Милица Иванова от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Живея, за да пиша!

Милица Иванова е на 13 години от Варна. От четири години е член на литературен клуб „Касталия” към ОДК - Варна. 

Още от малка Милица се увлякла по литературата. „От дете творя, още откакто се научих да пиша. Обичам това, с което се занимавам. Белият лист е мястото, на което мога да бъда себе си. Реални събития от живота и всекидневието най-често описвам в произведенията си. Дори малките неща, заобикалящи ни всеки ден, ми действат вдъхновяващо. Те ме докосват. 

Най-незначителното преживяване превръщам в значимо по свой начин, надявайки се читателите да усетят това, което аз чувствам”, разказва Милица.

Любимият й автор е Джоан Роулинг. „Фентъзи историите ми помагат да избягам от действителността. Затова сред любимите ми четива е поредицата „Хари Потър”. Читателят успява да се пренесе в различен свят, който може би вдъхва някаква сигурност. Като писателка Роулинг създава друга реалност или илюзия, която внушава чрез книгите си. Успехът на един автор не е базиран на образованието. Той трябва да чете. 

Черпенето на идеи е пътят на усъвършенстване 

Всяка творба, всяко писание създава свой собствен път. Съчетава в себе си свят от герои, мисли. Вълнува, чувства и пренася. Отнася те на друго място. Трябва да усетиш, за да можеш да предадеш чувството на читателя“, убедена е Милица.

Участието в състезания не е мерило за успех, смята младата писателка. „Участвала съм в Националния литературен конкурс „Любовта в нас“ със свои произведения, но не това е важното в пътя на един творец. Да докоснеш някого, да го накараш да усети емоцията, която си предал на листа хартия - това те кара да се чувстваш добре. Искам да продължа развитието си в тази насока, а може би... един ден и в журналистиката. 

Ще продължавам да пиша, докато го усещам. Всъщност... живея, за да пиша! Бих искала да се харесва това, което върша, да докосвам читателя, неговите мисли и същност“, допълва Милица.

Под формата на четиристишие написала първата си творба. „Бях малка, едва на 6-годишна възраст. Откъде ми дойде самата идея, не знам, но просто усетих, че трябва да го направя. Както всеки, разбира се, нямаше да се справя без подкрепата на родителите си. Единствена аз пиша в семейството си. Опора усещам и в приятелите си, които ме насърчават да продължа в тази сфера. Чувстваш сигурност, когато знаеш, че някой те подкрепя. 

За мен писането е наравно с другите начинания. Не мога да го пренебрегна, знам, че това, което правя, има значение. Писането е моята същност“, разказва 13-годишното момиче.

Съученици на Милица посетили представянето на една от книгите, които клубът издава всяка година. „Светът на литературата ги заплени. Оказа се, че просто нещо трябва да събуди интереса у тях към писането. Откриха в себе си автор, за който не бяха подозирали. 

Нали това е смисълът на живота - да намериш себе си.”

Да бъде автор не само за близките си, да представи творчеството си на читателите извън България. Това си пожелава Милица занапред. „Искам да бъда оценена. Някой ден ще съм отдадена само на писането, знам го!“, споделя Милица. 

ИЛИЯНА МИТАКОВА