Редките болести засягат 1 на 2000 души, а това означава над 350 000 - 400 000 българи и поне 30 милиона европейци. Към днешна дата са идентифицирани между 7000 и 8000 редки заболявания, като при над 90% от тях все още няма лечение. Български учени са сред авторите на международно изследване, което разкрива как на молекулно ниво възникват уврежданията при един от тези редки синдроми.
Става дума за синдрома на Рахман. Той е рядко генетично заболяване, свързано с тежки нарушения в нервно-психическото развитие и с характерни черти на лицето, посочват от БАН. Проявите му са разнообразни и могат да включват преждевременно остаряване, сърдечни или скелетни аномалии, както и зрителни или поведенчески нарушения. Медицината от няколко години е наясно, че синдромът на Рахман се причинява от мутации в гена H1.4. Този ген отговаря за производството на специален хистонов белтък, който участва в опаковането на ДНК в клетъчното ядро. И докато лекарите знаеха отлично кой е виновникът за болестта, досега оставаше пълна мистерия как точно тази генетична грешка уврежда процесите в организма. Новото международно изследване дава дългоочаквания отговор, като за първи път показва физическия ефект от мутацията на молекулно ниво. Белтъкът H1.4 действа като своеобразна молекулна „скоба“. Неговата задача е да придърпва и притиска участъците на ДНК, за да ги държи в компактна и стабилна структура. Това правилно опаковане е жизненоважно: то определя кога и колко ДНК да бъде достъпна за „молекулните машини“, които разчитат, копират или поправят генетичната ни информация.
Какво се случва, когато „скобата“ се повреди? Проучването разкрива, че мутиралият белтък губи своя електрически заряд и спира да функционира правилно. Вместо да пази баланса в клетката, повредената молекулна „скоба“ предизвиква истински хаос. Тя разхлабва структурата на ДНК и я вкарва в твърде отворено и нестабилно състояние, което обърква правилното разчитане на генетичната информация. Това фундаментално откритие отваря вратата за създаването на таргетирани терапии, които да поправят тези молекулни грешки и да подобрят живота на пациентите и техните семейства. Изследването е публикувано в списание Nature Communications – едно от водещите световни научни списания, публикуващо значими открития в областта на природните науки. Този безспорен успех се дължи на тясното сътрудничество между учени от няколко европейски страни, с ключов принос на учените от Института по молекулярна биология, проф. Стефан Димитров, ръководител на катедра от европейското научно пространство (ERA) и водещ автор в статията, както и доц. Анастас Господинов и доц. Димитър Илиев. Изследването е пряко свързано с дългогодишната традиция на Института в областта на епигенетиката и биологията на хроматина – теми, в които учените от ИМБ имат пионерски принос от основаването на института през 1960 г.
Работата е нагледен пример за резултатите от проекта AEGIS-IMB (Advanced epigenetics studies to increase the research and innovations capacity of the Roumen Tsanev Institute of Molecular Biology) 101086923 – AEGIS-IMB – HORIZON-WIDERA-2022-TALENTS-01, финансиран по програмата „Хоризонт Европа“ на Европейската комисия. Ключовата цел на проекта е да изведе българските изследвания в областта на епигенетиката на световно ниво и да развие иновационния капацитет на института.

Екстрасенс предрича мощна сила да накаже Русия и да сложи край на войната в Украйна
Фонтанът "Треви" губи монети за хиляди евро, след като Рим въведе такса за туристите
5 растения, с които да се изгоним нежеланите насекоми
НАСА инвестира до 171 млн. долара в технологии за бъдещи бази на Луната и Марс
Историческа мисия: BepiColombo навлезе в орбита около Меркурий
Едуин Хъбъл: Човекът, който доказа, че Вселената се разширява
Вода с лимон сутрин: Реални ползи за здравето или просто поредният мит?
Конкурентът на Никола Цолов се отказа от титлата във Формула 2
Шефът на Милан: Ще се борим за титлата!
Рамош се върна сред головете, недоволства от смяна
Лудост! 4:4 на Аталанта - Интер
Нумерологична прогноза за 23 ноември
Честит имен ден на Александър и Александра!
Таро карта за 23 ноември, понеделник – Десетка чаши
Дневен хороскоп за 23 ноември, понеделник
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Първата реална полза от квантовите изчисления може да дойде в неочаквана област
Екстрасенс предрича мощна сила да накаже Русия и да сложи край на войната в Украйна
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Вътрешна история за надпреварата за 007 и защо съперниците на Робърт Патинсън бяха хвърлени на акулите
Според любимото ви есенно/коледно лакомство: Какъв човек и приятел сте?
Коментари