За 147-ти път помълчахме пред бесилото на Апостола
Стотици вареннци се поклониха пред паметника на Левски в Морската градина
Публикувана: 19 Feb 2020 | 13:46

Едва ли има ненаписана и неизстрадана дума за Апостола на свободата за всичките тези 147 години, откакто черното бесило ни го взе. Все го търсим в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на родолюбие и толерантност, на човещина. И все не можем да се приближим и на йота до тази духовна чистота и святост. Неуморим и всеотдаен към народното дело, безкомпромисен към своите и чуждите грешки, непримирим към лъжата и предателството, красив и обаятелен, обречен на отечеството. Към 2020 година от никого не се очаква да хване Балкана с пушка в ръка, за да повтори същите стъпки на Левски. Това, което му дължим, е да го пазим в сърцата си и да го предадем в сърцата на идващите след нас.

 

 

 

Стотици варненци почетоха паметта на Апостола на свободата пред паметника му в Морската градина. Венци и цветя бяха поднесени и пред барелефа на Апостола на бул. "Осми приморски полк". В знак на почит сведоха глава представители на местната власт, патриотични и културни институции и организации, социални, учебни и детски заведения, граждани. Венци и цветя бяха поднесени от министъра на отбраната, областния управител, кмета на Варна, началника на отбраната на Република България, ВМС, Варненска и Великопреславска митрополия, Общински съвет, Генералното консулство на Руската федерация, почетния консул на Италия, почетния консул на Индонезия, ОД на МВР, съдебните институции, районните кметове, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите от запаса и резерва, НУ „Васил Левски“, едноименната гимназия в града, както и читалището, носещо името на Апостола.

 

 

 

Много мъченици има в българските борби за независимост, но Левски  се откроява сред тях с личността си, съчетала в едно  ум, деятелност, мъдрост, дързост. Историческите извори, осветляващи живота и делото му, сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Противоречието идва от грешното разчитане на календарите. Без значение на коя дата отбелязваме гибелта му, без значение дали църквата ще го канонизира за светец или не, всички ние го носим в сърцата си и пазим паметта му чиста.

 

Много негови съвременници казват пламенни думи за Васил Левски. Те си остават по страниците на историята. Ще припомним думите на Христо Ботев: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-доброто... Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дни, а той пее и все весел. Вечер, дордето си легнем - той пее, сутрин, щом отворим очи, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяние, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с такива личности“.

 

Вечна да е паметта ти, Апостоле! Остава като питанка последната думичка от твоето тефтерче: „Народе???“

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

 

 

 

Отбелязваме 147 години от гибелта на Васил Левски

Коментари ( 0 )