Уикенд туризъм по български. Вижте кои плажове на север са пълни
От Хасково, Сливен, Ямбол и Пловдив това лято предпочитат българския бряг пред гръцкия
Публикувана: 28 Jul 2020 | 8:30

Общият спад на посещенията по Българското Черноморие това лято клони към 90% в сравнение с миналата година и това е факт. Специално големите курорти са полупразни заради почти пълното спиране на чартърните полети, с които идваха чужди туристи. За сметка на това обаче през последните два уикенда на магистралите, водещи към морето, и на пътищата покрай брега се образуваха често пъти километрични опашки от сънародници, които бързаха да се възползват от двата почивни дни.


“В събота и неделя движението по пътищата на Северното Черноморие беше кошмарно. От север пристигаха колони с румънски коли. На колелото преди Албена имаше опашка, дълга километър и половина, тъй като беше пълно с летовници, които идваха откъм Варна, но също и откъм Добрич и дори от Силистра и искаха да влязат в курорта. И през двата почивни дни в Албена трудно можеше да се намери свободен чадър”, разказа читателка на "24 часа", която е във Варна, но всеки ден пътува на север, за да ходи на плаж.


В Албена това лято не работят всички хотели и през седмицата е доста спокойно. Намалението на цената за влизане с кола в курорта е от 40 лв. през миналото лято на 10 лв. сега. Освен това наемането на чадър и шезлонг струва по левче и вероятно това е накарало дори много местни хора от Добрич, Балчик и останалите близки селища да предпочетат курорта през уикендите.
 

Друго място по Северното Черноморие, което също е посещавано от много българи, са къмпингите между Балчик и Каварна. Те са няколко и според очевидци са пълни със софийски коли и каравани. През уикендите там също трудно може да се намери място. Голям е интересът в района и към самостоятелните къщи за гости.
 

Популярни това лято са и красивите плажове на север от Каварна - Езерец, Крапец и Дуранкулак. Те са чисти, с много ситен пясък. На тях никога не е имало голям наплив и затова сега не се усеща голям спад - има толкова хора, колкото винаги. Причината е, че тук летният сезон е сравнително кратък - заради многобройните течения след 15 август морето започва да изстива и сезонът на практика приключва.


Може би и поради това тази част от Черноморието се запази по-дива и по тези плажове ходят хора с отношение към природата. На тези плажове чадъри и шезлонги под наем почти няма. На Крапец едва от това лято има наемател но не на целия плаж, а само на северната му част. Там има и спасител. Морето е с пясъчно дъно, плитко, но заливът е широк и затова има много и силни вълни, образуват се и дънни ями, които са опасни.


Плажът на Крапец остана един от малкото с все още съхранени дюни. Това лято румънците също са видимо много повече през уикендите, отколкото през седмицата.


Бивакът на Езерец, на който няма ток и вода, например вече втора седмица е пълен с румънски коли и каравани. В Балчик също е пълно с румънци както винаги. В едно от заведенията направили много мила отстъпка на нашата читателка - 10% от сметката, само защото са българи.


На юг това лято най-предпочитани са Созопол и Царево. Там и през миналите години е било пълно с туристи, но тази година се открояват на фона на всеобщата криза покрай пандемията. Летовниците са основно българи, млади хора и семейства на средна възраст. Но и там уикенд туризмът е взел връх. Повечето гости правят хотелски резервации за уикенда или за 3-4 дни, по-малко се отпускат за почивка от 7 дни или повече. Сред туристите, главно в Созопол, се срещат и румънци, но не са толкова, колкото минали години.

 

Традиционната руска реч почти не се чува. Двата града са харесвани от българите заради поносимите цени, особено Царево, където е доста по-евтино от курортите на север. Освен това около тях е пълно с къмпинги, които в условията на пандемия са предпочитани от летовниците.


Пълни с туристи са “Градина”, “Каваците” и “Смокиня” около Созопол. Доста хора има и по̀ на юг - в “Делфин” и “Арапя”, макар двата къмпинга това лято да не пращят както минали лета. “Започна да се понапълва и при нас, особено от петък до понеделник, когато идват българи от вътрешността на страната”, казва собственичка на сергия за сувенири в Ахтопол. Южното градче открай време е предпочитано за семейна почивка заради спокойствието и уюта, които предлага.

 

Това лято то е едно от местата, в които сезон все пак има, а сред основните причини освен природата са достъпните цени на нощувките и храната.


По номерата на колите си личи, че преобладаващите туристи са от София и Пловдив, но се срещат и от Ямбол, Сливен, включително и от Хасково. Те са много близо до Гърция и през последните години жителите им свикнаха да посещават тамошните плажове. Но със затварянето на всички гранични пунктове без Кулата-Промахон и затягането на мерките, тази година са предпочели българското море.


“Уикенд туризмът не е ново явление, съществува от години. Младите хора са заети и броят на дните за почивка все по-често се свежда до 3-4. Отдавна вече няма летовници, които като по времето на соца могат да си позволят да ходят по 14 дни на море”, каза изпълнителният шеф на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов. Tой подчерта, че в сегашната криза най-много ще пострадат големите курорти, тъй като те и по замисъл са места, които да посрещат голям брой организирани туристи от чужбина, каквито това лято липсват.

 

“В Созопол и Царево е най-пълно с туристи, но и там е далеч от нивата на минали години”, коментира председателят на Регионалната туристическа камара в Бургас Иван Иванов. Очакванията са Южното Черноморие да се понапълни през отпускарския август, но като цяло прогнозите са за спад от около 85% за целия сезон.

 

“До края на лятото картината няма да се промени, така че ще се движим около 80% спад”, коментират туроператори. Доста български туристи има и в Поморие, който след 15 юли буквално закипя от летовници. Вечер по централната улица и крайбрежните алеи си е истинска манифестация, почти като в найсилните сезони. Въпреки коронавируса отворените към морето заведения в центъра са пълни с народ, като на повечето от тях липсва уж задължителната дистанция от метър и половина-два.


Пълни са и детските кътове на открито, както и лодките за разходка из залива. Но докато други години в Поморие почти не можеше да се чуе друга реч освен руска, то сега руснаците, които препълваха курортното градче, почти липсват. Пустее кварталът, познат като
“Малката Москва”, а на фасадите на много от сградите са опънати транспаранти за продажба на апартаменти.

 

95% от туристите на юг от Бургас са пристигнали с кола или автобус. Сред тях обаче липсват молдовците, които минали години пълнеха района около Созопол. Тази година предупредили, че ако България не отвори границата за тях до 1 август, ще се насочат към други дестинации, обясни Иванов. Молдовците подлежат на 14-дневна карантина след влизане у нас, което на практика ги отказва от пътуване до българското море.

 

Коварно мъртво вълнение е превзело морето по южните ни плажове през последните дни на юли. То става все по-опасно, а жертвите му растат с всеки изминал ден. Четири деца се удавиха от началото на сезона, като първите две загинаха на 7 юни след скокове от моста в Бургас, а другите две - на 26 юли. Мъртво вълнение погълна и четирите. Последните две жертви са на 15 и 9 г. 15-годишно момче от село Дебелт се удави на неохраняем плаж в Крайморие пред очите на родителите си, а 9-годишно момиченце от Търговище загина на охраняем плаж в Поморие. То било с баба си и дядо си на почивка. Бабата го оставила за малко под грижите на по-голямо, но непълнолетно дете, но през това време момиченцето се удавило. Спасители, полиция и туристи били вдигнати на крак да търсят детето, но морето изхвърлило безжизненото му тяло около 17 ч на 26 юли.

 

Спасители признават, че най-опасно на плажа е за децата, тъй като силните морски течения дълбаят големи ями на морското дъно, които може да бъдат фатални. Те обаче са единодушни, че тази година мъртвакът, или сулганът, както старите морски вълци го наричат, се е появил много рано.
 

“Мъртвото вълнение това лято дойде още през юни, макар че е характерно за края на юли и найвече за началото на август. И то сякаш не е онзи познат сулган с голямата вълна, който държи 3-5- 7 или 9 дни и отпуска. Май е нещо по-различно, някакъв природен катаклизъм.


Явно нещо работи отдолу под водата, а няма кой знае какви вълни на повърхността. Не е като през август, когато имаме вълнение от 6-7 бала и вълната е много силна. Обичайното море за юни и юли трябва да е равно, както ние казваме - мравките вода да пият от него”, коментира дългогодишният спасител Живко Димитров.
 

Бившият криминалист от ОД на МВР в Бургас разказва, че на 26 юли, когато се удавиха двете деца, забелязал множество дънни ями на плажа, който охранява, а явно така е било по цялото Южно Черноморие.
 

Негови колеги констатират, че с всяка следваща година сулганът подранява и взема все повече жертви.


Коварното на Черно море е, че се променя за часове и дори за минути. Уж е спокойно, а изведнъж излиза вятър и се надига вълна, казват бургаски рибари. Спасители пък се ядосват, че въпреки флаговите сигнализации и указанията им все още имало доста туристи, които не се вслушвали и влизали в бурното море с риск за живота си. Само преди броени дни по инициатива на общината на Северния плаж в Бургас спасители направиха зрелищна демонстрация как се реагира при давещ се в морето човек, но интересът не бе особено голям. Стана ясно и че на спасителите са раздадени специални маски за дишане уста в уста заради опасността от разпространение на коронавируса.


Да се избират охраняеми плажове, туристите да се къпят в полезрението на спасителите и да се съобразяват с флаговата сигнализация - това е формулата за безопасно къпане според старши спасителя на Северния плаж в Бургас Веселин Илиев, който има над 30 г. стаж на морето.


“И не на последно място - всеки да се съобразява с плувните си възможности. Ако не умеят да плуват, да не влизат по-дълбоко от кръста”, допълва Илиев.


Ако все пак се попадне в подводно течение, дълбоко е и няма опора под краката, най-важно е да няма паника, съветва старши спасителят. “В такъв случай човек трябва да се опита да поеме въздух, да легне по гръб, да се отпусне и да вдигне ръка за помощ. Ако няма спасители, да се обърне за помощ към хора в морето. Всеки може да помогне като подаде ръка или пък се направи т.нар. жива верига. Най-високите на ръст влизат по-навътре и всички се хващат за ръце”, казва Веселин Илиев. Основният му съвет при попадане в зона с мъртво течение е да се плува винаги успоредно и косо към брега, а не срещу течението.


“Плува се почти паралелно на брега, за да може силата на самото течение в тази подводна река, която се образува, да се усеща по-малко. Излизането е напълно възможно, но само с плуване, защото дъното е издълбано и ако човек се опитва да се оттласне, няма да успее, а само допълнително ще се паникьса”, смята Илиев.
 

Съветът на колегата му Живко Димитров е сходен - плуване успоредно на брега и следване на течението, което ще ни изхвърли по-близо до брега.

 

Коментари ( 0 )