Една четвърт от българите не знаят какво да правят с парите си

Една четвърт от българите си задават въпроса какво да правят със спестяванията си. Според различни проучвания това е делът на населението, което успява да задели част от доходите си настрана. Това пише в своя блог Христо Христов, който е завършил социология в УНСС и се занимава с различни типове проучвания и анализи. Според отчетната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2016 година депозитите на домакинствата у нас са в размер на 45,377 млрд. лв. (49,4% от БВП). Те се увеличават с 6,6% спрямо края на 2015 г. Установилата се през последните години тенденция на ръст в спестяванията на българина вече започна да се забавя и през 2016 г. статистиката отчете отлив. Основната причина за това е спадът на лихвите по депозитите, които предлагат банките в страната. През декември 2016 г. спрямо декември 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0,81 пр.п. до 0,67%, а по тези в евро – с 0,66 пр.п. до 0,51%. В сравнение с ноември 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0,03 пр.п., а по тези в евро остава непроменен. Очакванията за лихвените нива по депозитите са те да се задържат близки до нулата през следващите години. Ето защо все повече и повече хора се замислят над алтернативни форми на спестяване, които да им носят по-висока доходност.

Банката остава най-сигурното място за спестяванията на българина. Според сега действащото законодателство спестяванията в банки са гарантирани от държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банки в размер до 196 хил. лв. За да увеличат доходността по спестяванията на своите клиенти част, от банките като Първа инвестиционна (комбиниран депозит "Портфолио"), Банка ДСК (Структуриран депозит "ДСК Инвест"), Пощенска банка (Комбиниран продукт "СпестИнвест") и др. конструираха комбинирани депозитни продукти. Най-общо казано, при тези продукти част от парите на клиента остават в обикновен банков депозит, а друга част се инвестира професионално в други финансови инструменти. По-този начин с минимален риск за клиента банките постигат по-висока от средната за пазара доходност.

Съвземането на капиталовия пазар в страната също започна да предлага атрактивна доходност на неговите участници. Оборотът на Българската фондова борса (БФБ-София) за цялата 2016 навакса спадовете в началото на годината и благодарение на силните последни месеци приключи без понижение спрямо 2015 г. Основният борсов индекс SOFIX отчете изключително успешна 2016 с ръст от около 30%. Силен импулс донесоха и резултатите на някои от компаниите в индекса, като Монбат, Албена, М+С Хидравлик и други. Други компании като Химимпорт пък за първи път разпределиха дивидент към своите миноритарни акционери, притежаващи обикновени акции.

Силен тласък на пазара даде и създаването от УД Експат Асет Мениджмънт на първия български борсово търгуван фонд (БТФ или ETF) върху индекса SOFIX - Expat SOFIX ETF. Инвестиционната цел на фонда е да следва представянето на индекса SOFIX на (БФБ), като се придържа към метода на пълно физическо репликиране (т.е. инвестира само в акции от индекса, в пропорции, близки до тези на SOFIX). Номиналната стойност на един дял във фонда е 1 лев. След неговото листване в края на септември 2016 г. той завърши годината с пазарна стойност от 1,119 лв. за дял. Това означава, че фондът само 3 месеца е реализирал доходност от почти 12% на всеки, закупил дялове в него. На 10 февруари пък фондът приключи сесията на стойност 1,16 лв. за брой. Минимални изисквания за количество закупени дялове няма, което прави фонда удобна алтернатива за постигане на по-висока доходност на спестяванията. Дялове от фонда могат да бъдат закупени, както през управляващото го дружество Експат Асет Мениджмънт, така и директно чрез всеки инвестиционен посредник. Разбира се, инвестицията в ценни книжа не е гарантирана и има своите рискове, но имайки предвид, че структурата на фонда репликира тази на SOFIX, в който влизат 15 от най-големите и ликвидни компании, търгувани на БФБ, рискът всички те да отбележат загуби е малък.

Възможност за премерен риск дават колективните инвестиционни схеми. Най-простата и ясна дефиниция, която можем да дадем, е, че те са алтернатива за спестяване, чрез която средствата на голям брой инвеститори се събират в един фонд. Събраните средства от своя страна се инвестират в различни финансови инструменти като акции, облигации, държавни ценни книжа и др. В зависимост от техния рисков профил и търсената целева доходност тези фондове се делят най-общо на три вида: нискорискови, балансирани и високорискови.

При трите типа постиганата възвръщаемост е различна. При фондовете с нискорисков профил годишната доходност може да достигне 4%-5%-6%, като рискът от загуба на стойността е минимизиран. При балансираните фондове доходността може да достигне 15% - 20%, при високорисковите тя дори може да надхвърли 100%. Но все пак имайте предвид, че и рискът тук значително се увеличава.

Според данните от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) почти всички фондове в страната са постигнали положителна доходност през 2016 г. При фондовете с високорисков профил, инвестиращи основно в акции, с най-висока доходност за своите инвеститори се открояват ДФ ПФБК ВОСТОК с ръст на стойността си от 37,65%. На следващо място е управляваният от "Алфа Асет Мениджмънт" SOFIX Indeks с 23,99%, а на трето място по доходност се нарежда Конкорд Фонд 4 – Енергетика с 23,76%. При балансираните фондове с най-висока постигната доходност е ПИБ-Класик, който е донесъл на своите акционери 18,02% за 2016 г. След него се нареждат ОББ Балансиран фонд с постигната доходност от 12,27% и Юг Маркет Оптимум с 10,58%. При нискорисковите фондове отново на първо място се нарежда управляваният от Първа финансово брокерска къща (ПФБК) фонд ПИБ-Гарант с 5,73% доходност за 2016 г.

Друга подходяща и по-нискорискова инвестиция е покупка на акции от дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Те набират средства от широк кръг инвеститори и влагат събраните ресурси в два основни актива - недвижими имоти и вземания. Едно от основните предимства е избягването на двойното данъчно облагане – АДСИЦ не плащат данък върху печалбата, а акционерите плащат единствено 5% данък върху получения дивидент. Според закона за дружествата със специална инвестиционна цел дружеството разпределя като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година, т.е. получаване на ежегоден доход (при наличието на печалба). Освен печалбата под формата на дивидент, инвеститорите могат да реализират такава и от покачване на цената на акциите на самия АДСИЦ.Основна разлика между описаните по-горе форми на спестяване и стандартните депозити е, че при тях няма нужда да се чака падеж, за да се изтеглят средствата без загуба на натрупаната лихви. Доходността им се изчислява към всеки работен ден и независимо колко време са стояли парите, всеки има право да получи постигнатата за периода доходност.

Част от вашите спестявания са вече инвестирани на капиталовия пазар. С промяната на пенсионната система бяха създадени два стълба на пенсионното осигуряване. Първият е държавното обществено осигуряване, който се осъществява от държавата въз основа на принципите на задължителност на осигуряването и солидарност на осигурените лица. Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Той е допълнение към първия стълб и е изграден на капиталов принцип – т.е. размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето и постигнатата доходност от инвестиции на фонда. Вторият стълб включва участие в универсални и професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.С други думи, всеки месец част от вноските, които ви удържа държавата за пенсия, се прехвърлят в определен пенсионен фонд. Той от своя страна пък конструира инвестиционен портфейл и чрез направените инвестиции трупа допълнителна доходност към пенсията, която ще получавате. Така че харесва ли ви, или не, вие вече сте инвеститори и само от вас зависи как ще управлявате спестяванията си.

investor.bg

Четете още: Българин иска чилийско поданство, за да си дойде