IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Живот
09:02 | 30 януари 2018
Обновен: 13:57 | 29 март 2024

Непознатата история: Обучението във Варненската девическа гимназия

Освен два чужди езика, български, математика и природни науки девойките учели и полезни за живота неща, като – кърмене, гледане на болни, плетиво, шев и др.

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Обучението във Варненската девическа гимназия

ГРУПОВ ПОРТРЕТ НА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЧКИ ПРЕД СГРАДАТА НА УЧИЛИЩЕТО ОТ 1933 ГОДИНА. В центъра - директорът на гимназията Д. Осинин, Екатерина Ряскова, една от първите учителки в училището, Г. Христов, директор на Мъжката гимназия в града, Иван Церов – бивш преподавател, училищен инспектор и кмет на Варна.

 

 

През 1860 г. членовете на новосъздадената Училищна община във Варна успели в рамките на няколко месеца да организират и реализират мечтата си за създаване на българско училище в града. Това било основно училище с три отделения за деца от двата пола. По късно, през учебната 1868 - 1869 г. девойките се отделят от момчетата, а до Освобождението двете училища няколко пъти се сливат или разделят. 

 

Едва след 1879 г. Девическото училище започва своето развитие - откриват се втори и трети клас, а през учебната 1883 - 1884 г. става Държавна девическа гимназия с 4 класа и 73 ученички. Пълното си развитие като шестокласна гимназия училището достига през 1893 г.

 

Назрява и необходимостта от нова сграда. Така на 11 май 1893 г. е положен основният камък на Държавната девическа гимназия във Варна, а по този повод княз Фердинанд издава акт, в който се казва: „Днес, единадесети май, от хиляда осемстотин деветдесет и третата година от Рождество Христово, в деня на всенародния празник на славяно-българските просветители светите Кирил и Методи, след тържествен молебен, извършен в присъствието на цялото българско духовенство, на гражданските и военни чиновници и на всички квартируващи в града войски, се положи основният камък на това здание на Варненската държавна девическа гимназия – за образование и възпитание в него на гражданки и дъщери на татковината България во веки веков. Нека бог го винаги закриля!“. 


Сградата на Девическата гимназия във Варна, която получава името „Мария Луиза“, е построена по план на архитект Петко Момчилов в стил „модерен ренесанс“ и десетилетия наред това е най-красивата училищна сграда в България. 


През учебната 1896 - 1897 г. 

в шестокласната гимназия има по 4 паралелки в 1 и 2 клас, по 3 в 3-ти и 4-ти и по 2 паралелки в 5 и 6 клас, или общо 18 паралелки. Това е записано в първия отчет, който ръководството на учебното заведение публикува за информация на обществеността. Редовните учебни занятия започнали на 2 септември, с изключение на тези за най-малките ученички, които прекрачили училищния праг на 22 септември.


За абитуриентките от 6 клас учебните занятия приключили на 15 май, а за всички останали класове на 31 май. Следвали годишните изпити за завършен курс. По всички предмети, с изключение на техническите, изпитите се провеждали писмено. Имало и „полугодишни“ изпити, които се провели в края на януари – от 20-и до 30-и.


На 29 юни ученичките, преминаващи в по-горен курс, получили свидетелствата си. През учебната 1896-1897 г. това били общо 544 момичета от 564 обучаващи се в гимназията. 20 ученички останали да повтарят класа.


Какво изучавали през учебната година възпитаничките на Варненската държавна девическа гимназия и на какви изпити се явили?

 

„Закон божи“ била задължителна дисциплина, по която ученичките от 1 клас изучавали Стария завет (2 часа седмично), от 2 клас – Новия завет (1 час седмично), в 3 клас – Богослужение (2 часа седмично), в 4-ти – Църковна история (1 час на седмица). В пети клас на момичетата било преподавано, по един час седмично, Българска църковна история. Единствените, които били освободени от занятия по този предмет, били девойките от 6 клас.

 

СГРАДАТА В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК преди оформянето на парковото пространство в двора на училището.

 


Часовете за ученичките от 1 до 3 клас по български език били по 5 на седмица. В първи клас момичетата трябвало да научат основите на граматиката, а през цялата година „при четмото на стихове и проза в клас обръщано (било) особено внимание на правилното изговарянье на думите и на плавното четенье“. Във втори и трети клас момичетата продължавали да изучават основно граматика и синтаксис.


Четвъртокласничките също имали по 5 часа седмично занимания по български език, като освен синтаксис изучавали и старобългарски език, теория на съчинението, теория на стихосложението, теория на прозата и т.н.


На петокласничките преподавал Иван Церов, ето какво вписва за тяхното обучение бъдещият кмет на Варна в годишния доклад на училището: „При изучаването на разни видове поетични произведения винаги се е чел в клас известен литературен образец, правило се е разбор. Повечко време се отдели за минуванье на следните по-важни части от учебния материял: видове изящни изкуства, значение на поезията, историческо развитие на епоса, класически епос (за уяснение свойствата му – четоха се предварително в клас три песни из Илияда и по една песня из Одисея и Енеида); четенье и разбор две песни из „Божествена комедия“ на Данте и някои късове от псевдо-класически епос, особено от „Изгубения рай“ на Милсона, разбор на поемата „Медний конник“ от Пушкина и поемите: „Хайдуте“ от Ботева, „Грамада“ от Вазова и „Кракра Пернишки“ от Славейкова. При романа и повестта направен анализ на различни видове романи и повести: исторически, юмористически и битови. („Война и мир“ от Толстоя, „Дон Кихот“ от Сервантеса, и „Баща и деца“ от Тургенева, „Под игото“ от Вазов и др.). При лиричната поезия разгледани доста подробно разните форми на лириката, направено разбор на значително количество лирични произведения – чужди и наши, като при тая поезия, както и при драматичната, се обръщало особено внимание върху изразителното четенье на произведенията от страна на ученичките. При драматичната поезия ученичките четоха изцяло в клас трагедиите „Антигона“ и „Хамлет“ и комедията „Ревизор“, после което и върху всяка пиеса става разбор“.

 

Церов преподавал и на най-големите ученички от 6 клас „История на българската литература“

През годината те изучавали „по-обстойно произведенията на отца Паисия, Софрония Врачански, Венелина, Беровича, Априлов, Неофита Рилски, Славейков, Раковски, Любена Каравелова, Ботева и Вазова“.


От трети клас момичетата започвали да изучават по 3 пъти седмично и френски език, а от четвърти клас нагоре имали по два часа на седмицата и занимания по руски език.


От първи до трети клас включително на момичетата преподавали аритметика. В 4 клас започвали да учат по 2 часа на седмица алгебра и по един геометрия, като обучението по тези предмети продължавало и в 5 клас.


Естествена история (този предмет включвал някои понятия от биология, геология, химия и физика) учели до четвърти клас, а в пети влизал нов предмет – антропология.

 

Ученичките от 6 клас имали два пъти седмично „Хигиена“ 

По този предмет те придобивали много важни знания за живота, като „Колко може да яде човек на ден? - хранене“, „Разпределение на жилището“, „Кърмене“, „Грижи за бебето и детето“, „Гледане на болни“ и др.


Във Варненската държавна девическа гимназия се преподавало още история, география, химия, физика, стопанство и педагогика (след 5 клас). Шестокласничките се запознавали обстойно и с прословутия Фрьобелов метод.


От първи клас младите дами изучавали още полезни за живота и представянето си в обществото неща като рисуване и чертане, пеене и ръкоделие.


По ръкоделие в първи клас момичетата се учели на „плетенье на чорапе и шиене руски шев“, във втори на „всички видове ръбове, работене фестон и кърпенье“, в трети клас – „работение детски дрехи и изящни ръкоделия“, в четвърти усъвършенствали уменията си в „изящните ръкоделия“, в пети – „кроенье и шиене бели дрехи (мъжка и женска риза, корсажи и долна фуста). Обучението завършвало в шести клас с „кроенье и шиенье горни дамски дрехи“.


Според годишния доклад на ръководството на Варненската държавна девическа гимназия за 1896 -1897 г. „дисциплинарното състояние в гимназията през цялата година било задоволително“, но общественото мнение за поведението на ученичките и някои от преподавателите било доста противоречиво, а много от местните вестници критикували открито порядките в учебното заведение.


За това дали тези критики били справедливи, ще ви разкажа в следващата „непозната история“ на тема „Моралът във Варненската девическа гимназия“.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари

Новини Варна