Какви са рисковете и ползите от имуностимулатори и имуномодулатори

С настъпването на есента родителите често се тревожат за здравето на децата си, особено в контекста на грипните епидемии. Много от тях търсят начини да „подсилят имунитета“ на своите деца чрез различни препарати – билкови или синтетични имуностимулатори.

Според проф. Елисавета Нумова, която е началник на клиниката по имунология в УМБАЛ „Александровска“, когато имунната система е зряла и функционира нормално, тя няма нужда от допълнителни стимули. Подсилването на имунитета чрез лекарства без конкретна нужда може да бъде не само излишно, но и рисковано, пише NOVA.

Подсилването на имунитета при здрави деца

„Основната разлика между имуностимулатори и имуномодулатори е в начина, по който влияят на организма. Имуномодулацията включва насочване на имунния отговор – чрез потенциране, потискане или създаване на имунен толеранс. Имуномодулиращите лекарства се използват при имуномедиирани заболявания, докато имуностимулаторите целят да засилят отделни звена на имунния отговор, за да се справи с инфекциите. Те обаче не са безвредни за здрави деца и употребата им трябва да бъде добре обоснована”, каза тя.

По думите ѝ при остра вирусна инфекция, препарати с доказан антивирусен ефект се прилагат обикновено до една седмица. Проблемите настъпват при поредни инфекции, когато детският организъм не е напълно възстановен. Нумова подчерта, че това може да доведе до временен вторичен имунен дефицит и продължително боледуване. В такива случаи целенасочена имуномодулация може да бъде приложена за по-дълъг период, до няколко месеца, след внимателна оценка на състоянието на детето.

Хора с автоимунни заболявания

„Особено внимание трябва да се отдели на хората с автоимунни заболявания. Те често са на имуносупресивна терапия и срещата с вируси може да бъде по-опасна за тях. В този контекст са особено важни личните предпазни мерки – носене на маски, избягване на струпвания на хора и редовни медицински прегледи. Имуностимулиращите и имуномодулиращите препарати се прилагат много внимателно, за да не се предизвика нежелана промяна в имунния отговор. Ваксинацията срещу грип също се обсъжда индивидуално, като се преценяват ползите и рисковете”, подчерта Наумова.

По думите ѝ генетичната предразположеност е фактор при развитието на автоимунни заболявания. В семейства с такива заболявания близките трябва да бъдат наблюдавани профилактично. Появата на автоантитела без клинични симптоми се нарича автореактивност и изисква наблюдение, за да се предотврати прогресия към пълноценна болест.

Личната рецепта за здраве на проф. Наумова

Личната рецепта за здраве на проф. Наумова включва избягване на вредни навици като тютюнопушене, редовен спорт два-три пъти седмично, позитивно мислене и време за разтоварване чрез разходки и хобита. Спазването на тези принципи допринася за нормално функционираща имунна система и устойчивост към инфекции.