IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Култура
14:31 | 19 февруари 2015
Обновен: 05:31 | 27 март 2024

Гергана Арнаудова: Театърът е като влюбването, просто ти светва червената лампичка...

По материала работи: Златина Добрева
Гергана Арнаудова в „Свекърва“.

Тя е
Позната от сцената на Варненския театър. Една от последните й роли е от хитовата постановка „Свекърва“ на режисьора Стоян Радев Ге.К. Личи, че театърът й доставя удоволствие. Независимо от ролята си в спектакъла, погледът й гори. Така, както самата тя гори в превъплъщенията си. А те никак не са малко, въпреки младата й възраст. От 2 години официално е попълнение на варненската трупа. Тогава завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Гергана Арнаудова. Позната още отпреди 7 – 8 години, откогато я виждаме в различни спектакли. Снимала се е в игралното кино (“Дзифт“), има и участия в късометражни ленти. „Кандидатствах и режисура преди 7 – 8 г., но ме скъсаха, и съм много щастлива, защото доста хубави неща се случиха до другото ми кандидатстване“, признава Гергана. Освен всичко друго тя е много позитивен човек, изключително приятен събеседник, затова бариерите падат и си говорим на ти.

 

- Гергана, как се запали по театъра?
- Дължа го на учителката ми по литература в Икономическата гимназия г-жа Недева. Тя беше голям почитател на театъра, надявам се още да е, и много ни водеше на театър. Тя ни доведе да гледаме „Хамлет“, тогава трябваше да го учим. Ние, разбира се, отидохме радостни, ще бъдем свободни от часове, иху-у-у. Не зная как се случи, то е като влюбването. Дзън... И нещо светна като лампичка в мен. Казах си, аз трябва да се кача на тази сцена. Бях девети клас. Веднага разучих за школи, как мога да се докопам до тая сцена. Намерих школата на Дафинка Данаилова, тогавашната директорка на театъра, записах се и така се почна. После в школата на Вальо Митев, после при Стоян Радев и там беше завършекът на моето школническо обучение. После дойде академията.
- Спомняш ли си първата роля?
- Дебютът ми бе в едно представление на режисьора Станчо Станчев. Пиесата се казваше „Учителя, или сянка върху дъската“. Трябваше да се допълни класа, защото имаше един голям клас от ученици на сцената. Аз играех някаква ученичка бунтарка, цялата в татуировки, обеци... Това беше супермалка роличка, тук, във Филиала. На Основна сцена дебютът ми бе в „Член 223“ на Ст. Л. Костов, Александър Илинденов беше режисьор. Там играех слугиня. Излизах, изяждах една филия на сцената и се прибирах.
- Ти и в други пиеси си играла слугиня...
- Аз се издигам в йерархията (смее се). Играла съм слугиня. Камериерка играя в „Канкун“, сега ще играя главен иконом в новото представление. Мисля, че тази роля си ми е някакво призвание.
- Колко роли имаш зад гърба си?
- Ами за разлика от някои колеги аз си ги броя стриктно. Нищо, че ми се смеят. 22 роли имам. Понеже много забравям, обичам всичко да си записвам – кога е била премиерата, какво съм играла, и си водя дневник.
- Зная, че последното турне на „Свекърва“ е било много успешно. Ти как го почувства?
- Страхотно беше преживяването. Гостувахме в Пазарджик, София и Плевен. Намръзнахме се, но пък много добре ни посрещнаха. Пълни салони навсякъде. Цветя, подаръци, беше много вълнуващо. Колеги от Пловдив дойдоха да ни гледат, от София и Плевен също.
- Как си обясняваш успеха на „Свекърва“ като човек, който е вътре в представлението?
- Може да прозвучи банално, но „Свекърва“ е представление, направено с много любов. Стоян много добре подбира екипа си. Скоро четох едно интервю на Асен Блатечки, който казва същото. Не може да има театър без добър екип. И аз си мисля така. Не може да се направи добро представление без добро приятелство и сплотеност. То трябва да е като една топка тесто. Слагаш различни компоненти и започва да се меси. Така стана и „Свекърва“. Ние някак си омесихме заедно това представление. И сега си го печем.
- В „Свекърва“ играеш Керекова, допада ли ти тази роля?
- Да, много приятна, много симпатична роля. За първи път си партнирам с Николай Божков, много добре се сплотихме с него да вървим в една линия. Много цветно, много шарено представление. Много отговорно всички се хвърлихме в него с пълно доверие в Стоян Радев. А и винаги към неговата режисура всички сме подхождали така. Ето ти тялото и душата ми, прави каквото искаш с тях.
- Имаш ли сред тези 22 роли такава, която най-много ти допада?
- Всички си ги харесвам. Май още не съм я стигнала любимата. Много си харесвах ролята, защото беше голямо предизвикателство за мен, в „Маркиза дьо Сад“ на Стайко Мурджев. Това беше наше дипломно представление в театър „Сфумато“. Това ми беше най-голямата роля, с най-много текст, с най-дълга линия, бях през цялото време на сцената. Тази роля най-успя да ми бръкне в душичката и сърчицето.
- Понеже спомена най-много текст, ти имаш роли, в които нямаш реплики. Как се чувстваш в тях?
- Много ги обичам. Хубаво е, защото само присъствайки, могат да се правят повече неща. Актьорът, когато няма текст на сцената, въображението му много повече работи. Как да изразя това, което искам да кажа, чрез тяло, чрез жестове, чрез погледи. Много интересно е. Затова са ми любими тези роли. Слава Богу, имам доста такива и гледам да ги разнообразявам.
- Как подхождаш към ролите си, лесно ли влизаш в роля?
- Първо се стресирам от текста. Това ми е много голям страх като актриса, макар че си уча сравнително лесно текстовете. Първо виждам текста и си казвам примерно - добре. Защото има текстове, които са много дълги, или които са архаични, трудно се изговарят, много е особено. Като прочета текста два-три пъти, вече се успокоявам и си обмислям моя персонаж какъв е. Лесно влизам в роля, да.
- Имаш ли усещането, че всяка роля оставя някаква частица у теб, че те променя по някакъв начин?
- Разбира се, то при всеки актьор е така. То е като едно посято дърво и хората си оставят понякога следи на него - драскат си с нож примерно. Или да си представим килията на някой затворник. Те си чертаят чертички. Така е и при актьора според мен, всяка роля ти оставя по една чертичка. Защото ти трябва да влезеш в този човек, да бъдеш този човек. Ти живееш нечий живот. Дори да е сходен с твоя, ти можеш понякога да поправиш себе си чрез ролята си.
- Имаш участия и в киното, такава тръпка ли е за теб като театъра?
- При всички случаи ми е много любопитно. Много ми харесва, много е различно, защото аз си представям по един начин как правя нещата и как изглеждат, но после, като ги видя на едно малко екранче, съвсем друго е, викам си дай да повторим някои неща. Хубавото е, че можеш да повтаряш всичко - един дубъл, втори дубъл, както на теб ти харесва или както на режисьора му харесва. Предизвикателство е. Ние в театъра сме на живо. Не можеш да повториш. Театърът излиза на живо и всеки път е различно, никога не е едно и също. Снимах в киното и в „Цвета на хамелеона“, но при монтажа не се стигна до моята линия изобщо. Това лято снимах в един филм с Таня Лолова за рибарите. „Бартер“ е работното му заглавие. Ролята ми е купувачка на риба. С Мишо Мутафов, с Филип Аврамов направихме добър отбор. Моята роля е мъничка. Още опипвам средата, още навлизам в киното.
- Ти си възпитаничка на проф. Пламен Марков, какво си научила от него?
- Пламен Марков си го обичам по мой си начин. Той е много добър педагог. Умее рязко да ти смъкне границите, дори чисто човешки. Помня при срещата си с него в академията. Влязохме трийсет човека в една малка стаичка и той каза: „Тук се събличате всички. Отсега си махнете тия притеснения, защото сме дошли не да се обичаме, а да работим”. Ние бяхме прекрасен клас, много задружен. От всеки един от преподавателите и асистентите нещо съм научила. Въобще 4 години бяха много вълнуващи за мен.
- Имаш ли роля, която много си искала да изиграеш?
- Нямам още. Гледам всяка нова роля да ми стане любима. Да си я направя. Казвам си, аз това не съм го играла, ще го направя.
- Имаш и театрални турнета зад граница. Различава ли се чуждата публика от нашата? Въобще как усещаш публиката?
- Явор Гърдев е виновник да изляза от България. Ако не беше той и представленията, в които съм участвала при него, нямаше да стъпя в чужбина. Първо с „Калигула“ обиколихме Македония, Москва, Париж, после с „Хамлет“ ходихме в Полша, в Гданск. Много интересен театър имат там, чисто нов, с много странна архитектура. Една квадратна черна сграда, без врати и прозорци. Все едно някакъв затвор. Влизаш, една сцена може би като Филиала, малко по-ниска. Единственото, което можеш да направиш като външен човек, е да се качиш на покрива и да разгледаш отгоре. Салонът е много хубаво направен, амфитеатрален, на всеки от трите балкона има ложи. Уникалното е, че се отваря покривът. Черно отвън, вътре кристално бяло. Гримьорните разкошни, душ-кабини, лукс направо. Иначе за публиката - аз съм играла и пред много шумна, и пред много приветлива публика. Имахме едно представление на „Свекърва“ с абсолютно мълчалива публика. Никаква реакция. Все едно играем на дивана. Чак се притеснихме. Поне кихнете, бе, по-добре ще е. Мъртвило. Празни лица, празни очи. Накрая - бурни аплодисменти. Иначе хората са еднакви навсякъде. Зависи какъв продукт предлагаш на хората, просто те го приемат по различен начин.
Юлиян Атанасов

Коментари

Новини Варна