Непознатата история: Синът на Франция

Първата световна война в Европа е събитието, което поставя края на т.нар. Хубава епох“ в Европа (1871-1914 г.). Кървавият конфликт отнема живота на милиони души и ликвидира три могъщи империи, променяйки коренно картата на европейския континент. Мнозина от нас са чували за сраженията при Дойран и битката, позната като „Червената стена“, в която българското воинство успява да докаже своите умения пред света. Въпреки това най-честата асоциация, която правим между България и Първата световна война, е подписването на Ньойския мирен договор, след който страната ни попада под частична окупация от страните на Антантата (или Съглашението), а техен главнокомандващ (1918-1919 г.) е

френският генерал Пол Александър Кретиен

Той е роден през далечната 1862 г. в Осон, Франция. През 1881 г. постъпва във военно училище, а след две години се издига в чин старши лейтинант. През 1884 г. получава възможността да докаже уменията си на фронта по време на Френско-китайската война (1884-1885 г.). По време на конфликта е ранен тежко в дясното ухо и е частично обезобразен. Това обаче не прекършва воина у него и той продължава своята военна кариера. През 1892 г. се издига в чин капитан, а 20 години по-късно му е поверено командването на 39-и линеен пехотен полк.

Още в самото начало на Първата световна война на 6 септември 1914 г. е ранен в коляното. На 19 октомври е назначен за командир на 77-а пехотна бригада, като на 18 декември е повишен в бригаден генерал.  След това на няколко пъти е преназначаван, но едно от значимите сражения, които е водил, е битката при Верден на 21 февруари 1916 г. Тогава той, заедно с 35-те хиляди души под неговото командване, се изправя срещу в пъти превъзхождащ го по численост германски противник. При сражението той се опитва да ограничи максимално ходовете на врага си и праща своите подчинени в яростни контраатаки, като в края на краищата на 23 февруари успява да разбие немците и да плени 10 000 души както и многобройна военна техника.

На 10 юни 1918 г. е пуснат в отпуск и отново бива зачислен на 23 юни. На 7 октомври с.г. поема командването на съюзническите окупационни войски на България.

Какъв град посещава генералът?

Изкушените от историята знаят, че в първите три десетилетия на миналия век езикът на културата и напредъка на Стария континент все още е френският. Мнозина от тогавашните варненци са владеели този език, също както мнозина от днешните говорят свободно английски и/или руски език. Езикът обаче не е всичко. За половинвековната си свобода морската столица е успяла да се разрасне значително, да изгради нова инфраструктура, да създаде нова архитектура и да се сдобие с електрическа енергия и канализация – все неща, които показват, че Варна вече не е онзи малък ориенталски град с криви и кални улици, по които можеш да срещнеш и хора, и животни, като количеството и на първите, и на вторите няма да се различава съществено.

Мълвата, че един толкова знатен генерал пристига във Варна, се разпространила бързо в града и така рано сутринта на 18 март 1919 г. множество варненци се струпали по градските тротоари, за да видят лично госта на града.

„Ученици и ученички и въобще учащата младеж със своите преподаватели, добре и прилежно очистени и облечени, със засмени и бодри лица чакаха с видимо нетърпение пристиганието на големият гост. Градът взе празничен вид. Къщите и дюкяните бяха окичени с наши и съглашенски знамена. По прозорците и балконите се показваха домакините и гостите, дошли да видят и похроникират по-отблизо посрещането. Официалната гражданска и военна власти бяха се събрали на определеното място, в двора на пристанището, където г-н генерала трябваше да слезе от вагона“ - пише вестник „Добруджанско слово“ от 19 март 1919 г.

Малко преди пристигането на генерал Кретиен един след друг дошли и двама знатни гости - английският генерал, командващ 26-а английска дивизия, и началник-щабът на същата дивизия генерал Пападопов.

Точно в 9,15 ч. синът на Франция пристигнал, придружен от френски и английски войници. Гостите били посрещнати от първите хора на Варна – окръжния управител Кръстьо Мирски и кмета Станчо Савов. Мирски побързал да поздрави френския генерал с реч, след което прозвучали химните на двете нации.

Станчо Савов, кмет на Варна (1915-1919 г.). 

Тогава кметът

Савов произнесъл реч:

„Ваше превъзходителство! Сърдечно Ви приветствувам и Ви казвам „Добре дошли!“ в нашия град.

Многовисокоблагородний генерале!

Преди половин век и повече великите принципи, прокламирани от француския народ: Свобода, братство и равенство, проникнаха тук, на балканите, подготвяйки малия български народ към борба за свобода и независимост. В тая велика за нас епоха ний виждаме благородните синове на великите народи: Франция, Англия, Америка и Италия, водени от чувство на правда и хуманност да вдигат своя мощен глас в защита на измъчения български народ. Част от българския народ доби своята свобода, възприе демократичните и свободолюбиви доктрини на западните велики народи и от тях се научи да обича и помага на потиснатите си братя и движим от най-благородното чувство на братство, да бъде готов да се пожертвува.

Днес, когато погледите на целия свят са обърнати към Париж, гдето се твори мирното бъдеще на велики и малки народи, българският народ вярва, че ще се обедини, ще бъде под общия отечествен покрив. Тогава българина спокойно ще обработва своите полета и ще се създадат трайни връзки с великите народи, между които и българския ще намери своето място, да работи за общото благоденствие и щастие. От тия чувства са проникнати моите съграждани и с тях Ви приветствувам, мой драги генерале в нашия град“.

След речта на кмета последвало гръмогласно и продължително „ура“. Няма как да разберем дали гражданите са разбрали думите на кмета и дали изобщо са си правели труда да вникнат в тяхното съдържание. Знаем само, че преди 100 години пристигането на всеки външен гост е било празник. Достатъчно е да си спомним стихотворението на Гео Милев, озаглавено „В празничен ден“, в което той използва култовото изречение: „…ама не бива, ще зяпаме царя/ сякаш не знаем какво е то цар“…

Така или иначе протоколът е спазен. Според вестник „Обнова“ от 19 март 1919 г. след речите генералът е бил разведен в града, като са му представили началниците на учрежденията и някои от видните жители на града. Кретиен е бил удостоен и с честта да чуе българския национален химн, изпълнен от църковния хор, след което обиколил пристанището с автомобил, като навсякъде бил посрещнат с гръмогласни викове „ура“ и хвърляни по него цветя.

Още същия ден обаче високопоставеният гост отпътувал обратно за София, а според в. „Обнова“ в него останало впечатлението, че варненци са любезни и гостоприемни към всички държави от Великите сили.

Той заема своя пост в България до 10 август 1919 г., когато отново е

причислен към армията

На 3 февруари 1921 г. окончателно е пенсиониран. През 1932 г. се установява в Анкур, Североизточна Франция, и през следващата година се отдава на просветна дейност като президент на Обществото по селско стопанстно, наука и изкуства в Йор (Société libre d'agriculture, науки, изкуства и belles-lettres de l'Eure). През 1933 г. напуска поста си, умира на 6 май 1948 г.

По-верните читатели на рубриката  „Непознатата история“ си спомнят, че малко след генерал Кретиен френски стрелкови полк изказва своите впечатления от града пред вестник „Обнова“ от 16 юни 1919 г. Макар войниците да не са толкова високопоставени, те не страдат от липса на любезност и дори изтъкват, че много от варненци общуват с тях на френски език.

Българският цар Борис III и капитанът на френския кораб „Жана Д‘арк“ в разговор пред Катедралата. Снимка Варненска дигитална библиотека

Години по-късно, през 1934 г., във Варна отново пристигат френският учебен кораб „Жана д’Арк“, като този обаче френските военни са гости, а не окупатори.

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ