Условна присъда за смърт на пътя на мост в Търговищко

Апелативен съд – Варна, измени присъдата на Окръжен съд – Търговище, по дело за катастрофа на мост в участъка между с. Зараево и гр. Попово, като потвърди наложеното наказание – 2 години и 8 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок 5 години.

Втората инстанция обаче прие, че подсъдимият е нарушил само правилото в Закона за движение по пътищата, което задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при опасност. Стефан Р. бе оправдан за второ нарушение – че не се е съобразил с пътен знак „Б6“.

Окръжният съд в Търговище е признал вината на Стефан Р. за това, че на 19.12.2019 г. при управление на автобус за междуградски транспорт по  непредпазливост е причинил смъртта на един човек и средни телесни повреди на петима души. Освен условното наказание, Търговищкият окръжен съд е лишил подсъдимия от  право да управлява МПС за срок от 5 години.

Присъдата бе обжалвана от част от частните обвинители, които смятат наказанието за занижено. Производството пред първата инстанция е протекло при съкратено съдебно следствие, което е задължило съда да намали наказанието с 1/3.

Подсъдимият е професионален шофьор. На 19.12.2019 г. изпълнявал курс по редовна автобусна линия Попово - с.Захари Стояново. В превозното средство пътували 7 души. В участъка между Попово и с. Зараево над р. Черни Лом се намира мост със стеснено платно.

От страната на автобуса трафикът бил регулиран с пътен знак „Б6“: „Премини ако пътят е свободен“. Заради ремонт на пътя скоростта била ограничена до 60 км/ч от двете страни на моста. В противоположна посока се движел автомобил „Мазда“, управляван от 19-годишен водач.

Скоростта на автобуса била 70 км/ч, а на колата - 112 км/ч. Нито един от двамата шофьори не намалил скоростта. Превозните средства навлезли по моста почти едновременно. Последвал челен сблъсък. Част от пътниците получили наранявания, а шофьорът на леката кола починал.

Според автотехническата експертиза, причина за инцидента е неправилната преценка на двамата водачи за скоростта на движение на другия участник, собствената скорост и разстоянието до моста.

Въззивният съдебен състав измени възприета от първата инстанция квалификация на деянието. Аргументът е, че резултатът е настъпил само заради неизпълнение на нормата от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

По второто нарушение - за несъобразяване с пътен знак Б6, Апелативният съд уточнява, че знакът „Премини, ако пътят е свободен“  определя реда за преминаване през кръстовища и стеснени участъци. За целта от двете страни на стеснението се поставят два пътни знака: Б5 и Б6.

Първият забранява навлизане в участъка, а вторият предоставя предимство за преминаване. По посоката на движение на лекия автомобил обаче знакът В5 е липсвал.

Това е лишило шофьора от възможността да осигури предимството на подсъдимия и сериозно е допринесло за настъпването на инцидента. В същото време подсъдимият се е ползвал с предимство да премине пръв по моста.

В този смисъл, навлизайки по него шофьорът на автобуса не е нарушил никаква забрана. Виждайки обаче, че управляващият насрещно движещия се автомобил няма намерение да даде предимството, подсъдимият е бил длъжен да спре. Той е имал техническа възможност да избегне удара.

Идентични са нарушенията и на загиналия шофьор. Скоростта му значително е надхвърляла позволените 60 км/ч. Поведението му равностойно е допринесло за настъпването на челния сблъсък и последиците от него.

Апелативният съд оцени като правилен размера на наложеното наказание на водача на автобуса. Престъпният резултат е постигнат от съвместното виновно поведение на двамата участници в инцидента.

Ето защо преживелият катастрофата водач не следва да носи цялата отговорност. За условното осъждане законът поставя три условия: наказанието да е до 3 години, лицето да не е осъждано с лишаване от свобода и съдът да прецени, че за постигане на целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително той да го търпи ефективно.

Данните за личността на подсъдимия и установеното съпричиняване не дават основание на въззивната инстанция да отмени условното осъждане. Принудителното изолиране на Стефан Р. не би допринесло за поправянето и превъзпитаването му.

Решението на Апелативен съд – Варна, подлежи на обжалване пред ВКС.