Аспиринът може да намали риска от рак

Аспиринът може да допринася за предотвратяването на някои видове рак и да ограничава риска от рецидив, показват редица научни изследвания. Въпреки обещаващите резултати учените подхождат с внимание към тази възможност.

Един обикновен жест като прием на аспирин при главоболие може да има неочакван ефект - да забави развитието на определени тумори. В това е убеден британецът Ник Джеймс, производител на мебели. След като майка му, брат му и други членове на семейството му се разболяват от рак на дебелото черво, той решава да се подложи на генетични изследвания. Резултатите показват, че носи ген, свързан със синдрома на Линч - заболяване, което значително увеличава риска от колоректален рак. В зависимост от мутациите между 10% и 80% от засегнатите развиват този тип рак.

В отговор на този риск Джеймс се включва в мащабно клинично проучване, изследващо ефекта от ежедневния прием на аспирин върху развитието на тумори.

„Той приема аспирин вече десет години и досега не сме открили никакви признаци на рак“, посочва Джон Бърн, професор по клинична генетика в Университета в Нюкасъл и ръководител на изследването.

Идеята за аспирина като универсално средство срещу едно от най-сериозните заболявания на съвремието може да звучи пресилено. Интересът към неговите свойства обаче датира от векове. Още през 1763 г. английският духовник Едуард Стоун описва температуропонижаващите свойства на салицина - вещество, съдържащо се в кората на върбата. Век по-късно учени успяват да синтезират по-безопасна форма - ацетилсалицилова киселина, която впоследствие се произвежда масово от фармацевтичния гигант „Байер“.

През 70-те години на ХХ век започват изследвания върху потенциалните противоракови свойства на аспирина. Експерименти с животни показват, че той може да забави разпространението на тумори, но прилагането на тези резултати при хора остава предизвикателство.

Сериозен пробив настъпва през 2010 г., когато професорът по клинична неврология от Оксфорд Питър Ротуел анализира натрупаните през десетилетията данни. Заключенията му сочат, че аспиринът може да намали както честотата, така и разпространението на раковите заболявания. Това дава нов тласък на научния интерес. В този контекст Джон Бърн провежда десетгодишно наблюдение върху близо 900 пациенти със синдром на Линч. Резултатите, публикувани през 2020 г., показват, че дневна доза от 600 mg аспирин намалява наполовина риска от колоректален рак. Последващо изследване, все още в процес на оценка, подсказва, че значително по-ниски дози (75–100 mg) могат да бъдат също толкова ефективни или дори по-ефикасни. „При хората, които са приемали аспирин в продължение на две години, развитието на рак на дебелото черво е намаляло наполовина“, допълва той. По-ниските дози се понасят и по-добре от организма.

Резултатите вече оказват влияние върху здравните политики. Във Великобритания лекарите препоръчват на хора със синдром на Линч да започват терапия с аспирин още от 20-годишна възраст.

Допълнителни изследвания подкрепят тези наблюдения. Клинично изпитване с близо 3000 пациенти с колоректален рак показва, че приемът на 160 mg аспирин дневно, започнат три месеца след операция, намалява риска от рецидив наполовина. От януари 2026 г. в Швеция пациентите с рак на червата се изследват за определени мутации, за да се прецени дали могат да се възползват от подобно лечение.

Механизмът на действие на аспирина върху рака все още не е напълно изяснен.

„Това лекарство действа както вътре, така и извън клетката“, обяснява Анна Мартлинг, професор по хирургия в института „Каролинска“ в Швеция. Аспиринът потиска ензима Cox-2, участващ в производството на простагландини - молекули, които стимулират неконтролирано клетъчно делене. По-нови изследвания на Рахул Ройчоудхури от Университета в Кеймбридж предполагат, че тромбоксан А2 - вещество, свързано със съсирването на кръвта - може да блокира способността на Т-клетките да разпознават раковите клетки. Чрез потискането на този процес аспиринът би могъл да направи туморните клетки по-видими за имунната система. Засега тези резултати са потвърдени само при опити с мишки.

Учените подчертават необходимостта от предпазливост. Остават открити въпросите кой трябва да приема аспирин, в какви дози и за какъв период. Въпреки това Джон Бърн изразява оптимизъм:

„Нашите изследвания показват, че ако всички хора на около 50 години приемат ниска доза аспирин в продължение на десет години, общата смъртност може да намалее с 4%“. Подобна прогноза обаче изисква потвърждение чрез мащабни изследвания.