УНИЦЕФ: България показва напредък при детските имунизации

Според последни данни на УНИЦЕФ и СЗО безотговорното отношение към ваксините в Европа и Централна Азия застрашава здравето на децата

Докато в много страни от Европейския регион на СЗО детските ваксинации срещу морбили, коклюш и други заболявания остават под нивата отпреди пандемията, България отбелязва положителна тенденция, показват новите данни на СЗО и УНИЦЕФ, публикувани днес. 

Според последните оценки за 2024 г., ваксинационният обхват в България е сред най-високите в региона: 

Шесткомпонентна ваксина (срещу дифтерия, тетанус, коклюш, Хепатит Б, Хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и полиомиелит): 

1-ви прием: 95.6% 

2-ри прием: 94.9% 

3-ти прием: 94.2% 

Комбинирана ваксина срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола: 

1-ви прием: 94.2% 

2-ри прием: 90.5% 

Въпреки този напредък, както в много страни от региона, обхватът с 3-ти прием шесткомпонентна ваксина и с втори прием комбинирана ваксина срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола все още остава под препоръчителния праг от 95%, необходим за постигане на колективен имунитет. 

„Когато родителите имат достъп до точна информация и подкрепа, те приоритизират здравето на децата си. Ваксинацията е не само право, но и жизненоважна защита за всяко дете, “ - заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

В световен мащаб 89% от кърмачетата са получили поне една доза от ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш, а 85% са приели и трите дози. Това означава, че през 2024 г., в сравнение с 2023 г., има 171 000 повече деца, получили поне една доза ваксина, и един милион повече деца, напълно ваксинирани – скромен напредък на фона на нарастващите глобални предизвикателства.

Покритието с детски ваксини в Европа и Централна Азия за 2024 г. остава почти непроменено спрямо 2023 г., което подчертава липсата на напредък към възстановяване на нивата отпреди пандемията. Между 2019 и 2024 г. обхватът е спаднал от:

92% на 91% за втори прием на комбинирана ваксина срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола;

95% на 93% за трети прием на ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (включена в България в състава на шесткомпонентната ваксина);

95% на 93% за трети прием на ваксина срещу полиомиелит (включена в България в състава на шесткомпонентната ваксина);

92% на 91% за трети прием на хепатит Б ваксина (включена в България в състава на шесткомпонентната ваксина).

През 2024 г. повече от половината държави не са достигнали прага от 95%, а почти една трета са отчели ваксинационно покритие под 90%.

„Само през миналата година близо 300 000 души в региона се разболяха от коклюш – това е над три пъти повече от предходната година. Междувременно, над 125 000 души се заразиха с морбили през 2024 г. – два пъти повече отколкото през 2023 г. Това не са просто цифри – това са стотици хиляди семейства, изпълнени с тревога, защото децата им са болни, а всичко това е можело да бъде предотвратено,“ – споделя д-р Ханс Хенри П. Клуге, Регионален директор на СЗО за Европа.

„В много отношения, ваксините са жертва на собствения си успех в Европа и Централна Азия. Съвременното поколение не е преживяло ужаса от болести, предотвратими чрез ваксинация, което поражда самозаблуда и дава възможност на дезинформацията да се разпространява по-лесно. Рекордният брой случаи на морбили миналата година – най-високият от почти тридесет години насам – е предупреждение, че ако правителствата не инвестират в силни здравни системи на местно ниво и не се справят с неравенствата в достъпа до здравни услуги и информация, още деца ще се разболяват от ваксинопредотвратими болести, ще страдат от трайни увреждания или ще губят живота си.“ - каза Реджина Де Доминичис, Регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.

Поглед напред 

Обнадеждаващ е напредъкът при по-новите ваксини, включително тези срещу ротавирус, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови заболявания. Въпреки това ниският обхват на ваксинация срещу човешки папилома вирус (HPV) - особено сред момчетата - остава сериозно предизвикателство в целия регион.

Нова програма за ваксинация срещу HPV в България

В отговор на това предизвикателство, от 14 юли 2025 г. Министерството на здравеопазването на България стартира нова национална програма за безплатна ваксинация срещу HPV за момичета на възраст от 10 до 15 ненавършени години и момчета от 10 до 14 ненавършени години. Близо 150 момичета и момчета се ваксинираха в първите 24 часа от старта на програмата. Ваксините се поставят от общопрактикуващите лекари, от лекари педиатри и акушер-гинеколози.

Програмата е част от по-широките усилия за подобряване на достъпа до ваксини и повишаване на осведомеността сред родителите и младите хора.

Активиране на усилията

„Докато планираме следващата фаза на работата си в Европа и Централна Азия, едно е ясно: ваксините трябва да останат начело на дневния ред. Работата още не е завършена. Нужни са спешни и обединени действия, за да се затворят пропуските в обхвата и да не се допусне завръщане на предотвратими болести. Всяка страна играе роля, дори тези с висок обхват на имунизациите,“ - завършва д-р Клуге.

УНИЦЕФ и СЗО работят заедно със здравните власти в региона, за да установят, разберат и преодолеят неравенствата в обхвата на имунизациите на местно ниво. Текущите проекти, подкрепени частично от Европейския съюз, включват съпоставяне и анализ на различни източници на данни, за да се установи кои деца не са обхванати от рутинните имунизации, както и поведенчески проучвания за идентифициране на пречките пред високия обхват, които могат да включват липса на активен скрининг, напомняния или информация за преодоляване на често срещани заблуди, наред с други фактори.

Държавите, в които в момента няма случаи или огнища на морбили, трябва да действат проактивно, като планират и се подготвят за предотвратяване на разпространението на вируса вътре в страната и извън нея. Там, където вече има огнища, усилията за ваксиниране на всички уязвими групи трябва да продължат, наред с активното издирване на случаи и проследяване на контактите. Освен това е важно да се използват епидемиологични данни за установяване на пропуските в обхвата на имунизациите, така че програмите да могат да гарантират защита на засегнатите общности и да предотвратят бъдещи епидемии.