Недостиг на хора в Спешните центрове

Повече от половината места в Спешните центрове остават незаети, а в системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. Това твърдят от Съюза на парамедиците в България.

В навечерието на Световния ден на спешната помощ - 27 май, ситуацията със спешните екипи у нас е все по-трагична, посочват от Съюза на парамедиците в България. Анализ показва, че в повечето държави от Европейския съюз лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи. Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%. Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип, посочват от Съюза. 

У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове, смятат от Съюза на парамедиците в България. От организацията смятат, че всичко това се измерва в изгубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на „златния час“ при тежки спешни състояния и инциденти, именно заради тази липса. 

Съюзът на парамедиците е направил анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за спешна помощ в страната. Във всеки един от Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) търсят поне 10 лекари, посочват те. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много, смятат от Съюза на парамедиците. Оттам посочват, че според отговор на писмо от Министерството на здравеопазването това е в правомощията на всеки директор на ЦСМП и не може да бъде централно разпоредено от министерството. Въпреки че част от ЦСМП са записали в плановете си за развитие назначаване на парамедици, това се случва трудно, се допълва в прессъобщението. 

Според Съюза на парамедиците друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешната помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал. Без подобна подготовка е невъзможно да работиш в спешна помощ в Евросъюза, а тук заради липса на кадри се назначават лекари, които нямат нищо общо с оказването спешна медицинска помощ, а оттам страда качеството, смятат от Съюза. 

За парамедиците е необходимо да се осигурят видеокамери по време на работа, да се регулира професията и да има обучение за справяне с агресията, каза в интервю за БТА през януари Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България. По думите ѝ за парамедиците също трябва да се организира и провежда продължаващо обучение, да се създаде тяхна съсловна организация и да има повишаване на възнагражденията им, тъй като в момента те са по-ниски от заплатите на шофьорите.