Непознатата история: Второто кметуване на Коста Ранков
За миналото на Варна и управниците й през погледа на Христо Мирски
Публикувана: 22 Jan 2019 | 11:14
Коста Ранков - два пъти е кмет на Варна – юни 1894 – 28 април 1895 и 13 април 1899 – 15 януари 1901

Политическата кариера на Коста Ранков е свързана с първия „общински преврат“, когато през 1884 г., след отстраняване на общинската управа и кмета Руси Матеев (привърженик на Стамболов), Коста Ранков организира част от варненските първенци и е избрана тричленна комисия. Въпреки липсата на княжески указ, каквито са тогавашните законови изисквания, комисията поема ръководството на общината. Разбира се, начело на тази комисия застава Коста Ранков.

 

На последвалите местни избори печелят „правилните“ сили и Ранков става кмет, а Алеко Константинов пише по този повод фейлетоните си „По изборите в Свищов“ и „ Бай Ганьо прави избори“.

 

Според биографията на Ранков, публикувана във вестник „Търговски фар“, бр. 314 от 29 декември 1911 г., „той е роден на 24 ноември 1864 година в град Провадия. В детинството и ученичеството си се е отличавал със смиреност и прилежание (качества, които по това време се оценявали високо от обществото – б.а.). С отличен успех и с голяма прилежност завършил Педагогическото училище в гр. Шумен, след което учителствал като основен учител 2 години в град Варна. Но учителското място не му било по угодата, още повече, че много му било присърце да се придаде на политическа дейност, която е несъвместима с учителското звание. От учителството той преминал на служба по съдебното ведомство, чрез което могъл да се тури по-близо до обществените и политически течения и да се подготви за бъдещата политическа дейност“.

 

Ранков бил либерал-радославист и когато описва неговата дейност, Христо Мирски, активен член на Демократическата партия и на нейните ръководни органи, успява да внуши как поради недалновидност и политически пристрастия по времето на Ранков основните цели на управлението – да бъде подобрено водоснабдяването на Варна, благоустрояването на града, грижата за бедните и разширяването на летовището, са претърпели неуспех.

 

Всъщност още през първия си мандат като кмет, в началото на 1885 г., Ранков предлага на общинските съветници всички да излязат на улицата и да се запознаят лично с проблемите на града.

 

Общинарите установяват, че най-проблемното място са градските канали и миризмата, която се разнася от тях

 

Взема се решение за тяхното покриване и почистване. Разискват и въпроса за определяне на район в чертите на града, който да се даде на бедните бездомници. За такива се признават бедните, заселени най-малко преди 10 години. Определя се срок за застрояване - една година. Оказва се помощ за отваряне на неделни и вечерни училища, заделят се средства за безплатните ученически трапезарии, предоставя се безплатно на дружество "Майка" място за строеж на училищна сграда.

 

И през двата си мандата Коста Ранков работи усърдно за по-нататъшното благоустрояване на Варна. За него подобряването на  водоснабдяването на града е приоритет. Обсъжда се проект за довеждане на вода от изворите и се възлага проучването на специалист-инженер. Набелязват се конкретни мерки за подобряване условията за летуване.

 

Ето как описва обаче Христо Мирски тези усилия през 1932 г., когато на власт е правителството на Никола Мушанов. (Кабинетът е образуван от политически дейци на „Народния блок“ - Демократическата партия, БЗНС „Врабча-1“, БЗНС „Димитър Драгиев“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия, като доминиращо влияние има Демократическата партия, водена от Александър Малинов.):

 

„На 8.VI. 1899 г. се конституирал нов общ. съветъ при кмет К. Ранков, помощници: Рачо Бояджиев и Ат. Припрянов и Съветници: Никола Провадалиев, Никола Мутафов, Георги Антонов, Юрдан Мирославов, Гради Петров, Костадин Божков, Д-р В. Параскоз, П. Апостолиди, Д. Хаджиоглу, Мурад X. Саркизян, Хюсню Налбантиглу, Осман Ефенди Демирджи и Ахмед Хаджрчалж.

 

Секретар на общината бил П. В. Петранов.

 

Кметът К. Ранков е бил едновременно и нар. представител и в негово отсъствие кметската длъжност изпълнявал помощника Рачо Бояджиев.

 

На 11.Х. 1899 г. бил избран за пом. кмет Р. Антонов само за случаите, при които кметът е отсъствал.

 

Заслужават да се споменат следните решения

 

(Имайте предвид, че Христо Мирски подбира решенията, които да представи пред читателите, по свое усмотрение, без да смята за необходимо да обосновава по един или друг начин своя избор. – б.а.):

 

На 21.VI 1899 г. — да не се позволява за напред построяването на бараки по ул. Сливница и другаде из града. Решено било да се предпише на стопаните на имоти по ул. Сливница — да ги оградят със солидни огради.

 

На 12.VIII с. г. — с цел да се запази града от наводнение — да се направят два канала край града: единият за водите, идващи от Кокарджа и Кемеръ-дере, а другия за водите от Франга. Решено било първият да минава между болницата, казармите до морето, а вторият през Максуда за езерото.

 

На 10.11. 1900 г. е решено да се произведе търга за направата канала за водите, които се стичат от лозята в м. Кокарджа и Кемеръдере.

 

На 9.IX. с. г. бил одобрен търгът за направата на открития канал зад казармата и гробищата, като е било предвидено да се направят три дървени моста и 1,9 бентове с предварителни работи за улесняване залесяването на деретата Кокарджа и Кемеръ-дере. Търгът бил утвърден за 146 496,75 лв.

 

На 28.ІІІ. 1899 г. — да се поправят от собствениците на лозята всички пътища, които са биле развалени от поройния дъжд, паднал на 11.VIII. с. г.

 

На 2.XII.1899 г. бил натоварен кметът да води преговори за 4 мил. заем с право на командировка в странство.

 

На 8.1.1900 г. кметът направил доклада си по заема и съветът му е дал право да сключи окончателно заема, а на 1. XI. с. г. заемът, сключен от Париж бил одобрен от съвета.

 

Този заем, както ще се види по-после, е останал нереализиран

 

На 3.І. 1900 г. било решено да се сключи заем от 250 000 лв. за да се изплатят

 

 а) похарчените суми за поправка на чешми, улици и пр. повредени от наводнението,

 

б) за разходите по постройка на канала и зидане на франгенското дере и

 

в) дължимите суми на разни кредитори, които безспокоели общинската управа и спъвали службата в общината, като я правели невъзможна.

 

Казва се още в решението, че разходи били направени необмислено от бившия съвет, който не се е съобразявал със средствата на общината. Такива необмислени разходи се считали: доставката на бандеръмски камъни, постройката на телеграфо-пощенска станция и пр.

 

На 4.1 1900 г. било решено да се допълни решението на съвета от 15.1. 1899 г., като било постановено направата на тротоарите по улиците Пиротска, Сливница и Цар Борис да стане от общински средства за сметка на стопаните на имотите, от които впоследствие да се събере сумата.

 

На 5.1.1900 г. е било отхвърлено искането да се доставят номера за улиците, тъй като е нямало  кредит.

 

На 24 .IX. 1900 г. по искане на дирекцията на статистиката е предприето номерирането на сградите.

 

На 8.1. 1900 г. е решено да се отпуснат на Ж. Бл. Дружество „Майка“ и на Ж. Д-во „Саморазвитие“ местото между улиците: Венелин и Пиротска за построяване стопански училища. На Д-во „Майка“ се отстъпват 1000 кв. м на ъгъл, а на „Саморазвитие" 768 кв. м. вътрешната част. С това решение било отменено решението на съвета от 4. VIII. 1899 г., според което на Д-во „Майка“ се отстъпвало мястото между улиците Драгоман и Бдинска. Това последното място е било искано от настоятелството на съществуващото тогава  читалище „П. Р. Славейков“, но съветът не уважил това искане.

 

На 10.11.1900 г. съветът е отпуснал помощ на учреждающите се в гр. Варна безплатни трапезарии за народните и класни училища.

 

На 23.ІІІ. с. г. били определени за пазарни дни понеделничните и вторнични дни вместо неделния ден.

 

На 12.7. 1900 г. решено да се отстъпи на католическата мисия в града в замяна на подареното й с Височайши ферман от 14.IX.1869 год.; едно пространство към лозята „Кокарджа" за постройка на училище или друго благотворително заведение.

 

На 25.ІХ. с. г. това решение било отменено, като било определено друго място от 2585 кв.м съставляващо  1/2 от квартала пред народните училища „Св. Сава“ и „Св. Ангеларий“, но при условие по никакъв начин да не се строи църква, а ако такава би се построила, мястото, не ще се смята отстъпено.

 

На 7.VІ. с. г. е отстъпено на комитета на общ. сиропиталище 1/2 от старата гимназия за помещение на сиропиталището, като на 6.VII. с. г. било пояснено, че отстъпването става даром, за да може общ. сиропиталище да си построи учебно за целта здание.

 

На същата дата е решено да се направи тротоара пред  Варнен. Офицерско събрание от общината и за сметка на общината. За да вземе това решение, съветът е взел пред вид общественото назначение на зданието, както и незадоволителното материално състояние на офицерското събрание;

 

Все на същата дата е: взето решение, с което е отменено по-раншното решение на съвета от 9.ІІ.1899 г., за отстъпване на Б. У. настоятелство место за параклис—църква, като е постановено да се отстъпят 5000 кв. м пред училището „Св. Сава“ и между улиците „Миладиновска" и „Балканска“ (б. а. - днешната „Св. Петка“).

 

На 7.VI. 1900 г. е определен един квартал в чертите на Варненската община за раздаване на бедни бездомници

 

За такива се признавали бедните заселени най-малко преди 10 години. Местата се давали със задължение да се застроят в срок една година. Натоварено било техническото отделение да снеме плана на свободните в града места и да избере подходящото за целта, както и да се изработят подробните условия, при които ще се раздават местата.

 

Съветът е решил да се раздават места в чертите на града, защото всяко разширение на града извън чертите щяло да бъде във вреда на притежателите на недвижими имоти и на общината в техническо и хигиенично отношение. Определени били десет години за придобиване качество на бездомник варненски, защото са се явявали по-рано случай на експлоатиране с раздаване на места на новопридошли във Варна.

 

На 7.VI. 1900 г. е било възложено на инженер Хр. Станишев  да състави поемни условия за отдаване на концесия водоснабдяването и осветлението на града.

 

На 7 .VIII. с. г. са одобрени изработените поемни условия за отдаване на концесия електрическото осветление на града, като е решено на 2.Х. с. г. да се обяви и търга.

 

На 3.Х. с. г. е бил одобрен търгът за отдаване на концесия електр. осветление за срок 40 години, като са били определени следните такси за киловата част: за улици, площади и градини по 48 ст., за общински и държавни здания по 55 ст., а за частни здания по 80 ст.

 

На 7.VІІІ. 1900 г. било решено театралния салон, за който се отнасяло решението № 43/1898 г. да се построи на концесионни начала, според плана, одобрен от назначената комисия за преглеждане представените по конкурс проекти. Решено било да се обяви в чуждестранните вестници.

 

На 9.ІХ. 1900 г. била определена граничната линия на лозята от към града (подробно описание в протокола).

 

На 21. ІХ. 1900 г. е бил одобрен търгът за поставяне бордюрни камъни в ул. Преславска и да се уравни ул. „Пиротска“, за да може да се поставят бордюри.

 

На същата дата било решено да се купи мъртвоносна кола (катафалка), като тия на по-важните градове.

 

Нека дадем и некои сведения:

 

На 23.ІІІ.1900 год. кметът съобщил, че на 9.IV. с. г. ще се съберат във Варна всички съществуващи в България дружества „Юнак" на първи събор. Предвид чистото национално дело решено било да се отпуснат 8000 лв. за приготвяне на игрището и за разноски по бляскавото посрещане на юнаците, които са направили чест на Варна с решението си да бъде съборът във Варна.“

 

Статията е публикувана на 1 септември 1932 г. във „Варненски общински вестник“.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Непознатата история: Управлението на Жеко Жеков

 

Непозната история - Автомобили 14.01.2019г.

 

Непозната история - Балът 07.01.2019г.

 

 

Коментари ( 0 )