Емануил Мутафов: Как се тури началото на Варненския театър?

За началото на театралното дело във Варна разказва Емануил Мутафов¹ в статията си „Как се тури началото на Варненския театър“, публикувана в бр.10-11, от 1 септември 1937 г. на „Варненски общински вестник“: 

„Днес, като има във Варна театър, втори след Народния в столицата, може да се говори за цел и назначение на театъра, за шестото изкуство, за художественото му въздействие, за ансамбъл, за репертоар и т. н.; и по тия въпроси може да се подигат спорове, често с разгорещени страсти.

Всичко това, преди всичко, показва интерес у гражданството към театъра като естетическа, етическа и образователна ценност; а след това и желание той да бъде издигнат на онази висота, на каквато требва да стои като изкуство.

Това може само да радва гражданина, който наблюдава развоя на театъра в града ни от 30—40 години насам, защото в проявения интерес се вижда сравнително по-висока култура и тласък към по-добри постижения в постановки и репертоар, за да изпълни театърът по-целесъобразно своето назначение.

А как е постигнато това? Интересен и поучителен е развоят на Варн. театър, обаче целта на тази статия е друга.— Преди 30 години за постоянен театър и редовни представления във Варна не можеше да се говори.

От време на време градът биваше посещаван от пътуващи трупи, напр. „Смех и сълзи“ (отцепници от театъра при „Славянска беседа“ в София), която играеше „Нора" от Ибсен, „Лес“ от Островски, „На дне" от М. Горки, „Идиот“ по Достоевски, „Венц. Търговец“ и др.

В състава на тази трупа влизаха лица, които се издигнаха като именити артисти, напримър: Кр. Сарафов, Бъчваров, Ганчев, Будевска, Ат. Кирчев, Снежина, Стойчев, Стойчева, К. Стоянов, Кица Стоянова и др.

Друга пътуваща из царството трупа бе „Съвременния театър“ на Матей Икономов, значението на която не е малко за развоя на българския театър.

От репертоара на тази трупа се помнят „Призраци“ отъ Ибсен, „Нар. враг“, „Огньовете на св. Ивановата нощ“ от Зудерман, „Монна Ванна" и др.

Трупата на „Модерен театър“ на г. Донев с репертоар: „Безчестните“, „Майката“, „Интересът преди всичко“ и др.

Представленията се даваха въ некой салон, напр., „Зала съединение“, нещо като градско казино, недобре пригодено за театър. Други такива салони беха „България“ на ул. „Преславска“, до сегашното комендантство, некои партийни клубове, „X. Панако" (сегашна „Златна котва“), театър „Приморски“ на бул. „Фердинанд“, найх-убавият за времето си нов салон „Прошек“, театър „Борис“ (сега кино „Палас“) където, обикновено, се подвизаваше на турски език с голем успех прочутия тогава Ибиш-ага.

В града любители образуваха 1-а Варн. театрална трупа „Напредък“ с председател Пр. Прелавски, голем по него време артист.

Тази трупа успиваше от време на време да играе некоя пиеса при осветление с газ, обикновено, с благотворителна цел. Играеха се „Хамлет“, „Отело“, „Разбойници“, „Иванко“, „Хернани“, „Сватбата на Кречински“, „Двамата желъзари“, „Испанци“, „Кулата Нел“ и др.

Ето и некои от артистите:

Пр. Преславски, чиновник в мировото съдилище, който и сега не е престанал да мисли и живее с театралното дело в града, у когото, наверно, има много данни за историята на театъра в града.

Стойчо Иванов, тел. пощ. чиновник, сега пенсионер.

Дюлгеров, чиновник окр. финан. управление, по-късно артист в Народния театър.

Г-жа Донсузова, Ник. Ченков, сега адвокат в Лом. Ник. Котаров, сега адвокат във Варна.

Цанков, сега проф. в Богослов, факултет в Соф.държ. университет.

Т. Страшимиров, адвокат, нар. представители, сега покойник.

Григ. Чернев, предприемач Ив. Дабков, брат на арх. Д. Дабков, Сега покойник. Ст. Кожухаров, С. Стоянов, Ив. Кожухаров, г. и г-жа Фратеви, Ат. Кирчев.

Коста Стоянов и Кица Стоянова, по-късно артисти в Соф. нар. театър

С. Медарев, секр. на Варн. окр. отделение. Георги Иванов, секр. на държ. адвокат, прошенописец и др.

Както се вижда все лица, за които актьорството тогава не беше професия, но със собствени сили и лишения мнозина от тех станаха артисти.

По този начин се създаде у нас онази жива сила на сценичното изкуство, на която се надява днес и Варненският театър за сезона си.

Колкото присърдце имаха любителите от „Напредък“ изнасянето на пиеси пред варненското гражданство, толкова по-вече се налагаше нуждата от театър.

И те се ползуваха от всеки случай, за да изтъкнат това не за себе, а за града, гражданството. Една група от „Напредък“ споделяше радостта от успехите си и болките от неудобствата за изнасяне пиеси в едно от отделенията на бирария-градина „Каракашев“ на ул. „С. Доброплодни“.

Там замисляхме ходатайствата, исканията и настояванията. Идването на г. Церов, бивш учител по литература, за кмет подигна настроеното и надеждите на скромните варненски театрални дейци и ни направи по-дейни, за да видим осъществена мечтата си за театър.

Най-после г. кметът даде съгласие да се свика едно събрание през м. август 1908 год. в салон „Прошек“ под негово председателство. Целта на събранието беше да се организира измежду варнен. гражданство едно „драматическо дружество“, което да подготви обществото за целта, т. е. за отпускане пари за един театър.

Сам г. Ив. Церов съзнаваше важността на начинанието и трудността, която требваше да се преодолее. Очакваше се събранието да бъде масово посетено от интелигенцията на града ни, но уви!

В салона имаше селски учители и учителки, ученици, ученички и неколцина граждани, между които личеха неуморимия тогава Кр. Мирски, председателя на трупата „Напредък“, г. Пр. Преславски, неколцина от артистит-любители и братът на редактора на в. „Свобод. Глас“ г. Петков.

На това събрание покойният сладкодумен учител Ив. Стоянов говори на тема „Историята на театъра“, а аз—на тема „Театър и публика“, в която изтъкнах незаинтересоваността на варненската интелигенция и необходимостта театърът да се наложи, при такова обстоятелство, от обществено-политическата власт в града. (Справка в тогава излизащия единствен седмичен вестник във Варна „Свободен глас“ с редактор— стопанин г. Петков).

Взе се решение да се иска от общината да отпуска три години наред по 300,000 лв. за изграждане театър и подготвяне един кадър от артисти чрез командировки за специализация.

Требваше да се използува кметуването на г. Церов, председателството на Кр. Мирски в окр. съвет и Ж. Жеков, окр. управител, тъй като и тримата имаха присърдце това дело.

Особено г. Ив. Церов, който искаше да види театър във Варна. Това събрание не можа да организира драмат. дружество, но то, именно, постави началото на Варнен. театър, въпреки неотзивчивостта на варненската интелигенция. Кметът внесе в общинския съвет взетото решение в „Прошек“ и благодарение нему съветът реши да се отпуска по 150,000 лв. всека година, за да се изгради доходен общински дом със салон за театър и библиотека с читалня.

Нещо като сегашния недовършен Македонски дом, дюгените на който са довършени, а салонът има още да чака.

Види се това начинание засегна некакви интереси и то почна да се спъва и линее.

Въпреки всичко в 1912 година се положи основният  камък, а след това издигнаха се стените и дълги години стърчеха така.

Минаха бурни години, измениха се разбиранията: Доходният общински дом се превърна на театър с цел и назначение на нравствено учрежение с естетичека, етическа и образователна стойност.

В борбите и грижите за доизгражадането на театъра, като че съвсем се забрави да се подготви съответната жива сила, та театърът да не търси, да не събира артисти и след това да се съставя репертоар за предстоящия сезон.

Артистите сами се подготвят често с лишенията на самоотвержение, често и с пожертвувание на дарования, но онова което има обществена стойност, то е, че чрез тех се създаде нашата драматическа книжнина и пак главно Г.Б. създадоха известна театрална култура и разбирания у нас.

Сега може да харесваме или не играта им на сцената и да искаме по-големи артисти, да наблягаме на театъра като на политико-просввтителен институт; но ще подпомогнем ли артиста, за да се създаде такъв, какъвто го искаме, и Варненския театър да стане не издънка на Софийския народен театър, защото издънките често буренясват, а да се издигне като самостоен театър със свои постижения?

Ем. Мутафовъ