на лекарствата, казва водещият изследовател проф. Томас Макдоналд от Университета на Дънди в Шотландия.

Сравнението показва, че 3,4% от тези, които са приемали лекарствата си вечер, и 3,7% от тези, които са ги вземали сутрин, са били хоспитализирани за инфаркт, инсулт или са починали от сърдечна недостатъчност, пише 24 часа.