От тази година: Нова категория научни водолази ще влязат в морското обучение

Приоритет за ЕС през новия програмен период в областта на морските дейности са сините иновационни технологии и тази тенденция пряко засяга морския ни бранш, като поставя пред него все по-остро въпроса с недостига на квалифицирани млади кадри, заяви за в. „Черно море” Илзе Атанасова, председател на УС на Морски клъстър  България.

Проблемът се задълбочава от настъпилото

оживление в морската индустрия

както у нас, така и в цяла Европа; през последните една-две години синята икономика отново отчита ръст и вече стига равнището на развитие от 2008 година (началната на кризата). В същото време в ход е въвеждането на нови регулации за постепенно намаляване на въглеродните емисии от корабите (за декарбонизацията им), също и за опазване чистотата на морската вода. Важен акцент стават и новите морски сектори: добив на енергия и на полезни изкопаеми от морското дъно. Модерните IT технологии, дигитализацията, която навлиза в бранша, вече изискват не само млади специалисти, но и хора с нови качества и умения.

Всичко това изостря хроническия проблем с недостига на кадри, който не само пречи, но и започва да застрашава развитието на някои направления в морския бизнес и ни изправя пред сериозни предизвикателства, каза Илзе Атанасова. По нейните думи това е и причината за все по-сериозното насочване на усилията към търсене на различни нови форми за осигуряване на бизнеса с млади квалифицирани хора. В тази насока едно от последните ни действия, насочени към формиране на адекватни знания и умения в младите хора, са станалите вече традиционни Дни на сините кариери във Варна.

Третото издание, което организирахме съвместно с Българска морска камара, бе осъществено изцяло с финансовата подкрепа на морски фирми и организации, обясни председателят на УС на клъстъра. Провеждането на събитието е било

в рамките на Центъра за сини кариери,

който функционира от миналата година и като начинание представлявало важна част от неговата дейност, насочена към привличане интереса на младите хора към синята идея. За неговото създаване в. „Черно море” информира в броя си от 22 април м.г. под заглавие „Регионален център за сини кариери тръгва във Варна”. Припомняме, че новата структура е едно от звената на мрежа, която обхваща четири държави: България (Варна), Румъния (Констанца), Гърция (Атина) и Кипър (Никозия), където се намира нейният главен център. В случая става дума за нова форма на транснационално партньорство, чиято цел е да подпомага развитието на морските професии, а от там и на синята икономика в страните от региона.

В последните дни на сините кариери (за тях в. „Черно море” също информира) се включиха представители на водещи морски организации, експерти в различни области – корабоплаване, круизен туризъм, пристанища, брокераж, учени океанолози и др., които представиха пред младите хора възможностите за тяхната успешна реализация в секторите от морската икономика. Запознаха ги с  IT технологиите, въобще с иновациите в морската индустрия, които вече изискват различен тип умения.

Това издание на Дните на сините кариери го организирахме малко по-различно, като

променихме формата на срещите

на младите хора с експертите от различни области, подчерта Илзе Атанасова. Искахме дискусиите да станат по-раздвижени, по-интересни, за да привлекат повече внимание. Тук не говорим за установяване на някаква традиция, а за непрекъснато търсене на различни актуални начини, за да стигнем по-близо до младото поколение, което има по-различна визия за нещата, допълни тя.

Обратната връзка с вече реализираните млади хора в бранша показвала, че има смисъл от това тяхно начинание. Например конкретен интерес към работата в Института по океанология вече бил заявен от няколко млади участници във форума. Занапред идеята на клъстъра била Дните на сините кариери да обхващат не само Варна, а и други региони от страната. И това щяло да стане още през тази година. Известен е феноменът, че повечето от най-добрите ни морски капитани са дошли от вътрешността на страната, така че обясними били усилията в тази насока. В клъстъра смятали да разширят и възрастовите рамки, като стигнат до децата в по-ранна възраст с информация за морето, за възможностите, които то предлага за бъдещата им реализация в живота.  Идеята била да се насочат и към техните родители, защото семейството е средата, в която човек се формира от най-ранните си години. Щели да продължат в търсенето на още гъвкави форми за реализирането на повече млади хора в синята икономика и наука.

Що се отнася до

новите теми и задачи,

които си поставя Морски клъстър България, те произтичат от политиката в сферата на морската индустрия на неотдавна сформираното ново европейско правителство, допълни Илзе Атанасова. Продължавало и участието им в технологичната платформа „Уотърбон“, която се занимавала с иновациите в морския сектор. Там се определяли основните насоки на развитие на иновациите в морските технологии през следващия програмен период. Ето, говорили за декарбонизацията, тоест, за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г. и в момента се планира периода 2030 - 2050 г. Целта била нула емисии във въздуха, свързано с използването на различни видове енергия, включително в морския транспорт.

Една от темите за тази и следващата година, свързана отново с морските професии, ще бъде свързана с хората, които се занимават с научни подводни дейности. Трябва да се установят стандартите, тоест, какви да бъдат изискванията към този вид специалисти. Тук влизат учени като морски биолози, геолози, археолози, които правят подводни изследвания. Усилията ще бъдат насочени към обучението, подготовката и признаването  на квалификациите на „научните водолази“. А също и към създаването на платформа с база данни за всички организации, които имат връзка с научните подводни дейности. Там ще бъдат представени подводните дейности, които имат приложение в различни сфери на науката, обясни председателят на УС на клъстъра.  

Към настоящия момент били развити основно търговските, технически подводни дейности -  във ВМС, в кораборемонта, офшорния добив на нефт и газ, в аквакултурите. Амбицията на екипа, който ще поеме задачата за привличане на млади хора, които да се занимават с подводна научна дейност, била да събере всички заинтересувани държави от ЕС и така се стигне до регулация, която да уеднакви изискванията към обучението и издаваните сертификати. По принцип малко европейски държави имали опит в тази насока и идеята била да се ползват както техните, така и световните добри практики.

Тази нова насока в дейността им щяла да обхване и подводната археология, също и другите дейности под вода, свързани с научната дейност. В момента научните екипи, занимаващи се с подводни изследвания, разполагали с модерна апаратура,  но изпитвали сериозен недостиг на обучен в подводните дейности технически персонал. И в тази насока щял да бъде разширен обхватът на предстоящите Дни на сините кариери през 2020 година, за да провокират интереса и към тези професии.

Идеята е да обхванем всички

нови ниши в трудовия пазар,

които разкрива синята икономика. Те са свързани най-вече с IT технологиите, които коренно променят представите за работно място, каза още Илзе Атанасова. Вече се говорело за автономните кораби, където изцяло се преминава на бреговото им управление. В тази насока били и следващите задачи, публикувани на  платформата „Уотърбон“ за развитие на морските технологии.

В усилията за преодоляване на тежката криза с кадрите в морската индустрия все повече се налагала необходимостта от засилване на връзката между бизнеса и образованието. И в тази насока вече имало успешни начинания, каквото било създаването на асоциации на възпитаниците, завършили морски специалности (неотдавна такава била създадена към ТУ - Варна). Професионално реализираните хора били готови да подпомагат процеса за привличане на нови кадри в синята икономика. Тук ставало дума и за взаимодействието между бизнес и образование, за която щял да помага новият център за сини кариери във Варна. Неговите усилия щели да бъдат към подпомагане на процеса за създаване на близка връзка между учебните програми и изискванията на бизнеса. Защото на места сега се наблюдавало голямо разминаване между обучението във ВУЗ и изискванията на работодателите, свързани с новите технологии в бизнеса. Щели да работят заедно с университетите, за да се адаптират по-успешно техните програми и да има резултати. Тоест, младите специалисти да излизат от ВУЗ с адекватни знания и веднага да могат да бъдат поети от бизнеса. Формите за това можели да бъдат най-различни: открити уроци,  специалисти от бизнеса да се включат в обучението, учащите се отрано да се запознават с работните условия.

За събуждането на интереса

към морските професии важна е ролята не само на клъстъра, а и на всички фирми, организации и институции, които имат интерес към процеса за изработване на генерална концепция в тази насока - категорична е Илзе Атанасова. Все повече се наблюдавала липса на фундаментални знания и умения на завършващите средно образование, което трудно можело да бъде компенсирано от висшето образование.  Явно нужни били повече усилия по цялата верига на образование и реализация в бизнеса.

На този фон трябва да се отбележи, че интересът към морските професии сред младите хора е спаднал не само у нас. Особено драстично е положението в западната част на континента, където бизнесът разчита основно на кадри от Източна Европа и Азия, допълни председателят на Морски клъстър България. Страните от ЕС вече си давали сметка за този проблем и някои от тях предприемали защитна политика към професиите и стимулирали фирмите да наемат местни кадри.  Решаването на проблема обаче можело да стане само с общите усилия на държавите членки на ЕС и в тази насока много можела да помогне европейската мрежа на клъстърите, в която активно участвал Морски клъстър България.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още: