Музей на морското конче развихря детската фантазия във Варна

Любов от пръв поглед и дом на детското въображение е работилничката музей, която е спретнал във Варна един артист. Добромир Енев го е нарекъл Музей на морското конче за деца и възрастни, а екипът на Медийна група „Черно море“ го посети, за да разбере защо един художник, живеещ зад океана в Америка се е върнал у нас, за да поддържа огънчето на духовното. С него разговаря Кирил Аспарухов в стара възрожденска, 100 годишна къща, една от няколкото в двора на Обредния дом. Освен работилничка и музей, авторът я нарича още Junior’s house. Заобичал е пространството още с първото си виждане и е решил именно там да пренесе огромния запас от книги, с които се връща от САЩ. Разбира, че Обредният дом е идеално място за културно средище. Защо морско конче? Странното животинче е негова любов от първо гмуркане.

„Баба и дядо са основатели на Добричкия театър, на 4 г. видях маска и с първото си гмуркане във водата, видях морско конче. Заобичах го. Целият ми живот е изкуство. 15 000-16 000 часа съм рисувал. Морското конче е ключът към гения на човека. Трудно е с хората, ниският ни стандарт създава много проблеми. Покупателната способност на хората е много ниска и артистът, художникът не живее този живот, който трябва. Нашият балкански манталитет е странен.  Неслучайно сме създали стихотворението за мравката и щуреца. Величаем мравката като работливка, а щуреца описваме като нехранимайко, който само свири. Как обаче би живяла мравката, без присъствието на твореца в живота си?

През тези 15 години съм работил с 30-40 мои колеги аниматори, инженери и съм се убедил, че децата са най-важното нещо и трябва да се фокусираме върху тях. Аз ги изкушавам с рисуване, скулптура, живопис, акварел, апликации. В художествената академия се работи с преподаватели. Там разбрах, че да рисуваш голи старци си е загуба на време. Една красива актова снимка ще си изтегля от телефона, вече не е нужен и фотоапарат и ще я направя. Няма нужда да се надбягвам с Рембранд, Рубенс, Леонардо, Микеланджело или който и да е. Гениите са положили усилия в тази посока. Аз нямам нужда да си губя времето с това. Един художник трябва да създава нови светове, достъпни изключително за децата.

Менталната смъртност в цялата история на човечеството не е била толкова голяма колкото в момента

– порнография, наркотици, алкохол, целият този политически фарс по телевизията. Децата са потопени в една много негативна реалност и те са най-уязвими, стените им още не са издигнати. Това е голям проблем. Мисля, че въображението е една ваксина срещу тази грозна реалност. Всяко дете има собствен темперамент и собствено разцъфтяване, както всяко цвете. Но има срок, в който това дете трябва да бъде потопено в тази атмосфера.

Идеята ми е да предложа на всички частни училища – да си правят тук арт-полуден.

Обремененото от екрани и стрес детско мозъче не може в рамките на един учебен час да влезе в космоса на изкуството. Това е съвсем друг спектър на емоционалност,  креативност и  интелектуалност. Тук децата могат в рамките на 2-3 часа да бъдат потопени в изкуството. Тогава следите в тяхното мозъчно пространство и въображение ще бъдат много по-дълбоки и ефектът на изкуството ще бъде много по-голям. Това е целият смисъл на образователната система.

Защото един интелект без въображение е толкова импотентен, колкото обратното.

Обичам България, но начинът по който мутира обществото не е добър. Живял съм на много места – в САЩ, в Европа и в България. Виждам как българинът се промени драстично в негативно отношение, а това оказва пагубно влияние върху децата. Особено когато влязат в пубертета, пипнат ли химиите, субстанциите, нещата стават страшни. Родителите са безпомощни. Тази работилничка няма почивен ден. Творецът няма почивка. Аз си нося офиса в главата“, казва още Добромир Енев. Авторът споделя, че намира партньори сред жените предимно. По негови думи чужденците влизат и не искат да излязат, а българите го гледат като че ли е луд.

На вратата на музея има интересна табела, която приканва „Жените да си оставят метлите, мъжете – да си оставят комплексите вън, няма кой да им ги вземе. Деца, заповядайте, добре сте дошли, обичам ви!“

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов