Непознатата история: Дайте ни образование, ако искате да сме добри майки и примерни домакини

„Трябва да се обърне по-сериозно внимание на духовния и умствения живот на женския ни пол.“ Този изпреварил времето си призив отправя към читателите на списание „Женски свят“ през 1894 г. неговата редакторка г-жа Теодора Ноева. Тази изключително напредничава и еманципирана дама, един от пионерите в борбата за равни права на жените в България, вижда в образованието надежда и единствена възможност за реализация на прогресивните си идеи. И действително, в патриархалното българско общество след Освобождението за младите момичета било задължително да могат да се справят с всякаква домакинска работа – да плетат, тъкат, готвят, шият и т.н., да се подготвят да станат добри и примерни съпруги и майки, но никой не смятал, че е необходимо да бъде развиван техният ум и да се разширят духовните им хоризонти. Нещо повече – повечето периодични издания, в които се публикували напътствени статии за семейството и мястото на жената в него, били „списвани“ от мъже, които рязко и с настървение критикували стремежа на жените да се образоват и да получат равни права с мъжете. „За забележаване е, че особено удоволствие съставлява на нашите публицисти да позоржат и хулят жената, като я считат недостойна за по-висок умствен и духовен живот.“ Констатира г-жа Ноева в статия, публикувана в бр. 3 от 1 февруари 1894 г. на списание „Женски свят“. 

„Идеалът според тия статии на мъжете е: жената-шивачка, жената-готвачка. 

Съжалява се в тия статии за старите добри времена, а в същото време, когато обвиняват жената в назадничавост, съжаляват, че не си е останала каквато е била в тия стари добри времена. Забравят, че движението напред, било към добро или зло, влече със себе си равно и мъжете и жените, че въвождането на европейската цивилизация – била разбрана или криворазбрана – новите, нахлули у нас условия за живота, сляпото подражание и увличане от всичко европейско, е еднакво присъщо и на мъжете и на жените.“

Г-ЖА ТЕОДОРА ГЕОРГИ НОЕВА Е РАДЕТЕЛКА НА ЖЕНСКОТО ДВИЖЕНИЕ и директорка на първото периодично издание от българската женска преса след Освобождението, сп. „Женски свят“. 

Темата за равни права на жените сериозно вълнува прогресивните и високообразовани дами като г-жа Ноева. Още през 1893 г. в бр.12 от 15 юни на списание „Женски свят“ тя публикува обстоен анализ на „Сегашното положение на жената в обществото и в семейството“. В този материал тя определя състоянието на жените като „поробено“ и заявява, че „един от най-важните въпроси в днешно време е освобождението на поробената половина на човечеството, т.е. освобождението на жената“. 

Ето какво още пише по темата г-жа Ноева: „Мнозина се мъчат да докажат, че жената е свободна и равна на мъжа и питат, от какво иска да се освобождава и какво равенство иска още тя. Но ако се взрем по на дълбоко, ще видим, че 

жената е напълно поробена от мъжът, 

че едната половина от човечеството притиска другата. Да се обясним: да видим дали мъжът и жената са равни пред закона, пред трудът и пред образованието; с други думи казано, дали жената има свобода да действува, свобода да живей и свобода да се развива.

 
Кръгът в който законът е поставил жената да действува е много тесен той я е ограничил само между четирите стени на къщата; тук справедливо може да се каже, че той за едни (мъжете) е майка, за други (жените) е мащеха. На мъжете той дава всички средства, с които те могат да постигнат своето щастие; той е така устроен, като че ли обществото се състои само от мъже, а за жените и дума не се споменава. Само мъжете имат право да гласуват, само те имат право да избират свои представители и да прокарват свои искания, а жените нямат достъп до това, с много малки изключения, например в Съединените Щати и някои области на Русия, където жената може да гласува”. 

Г-жа Теодора Ноева е една от малкото дами, които не само се осмеляват да отговорят на мъжките хули от страниците на „Женски свят“, но и се заема с „гражданското“ и „патриотично“ възпитание на българските жени в духа на национализма и християнските ценности и формирането им като отговорни майки, съпруги и гражданки.

“Жените ги причисляват към непълнолетните и слабоумните, които имат нужда от опека. Въобще жената не взема никакво участие в политиката. Но да оставим засега политическите си права на заден план и да видим дали жената и мъжът са равни пред труда.

Трябва ли жената да работи? 

Длъжна ли е тя да се грижи за собственото си съществувание? Много пъти съм чувала да отговарят на този въпрос отрицателно, като казват, че назначението на жената е било къщата и че там са я чакали работи много по-различни, отколкото да си мисли за печалби от собствените си ръце, защото именно на тях лежало възпитанието на децата им. Аз, от моя страна пък, искам да кажа, че ние трябва да работим, защото много от нас не са женени или не искат да се женят, други пък са разведени или пък са вдовици. Тогава те да мрат от глад, нали? Ами и женените жени, особено тези на работническата класа, осигурени ли са и в бъдеще? – Съвсем не, защото занаятите на по-голяма част от работниците са свързани с големи опасности, рудокопача, машиниста, дюлгерина (строителя) и мн. други, въобще живота на работника е много опасен, отколкото този на търговеца или чиновника, и така щото работника живее днеска за днеска, а утре какво ще го сполети, той не знае. И сега ако случайно умре бащата на едно такова семейство, то какво ще прави майката, която не знае никакъв занаят? Но макар и да може жената да се прехранва и да възпитава децата си, когато мъжът й е жив и когато овдовей, то тя пак трябва да работи, защото като издържа мъжът цялото семейство, жената се намира повече в зависимост: колкото повече човек е икономически зависим от някого, толкова повече той бива зависим и поробен във всяко отношение.

 
А до кога ний ще бъдем зависими от милостта на мъжете?

До кога ще бъдем робини? Време е вече всяка една да каже: „И аз от моя страна ще внасям в къщи!“ Наистина, че жената работи в къщи и нейната работа може да струва повече, но главното е, че никой не обръща внимание на къщната работа.
Може би ще ме попитате, читателю и читателко: Ами възпитанието на децата си на кого ще предостави тогава жената? – Ами тези жени, които остават в къщи дали сами се занимават с възпитанието на своите деца? Съвсем не! Тези, които имаме средства още от началото и поддаваме под чуждо влияние, като им вземаме дойка, после ги предаваме на домашните слуги и най после в някой пансион; по бедните пък, при все че стоят в къщи, те не обръщат почти никакво внимание на децата си, а се занимават с къщните си работи. Така щото остава ли майката в къщи или не, няма голяма разлика.“

Макар и сериозно обременен от предразсъдъците на социалната прослойка, от която самата тя произхожда, анализът на г-жа Теодора Ноева ни дава ясна представа за социалната значимост на жената в обществото в края на ХІХ век. 

Тя обаче не само пише и призовава дамите към равни права, но и действа. Г-жа Ноева е първата, която събира смелост и през март 1896 г. извършва безпрецедентен за времето си акт, подавайки заявление в Градското общинско управление да бъде вписана в избирателните списъци. 

Тази първа проява на движението на суфражетките във Варна, 

а може би и в цяла България, скандализира общественото мнение и въпреки че била директорка на най-известното  в страната женско списание и обществена личност, г-жа Ноева не успяла да се пребори. Това обаче не отчаяло смелата дама, която имала и подкрепата на семейството си, и тя продължила да се бори за правото на жените да гласуват почти през целия си живот.

След като получила мълчалив отказ от кмета Янко Славчев, Теодора Ноева завежда дело срещу градската управа, за което научаваме от бр. 9 от 1.V. 1896 г. на списание „Женски свят“: „В един от предишните ни броеве бяхме съобщили, че директорката ни г-жа Ноева е подала едно прошение, до тукашното градско общинско управление, за да се запише в избирателните книги, обаче сега научаваме, че г-н кмета оставил без последствие молбата на директорката ни, без обаче да представи прошението на съвета и без да мотивира причината за това нещо. Госпожа Ноева ще възбуди дело срещу градския съвет за тоя произвол и отнемане без причина на правата й“.

Г-жа Ноева губи това дело, защото според тогавашните закони тя нямала никакво право да влезе в избирателните списъци. Въпреки че в същия брой на списание „Женски свят“ излиза обширен материал за правото на жените по света да гласуват, у нас това право се давало единствено на мъжете.

Теодора Ноева не успява да получи правото да гласува, но 41 години по-късно получава признание за активната си обществена и благотворителна дейност лично от цар Борис ІІІ, който през 1937 г. я удостоява с орден „Гражданска признателност“- ІІ степен. 

 
Признанието идва заедно с първата стъпка към даване на избирателни права на жените в България. През същата година са направени „пробни избори” на местно ниво, след които министър-председателят Петко Каравелов докладва на царя, че жената наистина трябва да получи право на глас, защото тя може да е много по-образована от мъже, които дори не са стъпвали в училище и са неграмотни. През януари 1938 г. е обнародван новият избирателен закон и за пръв път в българската история се дава право на жените да гласуват.

Текстът на наредбата закон гласи, че избиратели са "всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".

Победата за слабия пол обаче не е пълна, тъй като извън този критерий остава голяма част от българките - неомъжените. Ограничението пада едва след 1947 г.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Свободният дух на варненката