Непознатата история: Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години
За морала, конкурсите за красота, избора на най-красива носия и развитието на курортна Варна
Публикувана: 5 Mar 2019 | 8:38

Снимката е публикувана в бр. 13 от 15 август 1938 г. на „Варненски общински вестник“.

 

Преди 80 години в края на март 1939 г. Варненският градски общински съвет приема окончателно на трето четене бюджета на общината за 1939 г. който, както съобщава в броя си от 1 април с.г. „Варненски общински вестник“,  е „надлежно утвърден с постановление на министъра на вътрешните работи №1591 от 4 февруарий т. г. Той вече е влязъл в сила и общинските разходи и приходи се извършват по него. Приходната му част възлиза на 62 700 000 лв., толкова е и разходната. Това е бюджетът на един град, който брои 70 183 жители, а заедно с придадените към него села Царево (1602 ж.), Галата (934 ж.), Звездица (582 ж.), Надежда (459 ж.), Казашка махала (258 ж.) образува една община от 74018 души“.  В този бюджет било предвидено 3 600 000 лв. да дойдат от дейности, свързани с курорта, и кметът на Варна Янко Мустаков и Общинският съвет продължават да работят активно за привличане на повече туристи в града.

 

Това е последното мирно лято на Европа. Само няколко месеца по-късно, на 1 септември 1939 година, хитлеристките войски ще навлязат в Полша и светът никога няма да бъде същият.

 

Но лятото на 1939 година е все още мирно и безметежно за хилядите гости на Варна. „Курортният град ходи на плажа и почива денем, а работи и „живее“ нощем“,  разказва бр. 8 на  вестник „Завой“, седмичник за култура, изкуство, критика и общественост, от 6 август 1939 г. „Когато електрическите слънца блеснат и дрезгавината отстъпи място на напоената с ослепителна белота светлина, когато въздухът се разхлади и пресният морски ветрец подуха, потокът от хора започва да тече по улицата, булеварда, морската градина.“

 

Но този човешки поток е особено обезпокоителен за пуританските нрави на патриархалното варненско общество, което, макар и близо 20 години да разчита на приходите от курорта, все още не може да свикне с „модната вакханалия“  и „свободните отношения“ на чуждестранните си гости.

 

Журналистите са най-непримирими

 

Материалите, посветени на „курортния живот и морала на гостите“, са изпълнени с остро порицание или в най-добрия случай с тънка ирония по отношение на тяхното облекло, поведение и нрави.  „Правейки разходката си на хиляди километри далеч от Холивуд и от Найболсберг, вие можете да се блъснете в Грета Гарбо или Бригита Хелм. Не се учудвайте и не гледайте със зинали уста. Требва да свикнете с това. По-нататък курортистка некаква от Германия с разголен гръб и по къси панталонки, чука бързо, с дървените си сандали, по тротоара. Ако съдите по грима и „облеклото“ й, сигурно ще сбъркате. Тя не излиза от баните. Не. На плажа и на улицата е все същата. А по-надолу, друга една в дълги мъжки панталони, с цигара в уста, хванала „приятеля“ си под ръка, тича по асфалта. Вървя с приятеля си и се оглеждам като всички други. Обхванат съм от вълнение при гледката на този парад на мъже и жени които се притискат, блъскат, извиняват и отминават. Жени, разхождащи се, жени... Осемдесет на сто са жени. Нема нужда от специален подиум за избор на „царица на плажа“, тук са всички кандидатки: мис Германия, мис Полша, мис Югославия, мис София, мис Варна... Въздухът е тежко напоен с разни парфюми, примесени със слаб мирис на женска плът“, пише с горчиво възмущение авторът на материала във вестник „Завой“.

 

Подиум обаче е предвиден.

V-ти областен селскостопански културен и национален събор от 25 до 30. VIII. 1939 год. в гр. Варна. Програмата по дни включва: посрещане и настаняване на участниците, заря с церемонии на площада пред Катедралния храм, Благодарствен молебен и освещаване на съборното знаме, съборна манифестация на Шуменска област, конкурс за национални носии и морска феерия. От 26 до 29 август представления във Варненския театър на народни цени.

 

Конкурсът „Царица на плажа“ се провежда по-най-тържествен начин

Зеленина обвива моста на Централните бани. За специално поканените гости са предвидени пейки на самият мост, а цялата останала публика гледа от плажа. Първата площадка на моста (до кулата) е отредена за журито, което има отговорната задача да избере „Царицата“.  Фирми от Варна, София, Русе и Пловдив осигуряват подаръците за победителките – дрехи и чанти с българска бродерия, парфюми с прочутото розово масло и други тоалетни принадлежности. Вечерта в Морската градина се устройват грандиозни увеселения в чест на красавиците. Именно през това последно мирно за Европа лято за първи път варненка печели титлата. Таня Киселова е по това време на 18 години и освен короната, моралните критики на съгражданите си и клюките зад гърба си, получава още пътуване до Цариград, копринен костюм с българска бродерия и парфюм от заводите „Чилов“. Вестниците пренебрегват триумфа й, защото погледите на всички са насочени към откриването на „V-ти Областен селско-стопански, културен и национален събор“, събитие, за което кметът Янко Мустаков се обръща със специален „Апел“ към варненското гражданство, отпечатан в бр.10-11-12 на „Варненски общински вестник“ от 30 август 1939 г., в който между другото се казва: „Отворете сърдцата си, съграждани, приемете с присъщата ваша гостоприемност и братска любов нашите желани гости, с радост в техните души и направете пребиванието им между нас незабравимо и възторжено! Нека чрез неразривна искрена любов на брата от града към брата от селото изградим мощната гранитна основа за благоденствието на целокупния български народ и величието на България, под мъдрото ръководство на Негово Величество Борис III — Цар на Българите!“

 

В противовес на „плажните забавления“ като част от събора е организиран

 

конкурс за най-хубава национална носия

 

Ето какво се разказва за него в същия извънреден брой на вестника:

 

„На втория ден, 28 август, св. Богородица, преди обед съборяните имаха време да си отпочинат добре, за да се приготвят и нагиздят с пъстрите си премени за състезанието на носии, в морската градина. От 3 часа колоните с облечени празнично селяни и селянки по околии и общини, с плакати и знамена се отправиха пак по същите улици за Морската градина. Участвуваха само облечените в селски носии селяни и селянки. Когато стигнаха в морската градина всички се събраха в баните, на самия плаж, в първото женско отделение. Тука бе най-интересният момент от целия събор, най-красивото и пищно зрелище, което тоя събор можеше да даде. Всички носии, всички накити, всички премени, всички кафтани, блузи, елеци, престилки, накити, събрани в едно, на едно место, носени от три хиляди съборяни — селянки и селяни. Това бе най-великолепното видение, най-чудният букет на събора, неговото сърдце символ.

 

Удивени бяха всички зрители, между които имаше и много чужденци, които бързаха да фотографират предните носии и премени, хубавите селски девойки и напети момци. Това беше един кошер, от който се рояха живи човеци, хубави български чада в най-пъстрата премена, в най-отбраното облекло, каквито човек може да си представи.

 

Един незабравим ден, една незабравима гледка. След това по околии групите се изтегляха, отиваха в другите отделения откъдето се изкачваха на специалния мостик, пред многобройно жури, което требваше да премира и избере най-хубавата мъжка и женска премяна, най-добрия кавалджия, най-добрата певица на народни песни.

 

Състезаваха се всички околии, но най-трепетно и очаквателно се проявиха Провадийската с вълчидолските носии, Новопазарската с петмогилските от възморови блузи и тъмно кафеви кафтани у жените, Кубратската с тетовските женски носии, между които два цели червени кафтани с широки джобове, черешовските — червени поли с бели линии и червени елеци, а най-вече Русенската с блестящо  ярките цветове и торлашките полски носии от разградско, поповско и кубратско! Цели 6 часа трая конкурсът, съпровождан от музика. Хиляден народ се бе струпал около баните и в градината, за да наблюдава.“

 

Грандиозното изложение измества фокуса на журналистите от летните забавления към величествения парад на селскостопанските производители и техните цветни носии. Така и не успяваме да разберем какви мисли и чувства вълнуват осемнайсетгодишната Таня, първата варненка, спечелила короната на „Царица на плажа“. Те със сигурност са били по-силни и по-противоречиви от споделените една година по-рано пред репортер на „Варненски общински вестник“ вълнения на нейната предшественичка  от Югославия Олга Чолакович и нейните подгласнички. Все пак Таня Киселова печели титлата в родния си град и се подлага доброволно на одобрението, критиките и/или подигравките на своите съседи. Но за съжаление ще се наложи да задоволим любопитството си с това, което ни предлага бр. 13 от 15 август 1938 г. на „Варненски общински вестник“. Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години:

 

„Настъпи изборът за Царица на плажа 1938 г.

 

Интересът във всички се повиши, защото тук се влагаха вкуса и разбиранията не само на журито, но и на публиката, която предварително бе си определила симпатиите към тази или онази кандидатка.

 

Тези симпатии често се превръщаха в гласни настоявания и провиквания, смущавайки журито, което се принуди да помоли по високоговорителя публиката и я прикани към спокойствие.

 

Този най-сериозен избор продължи повече от половин час. Всяка кандидатка, уверена в своя успех, нетърпеливо изчакваше думата на журито.

 

Най-после след нетърпеливост и от страна публиката бе обявена за царица на плажа г-ца Олга Чолакович — югославянка, и нейни асистентки г-ца Снежинка Николаева и г-ца Маги Елиот.

 

Изборът се посрещна с многократни аплодисменти. Те се превърнаха в буря, когато избраничките се явиха повторно на подиума.

 

Запалени изборджии от плажа не се стърпяват и още когато избраничките беха на подиума, подаваха им ръце за поздрав. Фоторепортьорите непрестанно щракаха своите апарати. Не беха малко и любителите, които искаха да имат по една скъпа снимка.

 

Уморена от поздравления и очите на публиката, която жадно иска да се увери в хубостите на избраната „Царица“, ние успяваме да се доближим до „Царицата на плажа“ г-ца Чолакович.

 

Едно интервю, г-це, за вестника, който носи името на града, където Вашата прелест бе оценена от всички.

 

„Царицата“ ни отговаря на югославянски: — Много сте ласкав и непринудено ме карате да говоря. Преди да ме питате за друго, ще ви кажа, че съм от Панчево, близо до Белград, на 21 години, студентка по философия.

 

Надявахте ли се да бъдете избрана?

 

— Не ми е минавало през ума, че ще стана варненска „Царица“. Взех участие в избора по настояване на мои близки.

 

Какви желания имате в живота?

 

— Много деликатен въпрос ми задавате.

Бих желала да остана добра и да запазя красотата си, която намери обща похвала. Това не го правя от женска суетност, но от едничкото желание да бъде света по естетичен. Аз обичам красотата в живота, защото тя облагородява човека. Сега мога да се върна в родината си още по доволна, че станах „Царица“ в една братска страна, и наред с възхищението си от красивия ви град и хубавата страна ще отнеса и своята радост на избраница. От днес аз още повече обикнах България и Варна като най-хубав морски курорт.

 

Разговаряхме и с асистентките на Царицата.

 

Кажете г-ца Николаева нещо и за вас.

 

— Родена съм в София, дъщеря на полковник Николаев. Аз съм едва 17 години и ученичка в немското у-ще. Минавам за осми клас. С голямо стеснение, още повече като ученичка, се явих на избора, без да очаквам тоя успех. Обичам много да танцувам и да спортувам. Страстно обичам ездата. Веднъж си чупих главата по този спорт и от тогава вече яздя контрабанда.

 

Какво мислите да правите, като свършите училище?

 

— Имам желание да следвам медицина, но още по-хубаво ще бъде, ако ми излезе късмета и се омъжа.

Разговаряме и с втората асистентка г-ца Маги Елиот.

 

— От 16 юний съм на летуване във вашия прекрасен град. Ние англичаните имаме много морета, но във вашето има много чаровност и красота, която ми допадна. Родена съм през 1921 год. Летувам тук със семейството си и защото ми хареса вашия град, вярвам, че ще остана до края на сезона. Аз обичам много морето и сега съм още по-доволна, че ставам асистентка на морската „Царица“.

 

След избора на „Царицата на плажа“ любопитството на народа взе още по големи размери. Алеята в морската градина от баните бе буквално задръстена от народ. Само с големите усилия на полицията бе запазена една пътечка, през която се очакваха да минат избраничките. Същият наплив на народа бе и по бул. „Сливница“…

 

Същата вечер в Морското казино в чест на красавиците бе устроен грандиозен бал с литературно-музикална програма , изпълнена от именити артисти чужденци и българи, летуващи във Варна.

 

В чест на избраничките също така бе даден чай на терасата на централните морски бани.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

 Четете още:   

Коментари ( 0 )