Здравната система в България се нуждае от кардинални реформи, болниците са прекалено много

Здравната система в България се нуждае от кардинални реформи, тъй като огромният брой лечебни заведения източва ресурсите, докато селата и малките градове остават без основна медицинска грижа. Това заяви заместник-председателят на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева по време на гостуването си в предаването "Светът е бизнес" по "Bloomberg TV Bulgaria" тази вечер. Тя подчерта, че липсата на добре развита извънболнична помощ натоварва излишно болничната система и води до нерационално изразходване на публични средства.

Според Галина Захариева наличието на близо 400 болници в страната е сериозно разхищение. Официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) подкрепят думите ѝ, отчитайки 341 функциониращи болнични заведения към края на 2024 година, които разполагат с над 56 000 легла. Експертът е категорична, че ако пациентите получават адекватна извънболнична грижа, необходимостта от хоспитализация за леки състояния ще отпадне драстично.

"Ако бях министър на здравеопазването, бих намалила драстично броя на болниците и бих увеличила звената за спешна помощ", заяви Захариева. Тя предложи съществуващите болници да не се закриват напълно, а да се трансформират в центрове за продължително лечение и долекуване – сектор, който в момента изпитва остра липса на капацитет.

Проблемът със спешната помощ се задълбочава както от липсата на добре оборудвани отделения, така и от некоректния статут на работещите в нея. Захариева обърна внимание на парадокса, че служителите в спешните центрове у нас се водят трета категория труд, за разлика от колегите си в други критични звена. Допълнително предизвикателство е географското разпределение – в област Благоевград например функционира само едно спешно отделение, което затруднява навременната реакция.

Дефицитът на общопрактикуващи лекари в малките населени места прехвърля цялата тежест върху екипите на линейките. "Липсват патронажни грижи, акушерки, медицински сестри, фелдшери, а джипитата обикновено работят сами или с ограничен екип", добави експертът. По думите ѝ това пречи на системата да реагира адекватно при истински спешни и животозастрашаващи случаи.

В миналото селските райони са разчитали основно на фелдшерите – днешните лекарски асистенти, които са осигурявали навременна помощ. Днес обаче законови пречки ограничават тяхната дейност само до спешната и извънболничната помощ. Според БСЛАФ, ако на тези специалисти се позволи да практикуват и в болниците, те биха могли да облекчат значително кризата с кадрите, както се случва в държави като Германия и Нидерландия.

Разминаването в стандарта на живот и оценката на труда между България и развитите страни остава фрапиращо. В Съединените американски щати професията на лекарския асистент е сред най-бързо развиващите се, като месечното възнаграждение там достига между 10 000 и 12 000 долара. За сравнение, в България същите специалисти получават между 1800 и 2500 лева, въпреки ключовата си роля за оцеляването на здравната система по места.