Оптимизмът може да удължи живота, показват изследвания

Легендарният американски актьор Дик Ван Дайк, който навърши 100 години в края на 2025 г., отдава дълголетието си на една проста нагласа – оптимизма. В книгата си „100 правила как да живеем до 100 години: Ръководство на оптимиста за щастлив живот“ той споделя: „Никога не се събуждам в лошо настроение.“

Научните изследвания сочат, че подобна положителна нагласа може действително да бъде свързана с по-дълъг живот, съобщава уебсайтът "Science Alert". В статия за „Разговорът“ през 2025 г. специалистът по здравни науки Йоланта Бърк отбелязва, че множество проучвания показват връзка между ниските нива на стрес, оптимизма и дълголетието.

Едно от най-известните изследвания проследява живота на група монахини в продължение на повече от 60 години. Учените установяват, че тези, които в младостта си са изразявали повече положителни емоции, са живели средно с десет години по-дълго. Друго мащабно проучване, публикувано през 2019 г., показва, че оптимистите живеят средно с до 15% по-дълго и по-често достигат 85-годишна възраст и повече.

Изследователите все още не могат категорично да обяснят причината за тази връзка, но смятат, че положителната нагласа върви ръка за ръка с по-голямо удовлетворение от живота, силно чувство за цел и по-здрави социални връзки – фактори, които също се свързват с по-добро здраве и по-дълъг живот.

Подобни изводи прави и най-продължителното изследване на човешкото щастие в света, започнало през 1938 г. След близо девет десетилетия учените стигат до заключението, че най-добрият показател за здравословно и пълноценно остаряване не са добрите гени, а удовлетворението от собствения живот. Хората, които в средна възраст са имали близки отношения със семейството и приятелите си, са били по-здрави на 80 години, по-рядко са страдали от заболявания и са се възстановявали по-бързо при боледуване.

Специалистите изчисляват, че достигането на 90-годишна възраст се определя приблизително 30% от наследствеността и 70% от начина на живот, включително храненето, физическата активност и психичното благополучие.

Като пример често се посочва и природозащитникът Дейвид Атънбъро, който също отпразнува своя 100-годишен юбилей. Макар самият той да отдава дълголетието си на късмета, през целия си живот остава физически и социално активен и никога не губи страстта си към работата.

Допълнителни доказателства идват от най-голямото изследване на столетници и техните семейства в САЩ. То показва, че хората със силно чувство за цел в живота страдат по-рядко от заболявания, инвалидизация и когнитивни нарушения.

„Да остаряваш добре не означава само да избегнеш болестите. Важно е и да се чувстваш добре със собствения си живот“, казва биостатистикът Паола Себастиани от Бостънския университет.

Самият Дик Ван Дайк обобщава философията си с думите: „Старостта е смесица от факти, начин на мислене и късмет.“ Макар оптимизмът да не е гаранция за дълъг живот, натрупващите се научни доказателства сочат, че положителната нагласа, активният начин на живот и силните човешки връзки могат не само да добавят живот към годините, но и години към живота.