След години на почти нулева заболеваемост, морбили се завърна в България

След години на почти нулева заболеваемост, морбили отново се появява в България. През последните дни наблюдаваме епидемичен взрив във Врачанско – 17 души са диагностицирани с опасното заболяване, като очакванията са случаите да растат.

Доклад на Националния център по заразни и паразитни болести показва, че през 2024 г. са регистрирани 27 случая на инфекцията – рязко увеличение, спрямо предходните години, когато заболяването почти липсва на нашата територия. За сравнение, през 2023 г. не са отчетени случаи, а през 2022 г. е регистриран едва един.

Епидемиолозите посочват, че предимно заразените са български граждани, пребивавали в държави от Европейския регион, където морбили продължава да се разпространява – предимно Великобритания и Румъния. Анализът на здравните власти показва, че над половината от случаите са спорадични, като заразяването най-често става в семейна среда, но има и случаи, свързани с работното място, включително и сред медицински персонал. По-голямата част от заболелите са деца. Най-засегнати са възрастовите групи от 1 до 4 години и от 5 до 9 години. Данните показват и тревожна тенденция – преобладават неваксинираните или частично ваксинираните. Сред заболелите няма нито един с пълен имунизационен статус, предава БТВ.

Здравните експерти предупреждават, че имунизационният обхват с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) остава незадоволителен както на национално ниво, така и в отделни региони. За да бъде елиминирано заболяването, е необходимо покритие от поне 95% от населението. По последни данни от 2023 г. той е малко над 91% или близо 5000 деца, подлежащи на ваксина на 13 месеца, не са били имунизирани. Процентът обаче при реимунизацията на 12 г. спада, обхватът е едва 87%.

На фона на тази статистика, все по-често медицинските лица се сблъскват с отказ от страна на родителите да ваксинират децата си. Доводите: „В някои държави ваксините не са задължителни“, „Детето не е напълно здраво“, „Страх ме е от страничните реакции“ и  най-разпространеното - „Ваксината отключва аутизъм“.

Връзката между ваксината срещу морбили и аутизма се появява заради една силно компрометирана публикация от 1998 г. на Андрю Уейкфийлд в медицинското издание The Lancet. В нея се твърди за възможна връзка между МПР ваксината и аутизма, но по-късно трудът е официално оттеглен от авторитетното издание и определен като неверен и с тежки методологични и етични нарушения.

Има и още една причина конспиративната теория, че препаратът отключва аутизъм да е популярна сред родителие. Времето, в което се прилага МПР съвпада с времето, в което се появяват първите по-ясни белези на заболяването. Това може да създаде впечатление за причинно-следствена връзка, но съвпадението по време не е доказателство за причинност, категорични са епидемиолозите. Проучвания в различни държави не установяват повишен риск от аутизъм след МПР ваксинация. Световната здравна организация посочва, че наличните изследвания не показват доказателства за връзка между риска от аутизъм и МПР ваксината.

Това е и причината международните здравни институции от години да определят тезата като неподкрепена от качествени научни данни. СЗО изрично отбелязва, че няма научни доказателства за връзка между ваксините и аутизма, а Американският център за профилактика и контрол върху заболяванията  посочва, че след множество проведени изследвания от тяхна страна не намират такава връзка.

Дезинформацията по темата обаче се разпространява със скоростта на светлината. В социалните мрежи съществуват стотици групи, в които се споделят истории на уж пострадали родители, но зад тях не стоят доказани факти и реални епикризи. В подобни форуми се обсъжда и как „задължителната ваксинация“ може да бъде заобиколена, а документите подправени. Често дори представящи се за здравни специалисти стоят зад подвеждащата и невярна информация.

Именно тези действия обаче водят до завръщането на морбилито по нашите географски ширини, а инфекцията изобщо не е безобидна.

Морбилито е вирусно заболяване, което се предава по въздушно-капков път – чрез кашляне, кихане или дори разговор. Вирусът може да остане активен във въздуха и върху повърхности до два часа, което го прави едно от най-заразните инфекциозни заболявания. Болният е най-заразен в периода 4 дни преди и 4 дни след обрива. При липса на имунитет ваксина, рискът от заразяване при контакт достига до 90%. След заразяване следва инкубационен период от 7 до 14 дни, през който няма симптоми.

В началото морбилито наподобява на тежка настинка, симптомите са:

• висока температура (до 39–40°C);
• суха кашлица;
• хрема;
• зачервени и сълзящи очи (конюнктивит);
• отпадналост;
• петна на Коплик – малки бели точици от вътрешната страна на бузите.

След няколко дни се появява и обривът, който обикновено започва зад ушите и по лицето, постепенно обхваща цялото тяло. Температурата остава висока, а общото състояние е влошено. Няма специфично антивирусно лечение срещу морбили. Прилага се симптоматично такова, което цели облекчаване на състоянието.

Морбили не е „безобидна детска болест“. Възможни са сериозни усложнения, особено при малки деца и неваксинирани:

• пневмония;
• възпаление на средното ухо;
• енцефалит (възпаление на мозъка);
• тежка диария и дехидратация;

В редки случаи могат да настъпят и късни неврологични усложнения години след инфекцията.

Освен че заради увеличаващия се брой неваксинирани у нас се завръщат болести, които са били забравени, намалява и колективният имунитет в обществото, целящ да пази рисковите групи хора, които не могат да си сложат ваксина – бременни жени, пациенти с отслабена имунна система и такива с алергии към съставките на препарата.