Проучват древна грънчарска работилница край Суворово

Грънчарска работилница, датирана на около 6 700 г., проучват археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна край Суворово.

Работилницата е била с три помещения, а в съседство с нея са открити други сгради с за момента неясно предназначение. Глинените съдове, чиито останки са открити, са били украсени с червена охра и пяла паста, която е смес от глина и стрити кости.

Намерени са и парчета, украсени с графити. Инструментите, които са ползвани за изработката са от кост, еленов рог или кремък, ползвали са и мидени черупки.

Самата работилница беше открита преди осем години при разкопки в местността Корията. Тогава, ръководителят на разкопките, д-р Владимир Славчев, коментира за Радио Варна, че откритието е от изключително значение за праисторическите проучвания на Балканския полуостров.

Работилницата е първата открита до сега на Балканите за каменно-медната епоха (средата на V хил. н.е.) и потвърждава наличието на социална стратификация вътре в обществото.

Селището с работилницата е разположено е на 1,4 хектара. Данните сочат, че сградите са били близо една до друга, без дворове. Използвали са няколко строителни техники - работено е с камък, дърво и глина.

Селището край Суворово е от същата археологическа култура "Хаманджия", която е предшественик на културата "Варна", и към която са датирани и селищата в Дуранкулак и Солницата край Провадия.

Населението е било с европеидни черти. Колко души са живеели край днешно Суворово обаче не е ясно. Има доказателства, че селището е разрушено от пожар, възникнал вероятно заради земетресение. В останките от домовете и работилниците не са намерени затрупани кости.

При разкопките са открити и доказателства, че живелите по онова време не са били изолирани, а са си контактували и с други общности. За това свидетелстват намерените парчета от накити от спондилус /средиземноморска мида/.

За техническите възможности на тогавашното население подсказва и тежко каменно топче, което вероятно се е изстрелвало с прашка и би могло да се ползва както за лов, така и срещу врагове.

Селището е било изградено по ясен план, с обособени улици, настлани с камъни. Освен това, за разлика от Средновековието, хигиената при тях е била на изключителна висота, съобщава радио Варна.